Решение № 137 от 25.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Благоевград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева в присъствието на прокурора М. Т. С. като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251200501303 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 538, ал.2 от ГПК във връзка с чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 28018/21.11.2025 година, подадена от Н. С. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Симитли, ул. „***“ № 23, чрез адв. Д. Г., срещу Решение № 879/07.11.2025 година, постановено по гр.дело № 1990/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважена предявената молба. Претендират се разноски.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на заинтересованите страни по делото, от които не е постъпил отговор в указания едноседмичен срок.

От заинтересованата страна Община Симитли не е постъпил оо писмено възражение по въззивната жалба и не е изразено становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо интерес от обжалване, в законния срок и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

При произнасянето си по жалбата срещу първоинстанционното решение, с която е отхвърлена молбата за промяна на бащиното име на молителя, въззивният съд съобрази 1 следното:

Производството пред Районен съд – Благоевград е било образувано по молба на Н. С.

К., ЕГН **********, за промяна на фамилното му име по съдебен ред – от „К.“ на „С.“.

Пред първата инстанция молителят е изтъквал, както прави това и пред въззивната инстанция наличието на важни обстоятелства за промяна на фамилното име.

Твърденията на молителя пред районния съд, а именно, че бащата на молителя – С.Г.

К., роден на 22.02.1980г., при раждането си е записан с фамилното име на своя дядо – С., която фамилия носи до 1996г., когато родителите му я сменят по съответния ред с фамилията, която те носят – К.и са доказани от анализа на събраните пред първата инстанция писмени доказателства – преписи от удостоверения за раждане, лична ученическа карта на С. С., училищни свидетелства на С. С..

От анализа на събраните писмени и гласни доказателства се доказва, че молителят се представя пред близки, приятели и пред обществото, в това число в социалните медии с фамилно име „С.“ като с това име е познат и се разпознава и сам.

Доказва се и установеното от районния съд, че при раждането си молителят е бил записан с променената фамилия на своя баща – така видно от Удостоверение за раждане №488408 от 25.08.2003г., издадено въз основа на Акт за раждане №612/25.08.2003г. на Община Благоевград, се установява, че молителят Н. С. К. е роден на 22.08.2003г., от майка – Й.В. К.а, и баща – С.Г. К..

Установява се, че прародителите на молителя – дядо и прадядо са носили името „С.“ – прадядото като лично, а дядото като бащино име. В този смисъл въззивният съд приема от фактическа страна, че името „С.“ има своите семейни традиции в рода на молителя.

Доказано е в този смисъл, че и бащата на молиетля за продължителен период от време е носил фамилното име „С.“ - до 1996 година, като в една част от личните му документи е имонно записван с фамилното име „С.“.

Пак от събраните пред районния съд писмени доказателства – справки от НБД “Население“ е видно, че двамата от братята на дядото на молителя, т.е. неговите дядовци по бащина линия – О.Г. С. и Н.Г. С. са именно с фамилията „С.“, като другите двама братя на дядото на молителя са с фамилия „К.“. В този смисъл неправилно е сторен извод от районния съд, че фамилното име „К.“ е традиционното за това семейство и очертава приемството в рода. Различието във фамилните имена на четиримата братя, единият от които дядото на молителя С. Г. К. не сочи на такава приемственост и традиция при формирането на фамилното име народа.

Пред районният съд – заинтересованата страна – Община Симитли не е изразила становище по молбата и не е подала отговор на същата.

С обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел в мотивите си, че не следва да бъде допусната промяна на фамилното име на молителя. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име.

Правилно районният съд е приел, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. В този смисъл районният съд е приел, че в казуса не са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и доколкото не са налице предвидените в същия закон предпоставки за промяна на името – фамилията на молителя е оставил молбата без уважение.

В разглеждания казус съобразно доказателствата по делото, въззивният съд приема, че следва да се допусне промяна на фамилното име на молителя – въззивник от „Код“аГ." на „С.“, при следните аргументи:

2

За молителят и неговия род се установи, че част от семейството носи фамилното име „К.“, а друга „С.“. При това семейството е запазило идентитета си и не е погазило племенните традиции и памет.

