Решение № 3808 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3808 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100501558 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20110239 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 41495/2020 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, е признато за установено по отношение на В.В.З., ЕГН **********, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, за сумата 176,04 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект - гараж 16, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 217802, за периода 01.07.2016г.- 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 18,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 16,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по описа за 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като е отхвърлен предявеният иск за сумата от 2,67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2016г.- 19.11.2019г., на основание чл.

1

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Със същото решение е признато за установено по отношение на Ц. Г. А., ЕГН **********, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, за сумата 58,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект - гараж 16, намиращ се в гр. София, ж.к.

****, абонатен № 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 6,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и сумата 5,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по описа за 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като е отхвърлен предявеният иск за сумата от 0,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2016г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД, като неоснователен.

С решението е признато за установено по отношение на Г. Г. А., ЕГН **********, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, за сумата 58,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект - гараж 16, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 6,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и сумата 5,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по описа за 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като е отхвърлен предявеният иск за сумата от 0,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2016г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.

С решението е признато за установено по отношение на А. Г. А., ЕГН 2

**********, съществуването на вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, за сумата 58,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект - гараж 16, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ, сумата 6,24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и сумата 5,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 68976 по описа за 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като е отхвърлен предявеният иск за сумата от 0,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.12.2016г.- 19.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователен.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове спрямо Ц. Г. А. и Г. Г. А., са депозирани въззивни жалби от посочените ответници. В жалбите се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. В о.с.з. въззивниците, чрез адв. Б., поддържат, че са деца на Г. А., но не са приели наследството му по опис, съответно не следва да отговарят за задълженията му. Отделно се поддържа, че В.З. е погасила задълженията, за което били представени доказателства. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Бруната“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са 3 допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация София" ЕАД против К.В.З. установителни искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца – за топлинна енергия, доставена в имот, представляващ гараж № 16, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен номер 217802, за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г., обезщетение за забава за периода 15.09.2017г.- 19.11.2019г. върху претенцията за топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2016г.- м. април 2019г. и обезщетение за забава за периода 01.12.2016г. - 19.11.2019г. върху претенцията за цена на услуга дялово разпределение, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 69967/ 2019г. по описа на Софийския районен съд. С определение № 20184965 от 14.09.2021г. първоинстанционният съд е конституирал като ответници В.В.З., Ц. Г. А., Г.

Г. А. и А. Г. А. на мястото на починалия К.В.З. за цена на топлинна енергия, От представения по делото договор за дарение на недвижим имот от 10.10.1997 г., обективиран в нот. акт № 39/ 10.10.1997г., т. LLLI, нот.дело № 29543/ 1997 г. на нотариус при Нотариална служба при Софийски районен съд се установява, че М.Г.З. и В.В.В. са дарили на сина си К.В.З. собствения си недвижим имот - гараж 16, находящ се гр. София, ж.к. „****, като прехвърлителите са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота. От събраните писмени доказателства- удостоверение за наследници и справка от Национална база “Население”, се установява, че М.Г.З. и В.В.З. са починали преди К.В.З., с което се е погасило и учреденото им вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен 4 газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственик на процесния недвижим имот К.В.З. е бил и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен

№ 217802. С определение от 26.05.2023г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за периода м. юли 2016г.- м. април 2019г. в процесния имот е доставено количество топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена от общо 352,1 лв.

Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо и доколкото по делото се установява, че процесния имот е извършвана услуга дялово разпределение, то ищецът има право да получи сумата от ответника в размер от общо 32,32 лв. В полза на ищеца е възникнало вземане и в размер от 37,48 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 19.11.2019 г. върху вземането за топлинна енергия, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на тази претенция. По изложените съображения, в тежест на К.В.З. са възникнали вземания в размер от 352,1 лв. за доставена топлинна енергия, за цена за извършена услуга дялово разпределение в размер от 32,32 лв. и 37,48 лв. – мораторна лихва.