Решение № 161 от 20.09.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Харманли, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20215630100458 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК ***** гр.

София, чрез юрисконсулт Н.А. М* твърди, че на 10.ХІ.2015г. между дружеството и ответника СТ. Р. М. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11849959, по силата на който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10 000.00лв. за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.Х.2020г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 373.02лв., като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Сочи се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Твърди се, че сумата предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от него и посочена в договора за кредит.

Сочи се, че на основание на чл.3 вр. чл. 4 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка по 373.02лв., като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за 1 периода на забавата. Сочи се, че обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен по-горе.

В исковата молба се твърди, че ответника е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-11849959 на 20.V.2016г., като към тази дата били погасени 5 месечни вноски.

Проц. представител на ищеца сочи, че на основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“' ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.VІ.2016г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.

Сочи се, че в следствие на бездействието на ответника, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд-Харманли за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11849959 както следва: 9 784.89лв. – главница, 10731.21лв.възнаградителна лихва за периода от 20.V.2016г. до 20.ХІ.2020г.и 4177.49лв. - мораторна лихва за периода от 20.VІ.2016г. до 16.Х.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Със съобщение по заповедното производство - ч.гр.д. № 1116/2020 г. по описа на Районен съд - Харманли, на ищцовото дружество била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 1116/2020г. по описа на Районен съд - Харманли заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс. Това обосновало правния интерес от предявяване на настоящата претенция.

Моли съда да постанови решение с което признае за установено, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА., клон България съществува вземането по договор № PLUS -11849959, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1116/2020г. по описа на Районен съд - Харманли, а именно: 9 784.89лв. - главница по договора за кредит, 10 731.21лв. - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.V.2016г. до 20.Х.2020г., 4 177.94лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.VІ.2016г. до 16.Х.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Претендира се присъждане на разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

Ответника СТ. Р. М., не е открит на установените по делото адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 379/ 29.ХІ.2021г. за особен представител на ответника е назначен адв. Н.Б. Колева – Стойчева от АК Хасково.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който е изразил становището си, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани по размер.

2

В отговора на исковата молба назначения особения представител оспорвам, че представляваното от него лице дължи претендираната сума. Оспорва се твърдението че ответника е бил надлежно уведомен, за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението - съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД. Към исковата молба била приложена писмена „ПОСЛЕДНА ПОКАНА“, като предполага, че същата е предшествана от други покани, който не се представени. Липсвали доказателства, че тази покана е получена лично от ответника.

Особения представител е заявил желание да се задължи представител на дружеството ищец да отговори дали е уведомил надлежно ответника относно настъпила предсрочна изискуемост на кредита и представи предшестващите последната покана до ответника покани, в случай, че разполагат с такива.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвираш потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта РLUS- 11849959 от 10.ХІ.2015г. се установява, че БНП Па-риба Пърсънъл Файненс”ЕАД е предоставил кредит на ответника С.М. паричен кредит в размер на 10 000лв., срещу задължението на М. да погаси кредита на 60месечни вноски, по 373.02лв. всяка, или общо 20 381.20лв.

Вноските са по погасителен план – част от договора която ведно с Общите условия на дружеството по този вид договори са подписани от кредитополучателя обстоятелство неоспорено от ответника по делото.

От приобщеното по делото ч.гр. д. №1116/ 2020г. по описа на РС Харманли се установява, че на 26.Х.2020г . ищцовото дружество е депозирало пред РС Харманли Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника М. за суми както следва:9784.89лв.-главница;10731.21лв.-възнаградителна лихва за периода 20.V.2016г. – 20.ХІ.2020г.; 4177.94лв.-мораторна лихва за периода 20. VІ.2016г.-16.Х.2020г., ведно със законната лихва от 27.Х.2020г. до изплащане на вземането и разноски по делото – 447.98лв. заплатена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. На 17.ХІ.2020г. съдът е издал Заповед № 260178 за изпълнение на парично задължение, която е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.

С Разпореждане № 260973/ 19.ІІІ.2021г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в 1 месечен срок като довнесе дължимата д.т.

Съобщението за това, е връчено на ищцовото дружество на 29.ІІІ.2021г.

В изпълнение на дадените указания заявителя е предявил иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.2 от ГПК срещу ответника С.М., като исковата молба е депозирана в Районен съдХарманли на 29.ІV.2021г.

По делото по искане на ищеца съдът назначи и изслуша заключение на съдебносчетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено.

От същото е видно, че ответникът е усвоил изцяло отпуснатия кредит. Вещото лице е установило, че ответника е направил 5 месечни вноски от по 373..02лв. , последната от която на 04.V.2016г., след което е преустановил плащанията. Установява се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.Х.2020, размерът на задълженията на ответника е: 9784.89лв.- главница, 10 731.21лв. -възнаградителна лихва за периода от 20.V.2016г. до 20.Х.2020г. и 4 254.39лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.VІ.2016г. до 16.Х.2020г. изводи:

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.

240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника по същото в едномесечния срок от уведомяването на заявителя за връчване на заповедта по чл.410 от ГПК на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

3

Разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения: В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по заповедта за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответникът са били в облигационно отношение по силата на сключен Договор за кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11849959 от 20.V.2016г. Не се спори , че кредита е отпуснат и усвоен от ответника , което се установява и от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. По безспорен начин са установява, че ответника е изплатил само пет от дължимите общо 60 месечни вноски, последната от които на 04.V.2016г., след което изцяло е преустановил плащанията.

Посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че ответникът е неизправна страна по договора за потребителски кредит и обуславят ангажиране на отговорността му. По категоричен начин по делото се установи облигационното правоотношение, от което ищецът черпи процесните си права. Установи се, че последното плащане е на 04.V.2016г. при което, съдът приема, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита. Установи се настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, доколкото същата е уговорена от страните в договора да настъпи при неплащане на две или повече погасителни вноски, т. е. налице е обективно настъпване на предсрочната изискуемост. Доколкото обаче самият ищец не твърди, че е уведомил надлежно ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът не счита, че следва да разглежда предсрочна изискуемост на кредита, тъй като връщането на сумите не се търси от ищеца на това основание, а поради просрочване на две или повече месечни вноски. Същевременно се установи, че към момента на предявяване на иска, респ. към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, вече е изтекъл изцяло договорения срок на кредита, като е настъпил падежът и на последната погасителна вноска. Следва да се вземе предвид и факта, че ответникът не е намерен и от съда за връчване на заповедта за изпълнение и за призоваване по настоящото дело, което сочи на извода, че трайно не пребивава на този адрес, а няма друг известен. Съществено в случая е да се отбележи, че страните са уговорили, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем в целия му размер, е безусловно, т. е. не е необходимо изпращане на съобщение /уведомление/ до длъжника - чл. 3 от договора. От друга страна, става ясно какво включва всяка една от месечните погасителни вноски, как е формиран нейният размер, кога е падежът на всяка една вноска. Освен това, още в началото на подписания от страните договор са визирани размерите на отделните плащания за главница, лихви и т. н., като е изчислен и посочен и крайният размер на дължимата сума от кредитополучателя. Съдът не констатира противоречие между размера на договорената възнаградителна лихва и добрите нрави, тъй като липсват данни, от които да се установи неравноправно третиране на ответника в конкретния случай. Договореният между страните размер на лихвения процент не надхвърля максималния, за да се правят изводи в обратната насока. Следва да се отбележи също така, че Общите условия са подписани от ответника – обстоятелство което също не се оспорва, поради което съдът приема, че последният е изцяло запознат със съдържанието им.