Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 12.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 335/2024
Вид
Решение № 124
Подписан
12.05.2025
В сила
12.05.2025
Състав
Цвета Живкова Попова, Даниел Нанев Марков, Ангел Димитров Гагашев

Цитирани разпоредби

  • чл. 57, ал. 1, т. 2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 7 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 234, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 88а · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Даниел Н. Марков

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600335 по описа за 2024 година С присъда № 6 от 6.02.2024 г. по НОХД № 609/2023 г. Несебърският районен съд признал подсъдимия Т. О. С., ЕГН ********** за виновен в това, че на 6.07.2023 г., в 23:50 часа, в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл.

Бургас, общежитие „***“, в стая № *, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, както следва: коноп с нето тегло 8,292 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 16,20%; 3,4- метилендиоксиметамфетамин (МDМА) с нето тегло 0,239 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент

3,4метилендиоксиметамфетамин

(МDМА)12,70%; метамфетамин с нето тегло 0,791 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин – 35.30%; 3,4метилендиоксиметамфетамин (МDМА) с нето тегло 4,703 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент метилендиоксиметамфетамин (МDМА)- 44,40%, като общата стойност на наркотичните вещества била 193,06 лева, поради което и на основание чл.

354а, ал. 3, предл.второ, т. 1, предл.първо и чл. 54, ал. 1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 2000 лева.

С присъдата съдът се произнесъл и по въпросите относно веществените 1 доказателства и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

Калоян Кръстевич от Адвокатска колегия - Бургас, защитник на подсъдимия С.. В жалбата е посочено, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че вината на подсъдимия С. не е доказана по безспорен начин в хода на съдебното следствие. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в мотивите на присъдата и след проведено подробно съдебно следствие районният съд подробно е анализирал обществената опасност на извършеното деяние и най-вече участието на подсъдимия С. в него и е определил двете наказания в минимален размер. Намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, поради което пледира за нейното потвърждаване.

Защитникът адв. Василева от Адвокатска колегия - Бургас поддържа жалбата. Сочи, че по делото липсва приемно-предавателен протокол от страна на свидетеля С., който е съставил протокола за доброволно предаване, към разследващия полицай. Така трудно би могъл да се установи начинът, по който процесните вещества са приобщени към материалите по делото, като възниква съмнение относно идентичността на съдържанието на предадената от подсъдимия торбичка и веществата, които са били обект на оглед. Това съмнение се засилвало още повече от описанието, направено от вещото лице на получените от него вещества за изготвяне на химическата експертиза.

Посочените обстоятелства давали основание на защитника да твърди, че липсва предмет на престъплението, поради което първоинстанционната присъда следвало да бъде отменена като незаконосъобразна и необоснована, и подсъдимият бъде признат за невиновен. При условията на алтернативност защитникът моли за признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, за което му бъде наложено наказание глоба.

Подсъдимият С. моли да бъде оправдан.

Въззивната жалба е подадена в посочения в чл.319, ал.1 НПК срок за обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Въз основа на тях се установява, че на 06.07.2023 г. вечерта полицейските служители при РУ-Несебър – 2 мл.разузнавач Х. Х. и разузнавач А. С. получили оперативна информация, че подсъдимият Т. С. държи наркотични вещества в общежитие „***“ в к.к.

„Слънчев бряг“. Около 23:50 часа на същата дата двамата полицаи отишли пред общежитието, където видели подсъдимия пред входа на сградата.

Свидетелите се легитимирали, поискали от С. личната му карта и чрез нея установили самоличността му. Полицаите попитали подсъдимия дали държи в себе си забранени от закона вещи. С. отговорил отрицателно на въпроса, но заявил, че държи наркотични вещества в обитаваната от него стая № * в общежитие „***“, които ще предаде доброволно. Заедно с него полицейските служители посетили ползваната от подсъдимия стая, при което подс. Т. С. извадил от микровълновата печка торба с различни по размер полиетиленови пликчета, съдържащи суха тревна маса, таблетки и различни по цвят вещества. Подсъдимият заявил, че наркотичните вещества са негови, за негова лична употреба.

Подсъдимият С. бил отведен в сградата на РУ-Несебър, където доброволно предал вещите, извадени от него от микровълновата печка в стаята му в общежитието. В протокола за доброволно предаване свидетелят Стамболиев описал предадените вещи по следния начин:

„1. Плик, съдържащ суха зелена тревна маса

2. Полиетиленов плик, съдържащ 1 бр. синя таблетка с елипсовидна форма

3. Светлокафява кутийка, съдържаща 28 бр. таблетки, сини на цвят, с елипсовидна форма

4. Полиетиленов плик с размери с 6х5 см, съдържащ жълто-кафяво кристалообразно вещество

5. Полиетиленов плик с размери 6х5 см, съдържащ кафеникаво кристалообразно вещество

6. Полиетиленов плик с размери 4х5 см, съдържащ бяло кристалообразно вещество

7. 2 бр. полиетиленови плика, съдържащи кафяво прахообразно вещество“.

Последвало извършване на оглед на веществените доказателства от разследващ полицай, след което същите били предадени на вещото лице В. Б. за извършване на химическа експертиза.

