Решение № 2 от 06.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20243100900059 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. С.

С., срещу „Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, с адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на ПТП, осъществено на 10.10.2023г. в гр. Варна от водача Й. Ж. С. на лек автомобил „Ситроен“, марка „Ц-Елизе“ с рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, както следва: за заплащане на сумата в размер на 80 000 лева /след предприетото изменение в размера на иска чрез неговото увеличаване/, частичен иск от 100 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, вследствие от травматичните увреждания, настъпили за ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2023г. до окончателното изплащане и сумата в размер на 2 734,80 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи лечение, заплатени на МБАЛ „Майчин дом“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 10.10.2023г., около 15,05 часа в гр.

Варна, на кръстовището между ул. А. С. и бул. Сливница, водачът Й. Ж. С. на лек автомобил „Ситроен", модел „Ц-Елизе“ с peг. № ****, поради невнимание блъска пресичащата в този момент на пешеходна пътека М. Х. Я.. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2054/10.10.2023 г., по описа на СПП към ОД на МВР – Варна и било образувано ДП № 423/2023 г., по описа на ОДМВР - Варна, пр. пр. № 14329/2023 г., по описа на РП - Варна.

Ищцата излага, че по спешност е постъпила в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, с оплаквания от болка, оток и ограничени активни движения в областта на дясна лакътна става и лява колянна става. При проведените прегледи били установени следните травматични увреждания: счупване на костите на лява ръка - лъчева кост и лакътна кост; счупване на дясна бедрената кост в долната 1 част, с разместване на костните фрагменти. На 12.10.2023г. била извършена операция кръвна репозиция на фрактурата на радиуса (лъчевата кост) и улната (лакътната кост) с вътрешна фиксация с два броя киршнерови игли и остеосинтезна тел по Вебер и поставена гипсова имобилизация. На 13.10.2023г. след изписването й от болничното заведение, ищцата твърди, че е постъпила в МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД за оперативно лечение на фрактурата на бедрената кост. При извършените прегледи било установено наличието на спонтанна палпаторна болка в областта на лява колянна става и невъзможни движения в същата, поради което на 14.10.2023г. била извършена оперативна интвервенция - открито наместване на фрактурата на долния край на бедрената кост с вътрешна фиксация чрез поставяне на заключваща плака за дистално бедро и поставена ортеза. След изписването на ищцата на 19.10.2023г. й билa препоръчана антитромботична терапия и щадящ режим на оперирания крайник без стъпване на него в продължение на 2 месеца. Ищцата излага, че възстановяването й продължило в домашна обстановка, но било съпроводено от силни болки в областта на оперативните рани и фрактурите, което налагало чест прием на обезболяващи медикаменти. Посочва, че не е разполагала с възможността да се придвижва самостоятелно, съответно да се обслужва сама и да задоволява ежедневните си битови нужди, поради което се нуждаела от непрестанна помощ от страна на близките й. Твърди се, че за ищцата тепърва предстои дълъг период на възстановяване, рехабилитация и раздвижване на оперираните крайници. Посочва се, че до момента, макар и провела 3 курса по рехабилитация, все още не е постигнала пълно възстановяване, тъй като придвижването й било с ограничени движения и накуцваща походка. Излага, че за периода 23.11.2023г. - 22.01.2024г. е провела 8 прегледа от специалист - ортопед, за които й били издадени съответните амбулаторни листи. От инцидента насам ищцата била в неработоспособност поради отпуск по болест, чието продължаване предполага. Ищцата излага, че преживеният пътен инцидент рефлектирал негативно и върху психическото й състояние, като вследствие на изживения силен стрес изпитвала тревожност, безсъние и понижено настроение. Твърди, че у нея са се проявили и чувства на отчаяност, потиснатост, непълноценност и тревога от това, дали ще се възстанови напълно от получените травми. За виновен за настъпване на произшествието счита водача на МПС марка „Ситроен", модел „Ц-Елизе", с peг. № ****, чиято гражданска отговорност към датата на инцидента била застрахована в „ЗК Лев Инс" АД, полица № BG/22/123000858705, валидна до 17.03.2024г. Посочва, че е предявила претенция на 03.11.2023г. пред застрахователното дружество, по която била образувана щета № 0000-100003-23-7837/03.11.2023г., но в законоустановения срок плащане не постъпило.

Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски по делото.

Извън срока по чл.367 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание исковете се поддържат. Страните претендират разноски.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е прието наличието на валидно застрахователно правоотношение по 2 договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането. Приета по делото е и полица № BG/22/123000858705/18.03.2023г.

Приобщено е НОХД №3640/2024г. по описа на РС – Варна, ведно с ДП №423/2023г. по описа на СПП при ОД на МВР – Варна, по което е одобрено споразумение по реда на НПК.

