Решение № 5854 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5854 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100507055 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивн а жалба подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу решение № 6062/04.04.2024г. постановено по гр.д. № 30742/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 173 състав, в частта, с която са отхвърлени предявени от него по реда на чл.422 от ГПК искове срещу И. Г. Х. с правно основание чл.79 ал.1, чл.86 а1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД за заплащане на абонаментни такси и услуги, лихва за забава и неустойка за разваляне на договори за мобилни услуги, поради виновно неизпълнение на задълженията по договорите от страна на клиента.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и преценка на доказателствата.

Излага оплаквания, че съдът не е съобразил събраните по доказателства по делото, от които не се установява, при условията на пълно и главно доказване както наличие на облигационни правоотношения между страните, съдържанието им, така и изправност на доставчика на мобилни услуги и прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на абоната.

Моли решението обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърлят исковете.

От насрещната страна по жалбата И. Г. Х. е подаден писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се посочва, че решението е правилно и законосъобразно,като поддържа,че не е подписвала договорите, въз основа на които ищецът претендира процесните суми, както и че услугите не са доставени и потребени, респективно – направените

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо .

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 от ГПК:

- с правно основание чл.79 ал.1, чл.92 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на неплатени месечни вноски по по договор за продажба на устройство на изплащане, неустойка за дадена отстъпка на устройство, лихва за забава върху главницата и неустойката по същия договор, които са уважени и в която част решението като необжалвано от страните е влязло в законна сила;

- с правно основание чл.79 ал.1, чл.92 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на неплатени месечни абонаментни такси и потребени услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги, неустойка за разваляне на договора поради виновно неплащате на дължими и лихви за забава върху двете главници, които са отхвърлени и предмет на въззивното производство.

Предвид разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: 1. сключен ли е договор за предоставяне на телекомуникационни услуги между страните, същия действителен ли е 2. ищецът предоставил ли е услугата, за която е сключен договора 3. ответникът ползвал ли е допълнителни услуги освен предплатените от абонаментната такса и на каква стойност; 4. налице ли е виновно неизпълнение на задължения по договора за мобилни услуги от страна на ответника и което да е основание за разваляне на договора между страните; 5. налице ли е клауза за неустойка при прекратяване/разваляне на договора по вина на абоната и в какъв размер; 7. ответникът изпаднал ли е в забава за плащане на претендираните 2 вземания.

Всички спорни въпроси следва да бъдат разгледани именно в изложената хронология, доколкото отговора на всеки от следващ въпрос зависи от формирания извод по предходния.

Спорното материално право /за заплащане на цена на услугите – абонаментна такса и допълнително ползвани услуги/ е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки: 1. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2. ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно уговореното в договора; 3. Ответникът да е потребил услуги извън обхвата на абонаментната такса.

По делото е представен в заверено копие на двустранно подписан от страните писмен договор № 505658704/06.11.2019г. за предоставяне на далекосъобщителна услуга подписано от А1 Сърф XS за телефонен номер ******** при месечен абонамент от 15,99 лева и ценоразпис на услугите съобразно Приложение № 3 към договора. Отвеникът е оспорила автентичността на подписа си, но с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК и въпреки указаната й доказателствена тежест не е ангажирала доказателства за неистинността на положения от нейно име подпис, поради което следва да се приеме, че твърдяния факт е недоказан, както и предвид обстоятелството, че подписаните частни писмени документи имат материална доказателствена сила относно неизгодните за подписалия факти, настоящият състав приема, че въз основа на цитирания писмен договор, между страните е възникнало действително облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и със съдържание обективирано в писмения документ и приложенията към него.

По делото са преставени фактури издавани от ищеца на името на ответника за потребени далекосъобщителни услуги и видно от които на ответника е начислявана промоционална абонаментна такса.

По делото не са събрани доказателства дали процесните фактури са отразени в счетоводството на въззивника съответно дали същия е ползвал данъчен кредит. Независимо от горното, фактурите по своето правно естество представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, изходящо от субекта, сочен като техен издател. В случая важно е да се посочи, че фактурите, счетоводните записи и други първични и вторични частни свидетелстващи документи не са основание за плащане на цената на една стока или услуга. Основанието за плащане е доставката на стоката, респ. предоставяне на услугата или извършаване на работата, като фактурата и другите документи само удостоверяват този факт. Следователно, ищецът следва да престира пръв и едва след предоставяне на услугата, за абоната възниква задължение за заплащането й – месечната абонаментна такса независимо от реално ползване или не на услугите включени в обема на същата , а останалите или в размер надхвърлящ включените в абонаментната такса - при реално използване. В тази връзка е необходимо да се посочи, че не е налице процесуално нарушение от страна на първоинстанционният съд обсъждайки обстоятелството дали услугата е била налична и доставена до абоната, тъй като това обстоятелство не било спорно. На първо място от цялостния текст и смисъл на отговора на исковата молба е видно, че ответникът оспорва както наличието на действително правоотношение, така и валидно възникнало за него задължение за плащане, но дори и при бланкетно оспорване с оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК е необходимо ищецът при 3 пълно доказване да установи всички необходими кумулативни предпоставки за действително възникване на задължение за плащане от страна на абоната – една от които е именно предоставяне на услугата от страна на оператора и което изрично е посочено и разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада, изготвен и приет за окончателен от първоинстанционният съд – чл.146 ал.1 т.5 от ГПК.

Правилно първоинстанционният съд не е дал указания по чл.146 ал.2 от ГПК до ищеца за ангажиране на доказателства за този факт, тъй като такива се дължат само при абсолютна липса на доказателства т.е. нито едно доказателство, независимо дали е годно или не да установи твърдяния факт. В случая ищецът е представил фактури за установяване предоставяне на услугите, които както беше посочено по – горе са писмени доказателства, които самостоятелно не установяват престацията на ищеца по договора за далекосъобщителни услуги.

Предвид изложеното, правилен и обосноват се явява извода на първоинстанционният съд, че ищецът не е установил доставяне на услугите по договор за далекосъобщителни услуги 06.11.2019г. за процесния период, поради което и за същия не е възникнало вземане за цена на потребени услуги, съответно забава и неизпълнение на задължението на ответника за заплащането им и виновно неизпълнение на договорно задължение, което да е основание за разваляне на договора и дължимост на неустойка за предсрочното му прекратяване.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

Относно разноските

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК само въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноските направени във въззивното производство, но липсва както своевременно заявено искане, така и представени доказателства за реално направени разноски.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение, не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6062/04.04.2024г. постановено по гр.д. № 30742/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 173 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980 по реда на чл.422 от ГПК искове срещу И. Г. Х. ЕГН **********, с постоянен адрес в град Ямбол и с настоящ адрес в град Раднево с правно основание чл.79 ал.1, чл.86 а1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД , както следва: 51,87 лева главница за месечни такси и потребление за периода 10.12.2019г.- 26.05.2020г. по Договор за използване на мобилни услуги с партиден номер М6420713 /505658704/ от 06.11.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.11.2022г.) до окончателното изплащане; 39,99 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за телекомуникационни услуги в размер на 3 месечни такси, и 63,92 лева за неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, ведно със законната лихва върху тях от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.11.2022г.) до окончателното изплащане; 14,23 лева – лихва за забава върху главницата за месечни такси и потребление за периода 26.12.2019г.-19.11.2022г.; общо 27,52 лева за лихви за забава за периода 11.04.2020г.-19.11.2022г. върху главниците за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за телекомуникационни услуги и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК3713/02.02.2023г. по ч.гр.д. № 70422/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 173 състав.