Определение № 2889 от 05.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2889 гр. София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002101426 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. К., гражданин на Република Турция, [дата на раждане] , чрез адв. И., против решение № 13 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 1731/2024 г. на Апелативен съд – София, 8 - ми граждански състав.

Ответникът по жалба – Прокуратура на Република България (ПРБ) не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбите е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 3081/22.05.2024 г. по гр. д. № 13126/2021 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, I - 1 състав в частта за отхвърляне на предявения от О. К. срещу ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 253, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, предмет на разследване по ДП № ЗМ-278/2020 г. на ОД на МВР - Видин, прекратено с постановление от 02.06.2021 г., за разликата над 6 000 лв. до 120 000 лв. Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният деликтен иск - за сумата от 6 000 лв., е влязло в сила като необжалвано.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат е установил следната фактология: На 11.11.2020 г. на ГКПП „Дунав мост 2“ Видин – Калафат, при извършена проверка на влизащ в страната товарен автомобил марка „И.“, рег. № Z 09333 в кабината му е намерена сумата 450 020 евро. В автомобила пътували ищеца и още двама турски граждани – И. А. и М. Д..

На същата дата е образувано ДП № ЗМ 278/2020 г. на ОД МВР - Видин за престъпление по чл. 253, ал. 1 НК. Извършен е личен обиск на посочените лица. С постановление от 1

12.11.2020 г. ищецът и останалите двама турски граждани са привлечени като обвиняеми за извършване на горното престъпно деяние - в съучастие като съизвършители (чл. 253, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК). След задържането на ищеца, заедно с останалите две лица за 24 часа по ЗМВР, с постановление от 12.11.2020 г. по ДП № ЗМ-278/2020 г. на ОД МВР - Видин, преписка вх. № 2145/2020 г., е постановено задържането им за срок от 72 часа и е внесено искане в съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Такава е взета спрямо ищеца с определение от 13.11.2020 г. по НЧД № 198/2020 г. на Окръжен съд - Видин, което е потвърдено от АС – София. С постановление от 02.06.2021 г. по пр. пр. вх. № 2145/2020 г. на Окръжна прокуратура - Видин, ДП № ЗМ-278/2020 г. на ОД на МВР - Видин, досъдебното производство е прекратено, тъй като не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 253, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и нито пък има данни за друго извършено престъпление. Отменени са мерките за неотклонение „задържане под стража“, като е постановено изпращане материалите на Митническо бюро Видин при ГД „Дунавска“ на Агенция „Митници“ за реализиране административна отговорност за нарушение на Валутния закон поради недекларирането на пренасяне през границата на паричната сума. На турския гражданин И. А. е наложена глоба за нарушение по чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11б, ал. 3 от Валутния закон – с издадено наказателно постановление.

Изтъкнато е, че от представените извлечения от сайтове се установява да са публикувани статии относно задържани турски граждани на „Дунав мост 2“ Видин - Калафат с 450 000 евро, ведно със снимки от иззетата сума. Самоличността на турските граждани не е разкрита като в някои от статиите са отразени само техните инициали. При горните факти и с оглед на обстоятелството, че решението на първостепенния градски съд в частта за уважаване на предявеният иск (за 6 000 лв.) е влязло в сила като необжалвано, е направено съждение, че претенцията е доказана в своето основание. Така спорен по делото е въпросът за обема на отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В обжалваното решение са съобразени всички обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото и от значение за размера на обезвредата на засегнатите нематериални блага в хипотезата на чл. 2, ал. 1, ал. 3 ЗОДОВ. Предвид тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение (за тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК), продължителността на наказателното производство от 6 месеца и 22 дни (от 12.11.2020 г., когато е привлечен като обвиняем до 02.06.2021 г., когато производството е прекратено), възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението - 42 години, както и неблагоприятното отражение върху него, взета мярка за неотклонение, липсата на ангажирани доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди над обичайните и съобразявайки принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., решаващият състав на втората съдебна инстанция е приел, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 6 000 лв. Развити са доводи, че обичайните вреди са свързани с преживения от ищеца страх от задържането му в чужда страна и воденото срещу него разследване, възможността да бъде осъден за деяние, което не е извършил, както и понесения емоционален дискомфорт, накърняването на честта и достойнството му като резултат от самия факт на водене на незаконното обвинение и 2 приложената спрямо него най – тежка мярка за процесуална принуда за визирания по - горе период от 6 месеца и 22 дни. Аргументирано е становище, че обезщетение в горния размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу него, че този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, като удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за психичното и физическото състояние на ищеца. Вън от изложеното и при позоваване на решение № 359/25.09.2012 г. по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, IV г. о. е изтъкнато, че осъждането на ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване. За неоснователни са намерени оплакванията на ищеца, че градският съд не е съобразил всички релевантни за размера на претендираното обезщетение обстоятелства. Посочено е, че в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение са описани всички обичайни вреди, които процесното незаконно обвинение причинява. Разяснено е, че липсата на ангажирани от ищеца доказателства не позволява на решаващия състав да извърши обоснована преценка за наличието на различен от очертания обем и тежест неимуществени вреди, претърпени от пострадалия. Отречена е пряката причинна връзка между широкото медийно отразяване на случая и обстоятелствата около него, и търпени неимуществени вреди от ищеца, вкл. от негативното му представяне пред обществото в Р Турция и притесненията му дали ще успее да си намери работа. В тази връзка е изтъкнато, в ангажираните по делото данни (материали от статии) не се съдържа информация за самоличността на задържаните лица, включително и на ищеца, поради което релевантната пряка причинно - следствена връзка между деяние и вреда, отсъства. Вън от това, инстанцията по същество е приела, че няма твърдения и данни по делото ответната прокуратура да е предоставила невярна информация за воденото в случая наказателно производство. Мотивиран е и извод, че по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ответникът не носи отговорност за условията в следствения арест и причинени в тази връзка неморални вреди за пострадалия, с което е даден отговор на оплакванията на жалбоподателя, че същите имат релевантност към размера на обезвредата, дължима от прокуратурата на горното основание.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правни въпроси, за които твърди, че са обуславящи изхода по делото и даденото разрешение по тях е в противоречие с практиката на ВКС и ВС, вкл. задължителната такава, както и с актове на Конституционния съд на РБ.

