Решение № 634 от 26.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Велико Т., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав С.ски

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Станислав С.ски Въззивно гражданско дело № 20244100500398 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Й. Т. Д., ЕГН:

**********, от гр. В. Т., ул. „К. П.”, № 5, вх.Д, ет.2, ап.6 срещу Решение № 524 от 22.03.2024г. постановено по гр.д. № 20234110102030 по описа за 2023г. на Районен съд – ВЕЛИКО Т., с коeто на основание чл.348 от ГПК съдът изнася на публична продан недвижим имот, представляващ УПИ ХV-535, в квартал 38 по плана на с. П. С., общ. П. Т., с площ от 1280 кв. м, заедно с построените в него двуетажна къща и стопанска постройка, при граници: улица, улица, УПИ ХIII-532 и УПИ ХIV-531, с пазарна стойност от 19 570,00лв., като получената от проданта сума се разпределя между съделителите, както следва: 1/2 /една втора/ част за Й. Т. Д. с ЕГН: ********** от гр. В. Т. и 1/2 /една втора/ част за М. Т. Ч. с ЕГН: ********** от гр. В. Т.; Осъжда Й. Т. Д. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „К. П.” №5, вх. Д, ет. 2, ап. 6, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 346 от ГПК да заплати на М. Т. Ч. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „К.” №8, вх. А, ет. 2, ап.

16, сумата от 350,00лв. /триста и петдесет лева/, представляваща стойност на извършени подобрения през месец септември 2022г., изразяващи се в ремонт на две спални, 1 коридор и тоалетна в двуетажната къща, построена в УПИ ХV-535, в квартал 38 по плана на с. П. С., общ. П. Т., с площ от 1280 кв. м, като отхвърля иска за разликата от 350лв. до 1 211,18лв. Със същото съдебно решение ВТРС е осъдил съделителите и за съответния размер държавни такси.

Недоволен от решението съделителят Й. Т. Д. е подал въззивна жалба с искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се уважи направеното искане за възлагане на недвижимия имот по чл.349, ал.2 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на материалните, и процесуалните правила.

Насрещната страна излага доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила решение № 1383/ 08.11.2023г. по делото е допусната съдебна делба на описания процесен недвижим имот между съделителите Й.

Т. Д., ЕГН: **********, от гр. В. Т. и М. Т. Ч. с ЕГН: **********, от гр. В. Т. при равни права.

От заключението на допуснатата съдебна техническа-оценъчна експертиза пред ВТРС се установява, че имотът е неподеляем съобразно правата на съделителите като пазарната му стойност е 19 570лв. Вещото лице е констатирало реалното извършване на твърдените ремонтни дейности в жилищната сграда като предвид лошото им качество е достигнало до извод, че стойността им е 1 884лв., а стойността с която те са допринесли за увеличаване цената на имота е 700,00лв.

Изводът на ВТРС е, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем като искането на ищеца Й. Т. Д. за поставянето му в дял съгласно чл.349, ал.2 от ГПК е неоснователно. Между страните няма спор, че имотът има жилищен характер и че ищецът не притежава друго 2 жилище. Спорно е само обстоятелството, че към момента на откриване на наследството на родителите си, Й. Д. е живял в ползвания от тях имот. За да е изпълнена тази предпоставка от фактическия състав на посочената разпоредба, следва да е доказано продължително във времето - установяване и пребиваване в делбения имот, с цел използването му по предназначение. По този начин имотът става обичайно местопребиваване на съделителя.

Предметът на въззивния контрол, очертан с въззивната жалба и отговорите, е ограничен само относно преценка налице ли са по отношение на съделителя Й. Т. Д. предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК и по конкретно - дали е живял в процесния имот към момента на откриване на наследството - 1986г.

От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се установява, че преди смъртта на родителите си ищецът е посещавал имота на село само през почивните дни, за да им оказва помощ, а през останалото време е живял с жена си и сина си в гр. В. Т.. В същия смисъл са и признанията на Й. Д., обективирани в приложените по делото изповед и в молба от 08.01.2024г.

Затова е правилен извода на ВТРС, че единственият способ за извършване на делбата е този по чл.348 от ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената сума следва да бъде разпределена между страните съобразно техните дялове от правото на собственост.

Пред въззивния съд са събрани нови доказателства, които не променят направените изводи. Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което препраща на основание чл.272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение.

Наведените във въззивната жалба доводи не са по-различни от изложените пред първата съдебна инстанция и районният съд е дал аргументиран отговор на същите в обжалваното решение. Изложените от съда правни съображения съответстват на установените данни по делото, на духа и смисъла на закона, и на съдебната практика. Въззивният съд намира всички правни изводи на първоинстанционния съд изцяло за законосъобразни.

Правните изводи на настоящата инстанция съвпадат напълно с тези 3 на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Въз основа на отправеното от ответник жалба искане и на основание член 78 от ГПК, подателят на жалбата следва да бъде осъден да му заплати направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер общо на 700,00 лева.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 524 от 22.03.2024г. постановено по гр.д. № 20234110102030 по описа за 2023г. на Районен съд – Велико Т..

ОСЪЖДА Й. Т. Д., ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „К. П.”, № 5, вх.Д, ет.2, ап.6 да заплати на М. Т. Ч. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „К.” №8, вх. А, ет. 2, ап. 16 сумата от 700,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4