Видно от изготвеното експертно заключение, растителната маса от обект № 1 имала нето тегло 8,292 гр. и се определяла като коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 16,20%. Таблетката от обект № 2 имала нето тегло 0,239 гр. и в същата се доказало наличие на 3,4метилендиоксиметамфетамин (МDМА), със съдържание на МDМА 12,70%.

Таблетките от обект № 3 имали общо нето тегло 9,625 гр. и в същите не се установили вещества, поставени под контрол съгласно ЗКНВП.

Прахообразното вещество от обект № 4 имало нето тегло 0,653 гр., в същото 3 се доказало наличие на хранителна добавка „Метилсулфонилметан (МСМ), лидокаин, аминопирин и метамизол, като в него не се установили вещества под контрол съгласно ЗКНВП. Кристалното вещество от обект № 5 имало нето тегло 0,436 гр., в същото се доказало наличие на фенетиламин и не се установили вещества под контрол съгласно ЗКНВП. Кристалното вещество от обект № 6 имало нето тегло 0,791 гр., като в същото се доказало наличие на изопропилбензиламин и метамфетамин, със съдържание на метамфетамин 35,30%. Прахообразното вещество от обект № 7 имало нето тегло 4,703 гр. и в същото се доказало наличие на 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (МDМА, екстази), със съдържание на МDМА 44,40%.

Общото тегло на обект № 2 и обект № 6, съдържащи 3,4метилендиоксиметамфетамин (МDМА, екстази), било 4,942 гр.

Веществата метамфетамин и 3,4 - метилендиоксиметамфетамин (МDМА, екстази), растението коноп и активният му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).

Изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на свидетелите Х. Х., А. С. и от приложените по досъдебното производство протокол за доброволно предаване (л. 35), протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбума към него (л. 1018), както и от заключението на извършената химическа експертиза (л. 22-25).

Съдът намира за неоснователно възражението на защитника за наличие на съмнение относно идентичността между доброволно предадените от подсъдимия вещи и тези, описани в протокола за оглед на веществени доказателства, респ. тези, обект на извършената химическа експертиза.

Действително по досъдебното производство липсва приемно-предавателен протокол, с който свидетелят С. да е предал на разследващия полицай получените от подсъдимия вещи. Неизготвянето на такъв протокол в случая не може да доведе до извод за липса на престъпление, както твърди защитникът, поради следните съображения:

Бързото производство е било образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването – протокол за разпит на свидетеля Х. Х..

Разпитът е започнал в 01:05 часа на 7.07.2023 г. и е завършил в 01:22 часа на 7.07.2023 г. Към този момент свидетелят А. С. е бил изготвил протокола за доброволно предаване. Последвало е извършване на оглед на веществени доказателства, който е започнал в 01:30 часа на 7.07.2023 г. и е приключил в 02:15 часа на същата дата. В протокола за оглед на веществени доказателства изцяло и буквално е пресъздадено съдържанието на протокола за доброволно предаване, като единствено допълнен е резултатът от направените полеви 4 тестове. Нещо повече, в самия протокол изрично е отбелязано, че е извършен оглед на „вещества предадени с протокол за доброволно предаване от лицето Т. О. С.“ (л. 10 от ДП). На същата дата – 7.07.2023 г. веществените доказателства по досъдебното производство са постъпили в химическата лаборатория при сектор БНТЛ, ОД МВР - Бургас с № 304р-16910/7.7.2023 г.

(л. 22 от ДП). В постановлението за назначаване на експертизата разследващият полицай е посочил веществените доказателства така, както те са били описани в протокола за оглед. Тъждеството на съдържанието на протокола за доброволно предаване, протокола за оглед на веществени доказателства и постановлението за назначаване на химическа експертиза изключва наличие на съмнение, че именно доброволно предадените от подсъдимия вещи са били обект на изготвената от вещото лице Б. химическа експертиза.

Вярна е констатацията на защитника, че обект № 4 в експертното заключение е описан като полиетиленово пликче, „съдържащо жълто на цвят, прахообразно вещество“, докато в протоколите за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства този обект е описан като „жълто-кафяво кристалообразно вещество“. Противоречие защитникът сочи и при описанието на обект № 7 – в експертното заключение той е посочен като „жълто на цвят прахообразно вещество“, а в двата протокола той е отразен като “кафяво прахообразно вещество“.

Посочените констатации от защитата не водят до промяна на извода за идентичност на доброволно предадените от подсъдимия вещи и тези, обект на експертизата. Пред въззивния съд вещото лице В.Б. заяви, че обектите на изследване са били в отделни хартиени пликове, отделно запечатани, поради което не е имало възможност да се получи някакво смесване на веществени доказателства. Наред с това вещото лице разясни, че веществото е или кристално, или прахообразно, но не и „кристалообразно“, както е било посочено в постановлението за назначаване на експертиза. В случая вещото лице го е възприел като прахообразно и го е описал с цвета, с който го е възприел. Съдът прие, че разликата при описанието на обекти № 4 и № 7 се дължи единствено на субективното възприятие на различните лица, които са описвали обектите, поради което тяхното наличие не може да има за последица изключването на веществените доказателства от материалите по делото.