Тези въпроси се отнасят до: задължението на съда, вкл. въззивния съд да извърши задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на дължимото обезщетение?“ (обобщено питане, включващо първия и втория от въпросите, формулирани в раздел I от изложението); дали понятието за „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД изисква 3 сходно/идентично разрешаване на аналогични случаи и как се прилага и отчита този релевантен критерий тогава (обобщаващ въпрос на въпроси с №№ 3, 4 и 5 от изложението, раздел II) и за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към спорното право, да извърши анализ и оценка на събраната по делото доказателствена съвкупност за релевантните по спора факти като аргументира кои от тях счита за установени и кои не и защо, и да направи собствени фактически и правни изводи, с което да се произнесе по спорния предмет (въпрос № 6, раздел III от изложението).

По първото питане се сочи отклонение с практиката на ВКС и ВС, вкл. задължителната такава, опредметена в т. II от ППВС № 4/1968 г., както и с решение № 407 по гр. д. № 1273/2009 г., решение № 394/18.01.2012 г. по гр. д. № 1520/2010 г., решение № 391/ 13.01.2012 г. по гр. д. № 201/2011 г., решение № 395/18.01.2012 г. по гр. д. № 159/2011 г., решение № 126/2020 г. по гр. д. № 4374/2019 г., решение № 50087/11.07.2023 г. по гр. д. № 3431/2022 г., решение № 43/26.05.2022 г. по гр. д. № 2373/2021 г., всички по описа на III г. о. на ВКС, а също с решение № 222/15.03.2021 г. по гр. д.№ 120/2020 г., решение № 320/27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г., решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., решение № 214/08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г., решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д.

№ 1639/2017 г., решение № 280/26.11.2018 г. по гр. д. № 125/2018 г., всички по описа на IV г. о. на ВКС.

Във връзка с второто питане се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част не е съобразено с практиката на ВКС, изразена в решение № 126/28.10.2020 г. по гр. д. № 4374/2019 г. и решение № 338/10.06.2024 г. по гр. д. № 3020/2023 г., и двете на III г. о., решение № 214/08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г., решение № 506/30.07.2024 г. по гр. д.

№ 4306/2023 г., решение № 667/08.11.2024 г. по гр. д. № 4616/2023 г., всички на IV г. о.

Освен това, по втория въпрос него се иска селектиране на жалбата на основание чл. 280, ал.

1, т. 2 ГПК (макар да не се сочи формално този текст), обосновано с доводи за противоречие на въззивното решение с актове на КС на РБ – решение № 12/2018 г. по к. д. № 1/2018 г. и решение № 3/2019 г. по к. д. № 16/2018 г.

По третия въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, както и практиката на ВКС, изразена в: ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, както и в решение № 65/30.07.2019 г. по т. д. № 183/2018 г. на II т. о., решение № 21/26.02.2021 г. по гр. д. № 2029/2020 г. на I г. о., решение № 60268/25.03.2022 г. по гр. № 391/2021 г. на III г. о., решение № 43/04.03.2022 г. по гр. д. № 2597/2021 г., решение № 211/21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., решение № 194/11.01.2021 г. по гр. д. № 4488/2019 г., решение № 72/25.06.2018 г. по гр. д. № 1934/2017 г., решение № 108/25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г., всичките по описа на IV г. о.