Определение № 322 от 19.01.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Бургас, 19.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120106095 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „Е****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

********************* против А. М. А., с ЕГН ********** и адрес: гр.

***************************, за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания за следните суми, претендирани на основание Договор за стоков кредит № 948878, сключен на 18.01.2023г. между „****** и А. М. А., вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.12.2023г.: сумата от 2065,44 лева, представляваща главница за вноски с настъпил падеж за периода от 18.05.2023г. до 18.05.2024г. вкл., сумата от 843,34 лева, представляваща възнаградителна лихва за вноски с настъпил падеж в периода от 18.05.2023г. до 18.05.2024г. вкл. и сумата от 177,30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.05.2023г. до 19.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.05.2024г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № 1649/21.05.2024г. по ч. гр. д. № 3164/2024г. на БсРС. Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

Излагат се твърдения, че ответникът е сключил с „*****“ ЕАД Договор за стоков кредит № 948878 от 18.01.2023г., по силата на който му е предоставен стоков кредит в размер на 4286,75 лева за закупуване на мобилен телефон и който кредитополучателят се задължил да върне, ведно с договорна лихва в срок до 18.01.2025г. на 24 броя месечни вноски. Вземането по договора е прехвърлено от страна на „******************* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.12.2023г.

Твърди се, че в изпълнение на императивните норми на чл. 99 ЗЗД ищецът е 1 изпратил до длъжника уведомление за цесия на 11.09.2023г. Писмото се е върнало в цялост, като на известието за доставяне е отбелязано „непотърсено“. Моли се съда да приеме, че длъжникът е уведомен с получаване на уведомлението, извършено с исковата молба.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който иска се оспорва както по основание, така и по размер. Излага се, че ответникът не е давал съгласието си за сключване на процесния договор за стоков кредит, поради което навежда възражения за неговата недействителност. На следващо място се твърди, че липсва подпис на ответника на договора, както и на приложенията към него, същият не е получавал стоката – мобилни телефони и се сочи, че е налице злоупотреба с лични данни. Посочва се, че липсва надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита, както и за извършената цесия.

С Определение № 4896/05.09.2025г. производството по делото е спряно и е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по чл.

267 ДФЕС.

На 20.11.2025г. по делото е постъпила молба от ищцовото дружество с която се заявява отказ от предявените искове.

Съдът приема молбата за отказ от исковете по реда на чл.233 ГПК за редовна от външна страна и небудеща съмнение относно волята на ищеца по делото. Процесуалният представител е упълномощен изрично с възможността да заявява отказ от иск. Съгласие на ответника за прекратяване на делото не е необходимо. С посочената молба съдът се десезира, поради което производството следва да бъде прекратено.

Въпреки това във връзка с образуваното пред СЕС преюдициално дело C-609/25, настоящата съдебна инстанция в качеството си на запитваща юрисдикция, следва изрично да аргументира мотиви и да поддържа запитването си по реда на чл. 100 от Процедурния правилник на СЕС, тъй като няма съмнение, че заявеният отказ от иск е направен единствено с цел – да се предотврати произнасянето на СЕС по поставените въпроси. Това е така, защото не са налице данни спорът да е решен доброволно, а молбата за отказ от иск е депозирана след обявяване на делото за решаване и след отправяне на преюдициалното запитване.

Именно заявеният отказ от иск е доказателство за значимостта на поставените от настоящата съдебна инстанция въпроси, които касаят правилното решаване на множество дела, предвид мащаба на търговската дейност на дружествата колектори, голяма част от която почива на придобиване на вземания от финансови институции чрез договори за цесия и факторинг.

Поставените въпроси касаят и приложението на принципа за автономно тълкуване на правото на Европейския съюз, в случаите на използване на правни понятия - част от националното законодателство, възпроизведени в решенията на СЕС, като в случая става въпрос за тълкуване на т. 2 от Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-714/22, в която е използвано наименование на национален правен институт – „обявяване на 2 нищожност“. Именно това произнасяне на СЕС и позоваването му на този национален правен институт, доведе до промяна на практиката на съдилищата в Република България, които започнаха да се произнасят в смисъл, че договорите с неправилно посочен ГПР са изцяло нищожни и не произвеждат правни последици. Тази промяна на практиката се аргументира със задължителния характер на решенията на СЕС, които представляват източник на правото на Европейския съюз и чиито постановления следва да се прилагат с примат над националното законодателство. Поради това е необходимо СЕС да даде тълкуване, дали в т. 2 от Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-714/22, се има предвид конкретния български институт - нищожност по чл. 26 ЗЗД или автономно понятие, според което договорът за потребителски кредит поражда правни последици единствено за връщане на чистата стойност на главницата.

По отношение на извода, че хипотезата на чл. 23 ЗПК представлява извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване, в която съдът следва да присъди непредявеното вземане в отклонение от принципа на диспозитивно начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, е налице произнасяне на ВКС в Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК.

С тези съображения запитващата юрисдикция намира, че произнасянето на СЕС по поставените въпроси по дело C-609/25 е от съществено значение за правилното приложение на правото на съюза по отношение на цедирането на правата по потребителските кредити, което пък от своя страна е съществено за правилното разрешаване на множеството дела образувани във всички съдилища в Република България срещу потребители – цедирани длъжници по договори за потребителски кредит. Поради това, въпреки прекратяването на главното производство пред Районен съд Бургас поради отказ от иск, според запитващата юрисдикция преюдициалното производство следва да продължи на основание чл. 100 от Процедурния правилник.

Предвид гореизложеното и на основание чл.233 ГПК, Бургаски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 6095/2024г. по описа на БРС, поради отказ от предявените искове.

ПОДДЪРЖА запитването си пред Съда на Европейския съюз по дело C609/25 на основание чл. 100 от Процедурния правилник на СЕС.

Препис от определението да се изпрати на страните и на СЕС ведно с придружително писмо.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му само в частта в която исковото производство се прекратява.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4