Решение № 6375 от 24.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6375 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100510299 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 9031 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 27 917/2023 г. описа на СРС, ГО, 67 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против М. П. Я. установителни искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е признато за установено, че ответникът дължи сумите, както следва: сумата 3 437,67 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 583,85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г. и сумата 18,90 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 46, находящ се в гр. ****, абонатен № 290713 и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62 242/2022 г. по описа на СРС, 67 състав.

С решението са отхвърлени искът за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от 3 641,82 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., искът за обезщетение за забавено плащане до пълния предявен размер от 618,34 лева и искът за сумата 4,21 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.10.2022 г.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 194964/13.06.2024 г. на М. П. Я. срещу 1 решението в частта, с която исковете срещу него са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Въззивникът - ответник оспорва да отговаря за задълженията за топлоснабдяване относно половината от доставената до имота ТЕ по доводи, че макар да е бил собственик на ½ ид.ч. от имота в исковия период, то не притежава ключ от него и не го използва. Навежда, че имотът се използвал изцяло от другия съсобственик – неговия чичо Н. Я.. Поради обстоятелството, че не е използвал имота, въззивникът оспорва да е потребител на доставената до него ТЕ за исковия период.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 19.08.2024 г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията в жалбата въззивният съд приема следното.

В хода на производството пред СРС ответникът и настоящ въззивник М. П. Я. е оспорил исковете по основание и по размер. С отговора на исковата молба ответникът оспорва количествата доставена до имота ТЕ. Оспорва да е потребител на ТЕ, доставена до имота, понеже имотът се ползвал от другия съсобственик, който не е подал възражение срещу заповедта. Прави възражение за погасителна давност.

С решението исковете срещу ответника въззивник са уважени частично, като СРС е приел, че ответникът като собственик на ½ ид.ч. от имота отговаря за половината от задълженията за топлоснабдяване. За основателно е прието възражението за погасяване на част от вземанията по давност и исковете са отхвърлени частично.

С въззивната жалба се поддържа единствено оспорването относно това дали ответникът М. Я. е клиент на ТЕ относно имота като собственик на ½ ид.ч. от него при положение, че не го е обитавал в исковия период.

Не е било спорно, а и се установява от договор за покупко- продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ от 01.07.1988 г., че процесният топлоснабден имот с адрес: гр. ****, абонатен № 290713, е придобит от общия наследодател на двамата длъжници по заявлението К. П. Я.. К. П. Я. е починал и след откриване на наследството му негови наследници са Н. Я. – син, и въззивника М. Я. – внук, син на починалия П. Я..

По този начин собственици на имота в исковия период са длъжниците по заявлението Н. Я. и въззивникът М. Я., които са чичо и племенник и притежават всеки по ½ ид.ч. от имота. Н. Я. не е подал възражение срещу заповедта и тя е влязла в сила относно него, относно ½ от претендираните вземания за исковия период. М. Я. е подал възражение и са предявени исковете по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че последният дължи останалата ½ от задълженията за исковия период.

Ответникът и сега въззивник като собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот отговаря за половината от задълженията. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Ищецът е доставял ТЕ за исковия период до имота, който е топлоснабден.

В исковия период именно ответникът като собственик на ½ ид.ч. от имота е потребител /клиент/ на част от доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че поради неизползването на имота в исковия период от ответника М. Я. то той не бил потребител на ТЕ относно имота. Законът при доставка на ТЕ за битови нужди придава решаващо значение на принадлежността на правото на собственост или носителството на вещно право на ползване при определяне на лицата клиенти на ТЕ. Отношенията между съсобствениците относно ползването на имота следва да бъдат уредени между тях и не са предмет на изследване по настоящия спор.

Съгл. Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Сключването на подобен договор с топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на съответното лице.

В случая няма данни да е открита партида относно имота по подадено заявление на името на един от съсобствениците, поради което двамата съсобственици отговарят за цената на ТЕ съобразно квотите на съсобственост. В този смисъл е и чл. 63 ОУ.

Според чл. 63, ал. 1 ОУ при смърт на клиент – физическо лице, наследниците подават заявление за промяна на партидата. Според чл. 63, ал. 2 ОУ продавачът променя партидата на името на наследниците или на един от наследниците по писмено споразумение между тях. При липса на подадено подобно заявление ищецът открива 3 партида на всички наследници според наследствения им дял. Правилно СРС е приел в обжалваното решение, че ответникът М. Я. като собственик на ½ ид.ч. от имота отговаря за полованата от задълженията относно имота. Решението следва да бъде потвърдено.

На ищеца въззиваем съдът определя 100 лв. юрк възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9031 от 16.05.2024 г. по гр.д. № 27 917/2023 г. описа на СРС, ГО, 67 състав В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против М. П. Я. установителни искове с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ е признато за установено, че ответникът дължи сумите, както следва: сумата 3 437,67 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 583,85 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 26.10.2022 г. и сумата 18,90 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2022 г. до окончателното й изплащане, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 46, находящ се в гр. ****, абонатен № 290713 и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62 242/2022 г. по описа на СРС, 67 състав.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА М. П. Я. ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 100 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5