Както правилно е посочил и районният съд предвидените в разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация важни обстоятелства са тези и такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. В казуса обаче, първата инстанция не е съобразила, че установеното от фактическа страна субективно отношение на лицето към фамилията „К.“ е довело същият да се представя в обществото и пред най-близките си – в това число неговата бъдеща съпруга с фамилията „С.“. Това следва, ведно с факта, че е известен и с това име в обществото да доведе до извод за основателност на молбата му за промяна на фамилното име поради наличието на такива важни обстоятелства.

Доколкото по волята на законодателя „важни обстоятелства“ не са лимитивно определени с нормата на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация се следва да бъде извършвана преценка за всеки конкретен случай и фактическата обстановка, съответна на житейската логика да дава именно правната възможност да се допусне такава промяна на името.

Неправилно районният съд е приел, че обстоятелството, че молителят е известен в обществото с бащиното си име С. не обосновава допустимостта на промяна на фамилното име, като същото бъде заместено с бащиното в противоречие с императивната разпоредба на чл.14 от ЗГР относно начина на формиране на фамилното име. Именно с дадената формулировка в разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за гражданска регистрация – „както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.“ преодолява императива на формиране на фамилното име на молителя от фамилията на неговия баща и дядо. Доказано е от фактическа страна и се опровергава извода на районния съд, че членовете на рода и семейството на молителя е само с фамилия „К.“ – така видно от справката от НБД „Население“ – лист 32 от първоинстанционното дело. В казуса освен установените обстоятелства от доказателствата по делото, въззивният съд приема, че следва да се съобразява и важността на името за индивида, за неговото семейство и за обществото.

По аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация – промяната на име е допустима и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. При това законодателят е въвел изключение от правилата за формиране на бащиното и фамилното име на едно лице. В така разглеждания казус следва да се извърши преценка относно наличието или липса на „важни обстоятелства“, които да налагат допускането на исканата промяна.

Вярно е, че субективните преживявания на лицето относно носеното от него име не са от категорията важни обстоятелства, което да налага допускане на исканата промяна. Такива обаче са установените по делото факти, че бащата на молителя е носил името „С.“, такива са и фактите, които се извличат от разпита на свидетелите и писмените доказателства, че молителят е известен с това име – „С.“ в обществото, сред семейството си, близки и приятели.

В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като "важни", за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие.

Законодателят е предоставил на съда във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното искане за промяна на име представляват "важни" такива по смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под "важни обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г. по гр.дело № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.дело № 1164/2009 г.

3 на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр.дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС изрично е посочено, че значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо като промяната е допустима по изключение и при наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.

С оглед на горното, настоящия въззивен състав приема, че за молителя са налице такива „важни“ обстоятелства, които допускат промяна на фамилното име от „К.“ на „С.“. В тази връзка съдът преценява и етническата принадлежност на лицето, семейните обичаи и разбирания за принадлежност. Носеното на името „К.“ създава неудобства за молителя в общуването му с роднини, близки и приятели сред което е известен с фамилия „С.“ и с което име молителят се идентифицира със своя род и принадлежност към семейството на баща си и дядо си. В този смисъл и Решение № 126 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 46/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Бойка Ташева.

П р и установеното от фактическа страна от въззивния съд и изложените правни аргументи и поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, жалбата се явява основателна, като обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част и се постанови друго с което молбата за промяна на фамилното име се уважи.

Съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото производството е охранително и с оглед на чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Мотивиран от горното и на основание чл.538, ал.2 от ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 879/07.11.2025 година, постановено по гр.дело № 1990/2025 година по описа на Районен съд – Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Допуска промяна на фамилното име на Н. С. К., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Симитли, ул. „***“ № 23 - от „К.“ на „С.“, което да се отрази в актовете за гражданско състояние на лицето и в регистрите на населението.

Препис от решението да се изпрати на Община - Симитли за отразяване на извършената промяна в актовете за гражданско състояние на молителя и за отразяване на промяната в регистрите на населението, както и в служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“ - Благоевград и „Бюро съдимост“ при Районен съд – Благоевград за сведение и изпълнение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.537, ал.1 от ГПК.