Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20226 от 08.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30372/2024
Вид
Решение № 20226
Подписан
08.11.2024
В сила
08.11.2024
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20226 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110130372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на К. М. Н. против Д.Ф."З", с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 53 от 29.04.2024г., издадена от изпълнителния директор на Д.Ф."З", на основание чл. 325, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Заместник изпълнителен директор” и за заплащане на сумата 8145,72 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение.

Ищецът К. М. Н. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което заемал длъжността "Заместник изпълнителен директор", прекратено със заповед № 53/ 29.04.2024г., на основание чл. 325, т. 2 КТ. Същият поддържа, че издадената заповед противоречи на закона, тъй като в случая не се е осъществил фактическия състав на уволнителното основание. В исковата молба са наведени твърдения, че заповедта е подписана от лице, което не притежава работодателска власт. Релевират се доводи, че трудовият договор между страните е прекратен преди да е изтекъл 14- дневният срок от връчване на съобщението по чл. 345 КТ.

Ищецът поддържа, че вследствие на уволнението е претърпял вреди в размер на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.

При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае издадената заповед и отмени уволнението като незаконосъобразно, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и осъди ответника да плати обезщетение 1 за причинените вследствие на уволнението вреди.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора са релевирани доводи уволнението да е законосъобразно. Ответникът излага съображения, че заповедта за уволнение е подписана от Заместник- изпълнителния директор, който е изпълнявал правомощията на Изпълнителен директор, съгласно заповед № 03- РД/ 1674 от 19.04.2024г. Същият поддържа, че от влизане на решението, с което уволнението е отменено, до издаване на съобщение по чл. 345 КТ са изминали седем години, като счита, че бездействието на работника през този период представлява злоупотреба с право. В отговора на исковата молба се сочи, че 29.12.2020г. ищецът е подал молба за плащане на присъденото обезщетение за вреди от незаконното уволнение, а след това- на 01.04.2021г., на 21.04.2021г. и 06.04.2022г. ищецът е претендирал заплащане на други суми, присъдени със същото решение.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателствени средства, чрез трудов договор № 519/ 09.11.2001г., че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността “Заместник- изпълнителен директор”.

С решение № 1312 от 22.02.2016г., постановено по гр. дело № 42460/ 2015г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено с Решение по Протокол № 81/ 26.05.2015г., т. 4.3. от заседание на Управителния съвет на Д.Ф."З" и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “Заместник на изпълнителния директор”.

С молби от 29.12.2020г., 21.04.2021г., 06.04.2022г. ищецът е изразил желание да бъде платено присъденото обезщетение по чл. 225 КТ. Към молбите е приложен изпълнителен лист от 29.02.2016г., за сумата 8145,72 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 26.05.2015г.- 26.11.2015г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 345 КТ, на 24.04.2024г. първоинстанционният съд е връчил на ищеца съобщение за явяване на работа.

На 24.04.2024г. ищецът е заявил, че желание да бъде възстановен на заеманата преди уволнението на ищеца.

С молба от 29.04.2020г. ищецът е изразил желание да бъде заплатено присъденото с решение по гр. дело № 42460/ 2015г. на Софийски районен съд обезщетение за вреди от незаконно уволнение.

Със заповед № 03- РД/ 1674 от 19.04.2024г. на Изпълнителния директор на Д.Ф."З" е 2 възложено на Ива Павлинова Иванова за периода от 22.04.2024г. до освобождаването на изпълнителния директор от длъжност да замества изпълнителния директор при осъществяване на всички правомощия на изпълнителния директор.

Решение по протокол № 228/ 07.05.2024г., т. 4, е приета оставката на Георги Тахов и същият е освободен от длъжност.

На 08.03.2024г. и 08.04.2024г. ищецът е подал молби до ответника, с което е изразил желание да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Със заповед № 53/ 29.04.2024г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 325, т. 2 КТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По общите факти:

Не е спорно между страните, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищцата е заемала длъжността „заместник изпълнителен директор. От посочената длъжност същият е освободен със заповед № 53/ 29.04.2024г. с която е прекратено трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т. 2 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Проверката на законността на извършеното уволнение, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, при оспорване законността на уволнението, в тежест на работодателят е да докаже наличието на предпоставките представляващи основанието за уволнение, както и спазването на процедурата по извършването му. В настоящия случай уволнението е извършено на основание чл.325, т. 2 КТ- когато уволнението на работника бъде признато за незаконно и същият не се е явил да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Фактическият състав на основанието за прекратяване трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ включва в себе си три материални предпоставки (юридически факти), които трябва да са се осъществили в обективната действителност: 1) компетентен орган на работодателя да е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; 2) наличието на влязло в сила решение за възстановяване на незаконно уволнен работник/служител на предишната му работа; 3) неявяване на възстановения работник/служител да заеме длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.

Процесната заповед е издадена в писмена форма, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ и от съдържанието й еднозначно следва основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение (същото е посочено с думи и с цифри, отговарящи на съответната разпоредбата от КТ), което в достатъчна степен индивидуализира прекратителното основание и представлява гаранция за възможността на ищеца да упражни 3 правото си на защита срещу нея

Неоснователен е доводът в исковата молба, че заповедта за уволнение е издадена от лице, което не притежава работодателска власт. В настоящия случай със заповед № 03- РД/ 1674 от 19.04.2024г. на Изпълнителния директор на Д.Ф."З" е възложено на Ива Павлинова Иванова да замества изпълнителния директор при осъществяване на всички правомощия на изпълнителния директор. Съдебната практика по въпроса допустимо ли е делегиране на работодателска работоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудовия договор е уеднаквена с Тълкувателно решение № 6/ 11.01.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудовото правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192 КТ, е допустимо. С оглед на посоченото разрешение следва да се приеме, че прекратяване на трудов договор, извън случаите на чл.

192 КТ, може да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя за това.

Институтът на упълномощаването е приложим и уволнението извършено от упълномощено за това лице, не е незаконно. Доброволното представителство е регламентирано като общ институт на гражданското право, вътре в което се е обособило като самостоятелен правен отрасъл трудовото право. За работодателя трудовото правоотношение не е intuitu personae, освен в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, когато работникът е сключил трудовия договор с оглед личността на работодателя- физическо лице. Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване (не изисква непременно личното действие на работодателя) за прекратяване на трудово правоотношение, освен при прекратяването на трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение.

В обобщение, не съществува пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на трудовото правоотношение, с изключение на прекратяване на трудовото правоотнотношение поради налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбите на доброволното представителство намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение.

В светлината на изложеното, оспорената заповед е издадена от лице, което притежава работодателска власт, което обуславя извод за неоснователност на релевирания в исковата молба довод.

В конкретния случай по делото се установява съществуването на първия елемент от фактическия състав, а именно, че оспорената заповед № 53/ 29.04.2024г. е подписана от законния представител на работодателя и в този смисъл е издадена от компетентен орган.

Безспорно е установена и втората материална предпоставка за законността на уволнениетоналичието на влязло в сила решение № 1312 от 22.02.2016г., постановено по гр. дело № 42460/ 2015г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав,, с което уволнението на ищеца е признато за незаконно и той е възстановен на предишната си длъжност.

Спорът между страните се концентрира върху това явил ли се е работникът да заеме длъжността, на която е възстановен, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Настоящата инстанция намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че 4 в конкретния случай не е налице третата материална предпоставка– неявяване на работника в законоустановения двуседмичен срок да заеме длъжността, на която е възстановен.

Съдебната практика по релевантния материалноправен въпрос за началния момент, от който тече законоустановеният двуседмичен срок, е уеднаквена с Тълкувателно решение № 3/ 02.12.2021г. по тълк. дело № 3/ 2019г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение "двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал.

1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен". Императивната норма на на чл. 345, ал. 1 КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение. Уведомяването в този случай е специална процедура.

Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работасъобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. По този начин до знанието на работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен. Ако съобщението не е получено от работника или служителя, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само когато с явяването си в предприятието или по друг несъмнен начин (напр. с писмена молба до работодателя) работникът или служителят изяви пред него желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.