Определение № 135 от 19.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Благоевград, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20241200900111 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 7486/31.05.2024 година, която е подадена от „ВИМ-Х“ ООД, ЕИК 101618449, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „***“ №1, бл.602, вх.А, ет.8, ап.21, представлявано от Н.В.Х., със съдебен адрес: гр.Благоевград, ул.***“ №1, ет.2, против „Телеком груп“ ООД, ЕИК 101616341, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“***“ №77, ет.10.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по търговски спорове“..

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция по основание и размер.

При изпълнение на изискването за двойна размяна на съдебните книжа, ищецът не е депозирал в срок допълнителна искова молба.

При горното с настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че има валидно и изискуемо вземане в размер на 40680 лв. от ответника.

Твърди се, че с договор за цесия от 15.05.2024 година, „ВИМ-Х” ООД, с ЕИК 101618449 е придобило от „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК 101638843, парични вземания от „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК 101616341, представляващи сума в размер на 33900 лв.

Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за цесията с уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Описва се, че вземанията предмет на договора за цесия имат следното основание: дължима сума по договор за наем от 02.05.2019 г. с предмет - отдаване под наем на 1 далекосъобщителни мрежи.

Сочи се, че дружеството цедент има за основен предмет на дейност предоставяне под наем на подземни електрони далекосъобщителни мрежи /ЕСМ/.

Твърди се, че на "ТЕЛЕКОМ ГРУП" ООД, ЕИК 101616341, са били отдадени под наем електронни съобщителни мрежи в Благоевград, с. Железница, с. Баня, гр. Добринище, гр.

Белица, с. Елешница. Сочи се, че съгласно установеното в договора за наем, с "ТЕЛЕКОМ ГРУП" ООД, последното е следвало да заплаща месечен наем в размер на 5650 лв. без ДДС, или 6780 лв. с ДДС, като наемът е бил дължим до 10 число, следващ месеца на издаването на фактурата.

Твърди се, че считано към 15.05.2024 г., общото задължение на ответника към "ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ" ООД, по договора за наем от 02.05.2019 г., е в размер на 33900 лв. с ДДС.

Твърди се, че към настоящия момент "ТЕЛЕКОМ ТРУП" ООД не е платило дължимата от него сума в размер на 33900 лв. нито на стария кредитор "ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ" ООД, нито на новия „ВИМ-Х” ООД.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Телеком груп“ ООД, ЕИК 101616341, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“***“ №77, ет.10, представлявано от управителя С.М.В. да заплати на „ВИМ-Х“ ООД, ЕИК 101618449, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „***“ №1, бл.602, вх.А, ет.8, ап.21, представлявано от Н.В.Х., със съдебен адрес: гр.Благоевград, ул.***“ №1, ет.2 сумата от 33900 лв., представляваща дължима сума по договор за цесия от 15.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба – 31.5.2024 година до окончателното изплащане на сумата.

С постъпилия в срок отговор на исковата молба се оспорва исковата претенция по основание и размер.

Ответникът твърди, че съгласно Договор за наем от 2.05.2019 година „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД е наемодател, а „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД е наемател. Твърди се, че задължение за плащане на наем е имало дружеството „ЕЛЕНОВО СЕРВИЗ“ ООД, което е посочено като цедент на вземане по този договор за наем.

Твърди се, че предвид липсата на качеството на кредитор на „ЕЛЕНОВО СЕРВИЗ“ ООД по цитирания договор за наем и свързаната с това липса на вземане за дължими наеми за дружеството-цедент, е правно невъзможно да се материализира действителен договор за цесия с описания в Договор за цесия от 15.05.2024 година предмет.

С отговора на исковата молба се твърди, че договорът за цесия не е подписан от лице с представителна власт – управляващ и представляващ „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД, като се сочи, че Договор за цесия от 15.05.2024 г. е подписан от страна на „ЕЛЕНОВО-СЕРВИЗ“ ООД единствено от И.Х.Н.-М., като видно от партидата на дружеството - дружеството се управлява и представлява, считано от 22.05.2022г., само заедно от П.Б.К. и И.Х.Н.- М..

Твърди се, че след като на представения по делото Договор за цесия от 15.05.2024г. няма подписи на П.Б.К. и И.Х.Н.-М., следва, че същият не може да има правопораждащо действие, съответно да бъде основание за иска на ищеца.

С отговора на исковата молба се заявяват възражения относно действителността на Договор за цесия, като се твърди, че същият е нищожен поради: липса на предмет, - липса на воля (съгласие) за сключване на договора за цесия, - липса на основание (кауза) на договора, привидност на възмездния характер на договора.

С отговора на исковата молба се твърди, че от представените две копия на товарителници, копирани върху плик на куриерската компания ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД, не удостоверяват наличието на уведомление за извършената цесия.

2

Твърди се с отговора на исковата молба, че не отговаря на обективната истина, че за ищеца „дружеството ответник няма вписан управител по партидата си в ТР“. Сочи се, че управителят на дружеството-ищец в качеството си на физическо лице лично е участник като пълномощник на съдружник на общо събрание на съдружниците на ответното дружество на 01.04.2024г. Твърди се, че е избран за управител на „ТЕЛЕКОМ ГРУП“ ООД П.Д.П., съответно е подадено заявление А4 №20240403182422. В този смисъл, Хоай Нгуен не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.141, ал.6 на ТЗ, а е бил информиран, че избрания управител на ответника е П.Д.П.. Твърди се, че поради активните действия на И.Х.Н.- М., вписването на П.Д.П. като управител е било спряно с решение на съда по търговско дело №73 по описа на 2024г. на Окръжен съд Благоевград.

С отговора на исковата молба се оспорва исковата претенция по размер като се твърди, че не е посочен начина за изчисляването му, нито документите и основанията, на които се основава.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявени осъдителна искова претенция с правна квалификация чл.228 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.99, ал.4 от Закона за задълженията и договорите.

Заявеното възражение за нищожност на договора за цесия с отговора на исковата молба е с правна квалификация чл.26, ал.2, предл. 1, предл. 2, предл. 5 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже с оглед твърденията си и възраженията на ответника, че:

- съществува валидна цесия, за която е уведомил длъжника;

- основанието на вземането си, с оглед възражението на ответника, че цедента е наемател, а не е наемодател;

- размера на вземането си, периода за която се дължи наемната цена и нейния общ размер.

За ответника е тежестта да докаже възраженията си, относно липсата на представителна власт, относно качеството наемодател по цедирания договор за наем.

По доказателствените искания

Страните са представили писмени доказателства, които искат да бъдат допуснати и приети като такива по делото и като се приема от съда, че са относими към спора следва да бъдат допуснати като доказателства.

По останалите, заявени от ищеца и ответника, доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, в което следва да даде възможност на ищеца да изрази становище по доказателствените искания и становището на ответника във връзка със заявените оспорвания.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 369, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК и на 3 основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска и приема като доказателства по делото приложените такива към исковата молба и отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ: По заявени доказателствени искания на ответника такива по реда на чл.190 от ГПК и чл.176 от ГПК - съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като дава възможност на ищеца да изрази становище с тях.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: На основание чл. 40 от ГПК, страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на ответника. При неизпълнение на задължението за посочване на съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

На основание чл. 41 от ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на ответника. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда за новия адрес всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

На основание чл.50 от ГПК - Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва.