Решение № 262654 от 20.10.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262654/20.10.2021г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2590 по описа на Варненски районен съд за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Т.Б.“ ЕАД, ***, Б.П.Ссграда

6 срещу Е.А.В., ЕГН ********** с адрес *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 160,62лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 03.07.2018г., представляващи неплатени такси използвани услуги за отчетен период от 05.12.2018г. до 04.03.2019г.; сумата от 77,46лева неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 03.07.2018г. в размер на три месечни абонаментни такси, начислена във фактура

№ **********/05.05.2019г.; сумата от 334,62лева лизингови вноски по договор за лизинг от 03.07.2018г. за предоставяне на временно и възмездно ползване на устройство марка „Huawei Mate 10 Lite Dual Black”, за отчетен период от 05.12.2018г. до 04.05.2019г.; сумата от 172,22лева, представляваща дължима стойност на устройство, предоставено по договор за лизинг от 03.07.2018г., представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора, начислена във фактура № **********/05.05.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –

07.12.2020г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262190/08.12.2020г., постановена по ч.гр.дело № 15693/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1, чл.92 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират валидно обвързани по договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ищецът в качеството му на телекомуникационен оператор е предоставил на ответника в качеството му на потребител мобилни услуги посредством предоставяне на мобилен номер по съответния договор. За процесните периоди дължимите месечни абонаментни такси и стойност на предоставени услуги не са заплатени, при което претендира тяхната стойност. Поради неизпълнение на задължението на осн. раздел ІV, т.3 от допълнителното споразумение на длъжника са начислени и неустойки в размер на трикратния месечен абонамент.

Твърди, че между страните е възникнало и облигационно правоотношение по договор за лизинг на мобилно устройство марка „Huawei

Mate 10 Lite Dual Black”, по силата на което ищецът е предоставил мобилният апарат на ответника, който е поел задължение да заплаща лизингови вноски, в размер и на падеж уговорен в съответния договор. Твърди че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите лизингови вноски, поради което претендира плащането им.Поради неизпълнение на задълженията за заплащане на уговорените лизингови вноски по размер и на падеж уговорен между страните, претендира заплащане на съответната стойност на разлика между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща цена по договора за лизинг.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначеният му от съда особен представител. Предявените искове се оспорват по основание и размер.Излагат се възражения, като се сочи, че ответникът няма незаплатени задължения произтичащи от възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на телекомуникационни услуги. Сочи, че ищецът не е прекратил допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги, поради което не се дължат сумите от 77,76 лева – неустойка, съответно 172,22 лева стойност на устройство без преференциална цена, доколкото същите биват дължими при предсрочно прекратяване на договора.В евентуалност излага възражения за нищожност на клаузите по чл.3, б.“а“ и б.“б“ от раздел ІV на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД. Счита, че претендираната от оператора неустойка е необосновано завишена спрямо вредите, които са причинени на същия, което е в противоречие на чл. 143, т.5 ЗЗП. Излага възражения, като счита, че сумата претендирана като разлика в цената с и без преференция по своята същност съставлява уговорка за втора неустойка, дължима наред с първата такава, която има за цел да обезщети вредите от неизпълнение на задълженията на потребителя по договора. При кумулативно претендиране и на двете неустойки се достига до противоречие с разпоредбата на чл. 143, т.3 ЗЗП. Счита, че уговорката не е индивидуално уговорена, при което тя е нищожна, на осн. чл. 146, ал.1 ЗЗП.

Посочва, че не е прекратяван договорът за мобилни услуги, не е обявявана предсрочна изискуемост на вземането произтичащо от договорът за лизинг, поради което не се дължи на оператора претендираните от него лизингови вноски по договор за лизинг.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен като част от приобщеното към делото производство по ч.гр.дело 15693/2020г. на ВРС, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е договор за мобилни услуги от 06.09.2016г., по силата на който ищецът в качеството му на телекомуникационен оператор е предоставил достъп до своята мрежа на ответницата в качеството й на потребител посредством предоставяне на мобилен номер ++359*********, при уговорен месечен абонаментен план в размер на 29,99 лева, за период от 24 месеца.

Представено е допълнително споразумение от 03.07.2018г. към договор за мобилни услуги, по силата на което на потребителя се предоставя достъп до мобилната мрежа на оператора за срок до 03.07.2020г., като е определен стандартен абонаментен план в размер на 30,99 лева. Посочено е, че при подписване на договора на потребителя е предоставен мобилен апарат устройство марка „Huawei“, модел „Mate 10 Lite Dual Black” при цена съобразно абонаментния план в размер на общо 446,16 лева, съответно е посочена и стандартната цена без абонамент в размер на 769,90 лева, при което е уговорено, че общата отстъпва възлиза в размер на 323,74 лева.

Представен е договор за лизинг от 03.07.2018г., по силата на който ищецът предоставя на ответника движима вещ мобилен апарат устройство марка „Huawei“, модел „Mate 10 Lite Dual Black” на стойност в размер на 427,57 лева, която сума следва да бъде заплатена разсрочено за период от 23 бр. месечни погасителни вноски от по 18,59 лева, последната от която платима на 03.06.2020г.

Представена по делото е фактура от 05.01.2019г., в която се обективирани задължения за дължими месечни такси, предоставени услуги и лизинг в размер на 163,16 лева, за периода 05.12.2018г.-04.01.2019г.; фактура от 05.02.2019г., в която се обективирани задължения за дължими месечни такси, предоставени услуги и лизинг в размер на 208,24 лева, за периода 05.01.2019г.-04.02.2019г.; фактура от 05.03.2019г., в която се обективирани задължения за дължими месечни такси, предоставени услуги и лизинг в размер на 385,79 лева, за периода 05.02.2019г.-04.03.2019г.; фактура от 05.04.2019г., в която се обективирани задължения за дължими месечни такси, предоставени услуги и лизинг в размер на 407,39 лева, за периода 05.03.2019г.-04.04.2019г.

Представена по делото е фактура № **********/05.05.2019г. издадена от ищеца, адресирана до ответника, с която е начислена сумата от 1647,12 лева, от която 529,65 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за услуга, 710 лева – вноска по лизинг, както и 407,39 лева задължения от предходен период.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключени между тях договор за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи, че с ответника се явяват обвързани и по договори за лизинг, съответно че на ответника в качеството му на лизингополучател е предоставена вещта предмет на договора, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил уговорените по размер и в срок лизингови вноски.

По отношение на предявените искове за установяване дължимостта на сумите от 160,62 лева - по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 03.07.2018г., представляващи неплатени такси използвани услуги за отчетен период от 05.12.2018г. до

04.03.2019г., съдът намира следното:

От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че ответникът има качество на потребител на телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от валидно възникналото облигационно правоотношение, което оформено в договор за далекосъобщителни услуги от 06.09.2016г., ведно с допълнило споразумение към него от 03.07.2018г., с което на потребителя се предоставя достъп до мобилната мрежа на оператора за срок до 03.07.2020г., като е определен стандартен абонаментен план в размер на 30,99 лева. Видно от приложението към допълнителното споразумение на потребителя са доведени до знание общите условия на оператора, като и ценовата листа на предоставяните от последния услуги от собствената му мобилна мрежа. От представените по делото фактури, които са издадени за периода 05.01.2019г.

-05.03.2019г., и в които се обективира стойността на използваните за периода 05.12.2018г.-04.03.2019г. услуги и стойност на абонаментни такси, съдът приема че същите възлизат на общо 197,77 лева, която обща сума е намалена със сумата от 21,98 лева без ДДС, оформена във фактура от 05.04.2019г., като възстановена от оператора еднократна месечна такса. Видно от приложенията към цитираните фактури ответницата е осъществявал телефония както в страната, така и в чужбина, генерирала е мобилен трафик и кратки текстови съобщения. От изложеното следва, че ответникът е изпълнил задължението си по възникналото между страните облигационно правоотношение, като е предоставил достъп до мобилната се мрежа за процесния период, съответно не се установи абоната – ищцата да е заплатила задължението си, което се формира от дължими за този период стойност на предоставените й услуги и месечни абонаментни такси.Съдът приема, че услугата от оператора е реално предоставена по вид и обем в рамките на процесния период, доколкото по делото липсват данни за този период абоната да е релевирал възражения спрямо мобилния оператор за размера на остойностената му услуга по смисъла на т.66, раздел ХІІ от Общите условия с мобилния оператор.

Няма данни по делото и за форсмажорни причини, при което за процесния период от време операторът да е ограничил достъпа на абонатите си до мобилната си мрежа. При тези съображения тази сума се явява дължима по силата на валидно възникнало облигационно правоотношение, поради което и като такава следва да бъде заплатена от задължената за това страна. С оглед изложеното следва да бъде установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 160,62 лева - по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 03.07.2018г., представляващи неплатени такси използвани услуги за отчетен период от 05.12.2018г. до