В подкрепа на твърдението си, че е отправила застрахователна претенция до ответника, ищцата е представила писмено искане до застрахователя, прието на л.34 от делото, с поставен входящ номер от ответното дружество на 03.11.2023г.

Приобщена е на л.10-33 медицинската документация, съставена за ищцата във връзка с проведеното лечение.

Приета е фактура №**********/19.10.2023г., издадена от МБАЛ „Майчин дом – Варна” ЕООД на ищцата, придружена от фискални бонове, за заплащане на медицински услуги и консумативи на обща стойност 2 734.80 лв.

Ангажирани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Я. Я. – съпруг на ищцата, който излага, че в резултат на ПТП съпругата му била със счупени ръка и крак. Цялата била синя, устата й била спукана. В Бърза помощ била 3 дни за ръката и след това за другата операция около 6 дни. Слагали й импланти. Стресът бил голям, както и болките. Биели й болкоуспокояващи.

Свидетелят я носил на ръце до тоалетната, къпел я, готвил, тя не можела нищо да прави. Децата също били ангажирани. Това продължило около 3 месеца, след което започнала рехабилитация. И в момента още не смее да пресича, трябва да има с нея някой. Според свидетеля, ищцата все още е под стрес.

Ползвала болничен около 9 месеца. Движението на ръката й не е на 100%, кракът я наболява и накуцва, не може да се натоварва физически.

Съобразно приетото заключение на вещото лице Д. Г. по назначената съдебно-медицинска експертиза, в резултат на ПТП М. Я. е получила следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата половина на долна устна; счупване на дясна лакътна кост в горния й отдел /в лакътната става/; счупване на лява бедрена кост в долния отдел /към коляното/. Двете счупвания са лекувани оперативно чрез използване на метални остеосинтезни материали, които към момента не са отстранени. Вещото лице дава заключение за наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и телесните увреждания. Периодът на възвръщане на самостоятелни движения и използване на двата крайника е бил около 5-6 месеца. Поради оток и персистираща болка, възстановяването, позволяващо пълно натоварване на крайника, е отнело още около два месеца. Вещото лице сочи, че болката е съпровождала почти целия възстановителен период и в първите месеци несъмнено е налагала прием на аналгетици. Като последици от травмата към настоящия момент не са постигнати пълните ъгли на свиване и разгъване на двата крайника. По кожата се установяват белези от проведените оперативни интервенции. Досежно претендираните разходи за лечение, вещото лице дава заключение, че всички са относими към диагностиката и проведеното лечение.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Не се спори между страните в процеса, че е настъпило твърдяното в 3 исковата молба пътно-транспортно произшествие и към датата на настъпването му е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към „ЗК Лев Инс" АД за л.а. „Ситроен", модел „Ц-Елизе“ с peг.

№ ****.

Безспорно водачът на лек автомобил „Ситроен", модел „Ц-Елизе“ с peг.

№ **** е лице от кръга на изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ.

Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него вреди на ищеца е покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения застрахователен договор.

Въз основа на влязлото в сила споразумение по НОХД №3640/2024г. по описа на РС – Варна, което съобразно чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, и на основание чл.300 ГПК, настоящият съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от деянието, достига до извод, че пътно-транспортното произшествие, като пряк резултат от което са настъпили телесни увреждания за М. Х. Я., е виновно и противоправно причинено от застрахования водач Й. Ж. С..

По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.

То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.

Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява установените по делото факти: в резултат на произшествието М. Я. е получила няколко телесни увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата половина на долна устна, счупване на дясна лакътна кост и счупване на лява бедрена кост. И двете счупвания са наложили оперативни интервенции. Периодът на възстановяване според изцяло кредитираното заключение на вещото лице е бил общо около 8 месеца, като болката е съпровождала почти целия възстановителен период и е налагала прием на обезболяващи медикаменти. И към момента на изготвяне на заключението двата крайника не са възстановени напълно. По кожата се установяват белези от проведените оперативни интервенции. Така констатираните травматични увреждания безспорно са от естество да причинят значително физическо страдание и трудно преодолим стрес. От ангажираните от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Я. Я., които съдът кредитира включително при съобразяване на чл.172 ГПК, изцяло като логични, безпротиворечиви, съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и базирани напълно на непосредствени впечатления, се доказа, че фактът на ПТП и получените травматични увреждания са довели до продължителни физически болки, психически дискомфорт и необходимост от помощ и съдействие от близките в ежедневието.

Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, както и актуалната съдебна практика по размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав намира, че сумата в размер от 80 000 лв. справедливо обезщетява 4 претърпените от М. Х. Я. неимуществени вреди.