Решение № 128 от 20.07.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 248/2026
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- Здравка Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.638 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Кърджали, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Д.а като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200248 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 01.04.2026г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВРКърджали, с което на основание чл.638 ал.3 от КЗ е наложено наказание „глоба“ в размер на 204.52 евро на Д. Р. А. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 08.03.2026г. около 22.10часа в гр.Кърджали по чл.638 ал.3 от КЗ.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д. А., който счита наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага следните съображения: твърди, че не е извършил виновно нарушението на чл.638 ал.3 от КЗ; при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не са конкретизирани обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и те са изписани неправилно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество пледира, че при проверката жалбоподателят представил застрахователна полица, която от външна страна била редовна и 1 включвала датата 08.03.2026г., която е и датата на извършване на проверката, както и че той не е можел да знае дали собственичката на автомобила редовно или не погасява вноските по тази полица, която била на разсрочено плащане, като намира, че липсва каквото и да е виновно поведение от страна на жалбоподателя, за да носи административно-наказателна отговорност, тъй като същият не е могъл да предполага, нито е бил длъжен, че застрахователната полица била прекратена. Моли съда да отмени наказателното постановление като претендира направените по делото разноски с оглед изхода на делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е в съда писмено становище, с което оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. По делото е постъпила и молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди електронния фиш като претендира направените по делото разноски за юрисконсулстко възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На 08.03.2026г. свидетелите А. А. и Н. П. били на работа като служители в сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОДМВР-Кърджали. На този ден, около 22.10 часа, се намирали в гр.Кърджали и извършвали линеен контрол, когато направили проверка с техническо средство РСОД-таблет на лек автомобил марка „****“ модел „****“ с рег.№ ****, който минал покрай тях, при която установили, че превозното средство е с прекратена регистрация, поради липса на валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Тръгнали зад автомобила по бул.„България“ в гр.Кърджали и го спрели до ресторант „****“, където извършили проверка. При нея установили, че водачът на автомобила е Д. Р. А.. Последният представил застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която била на разсрочено плащане.
Двамата проверяващи свидетели отново извършили справка с техническото средство и след такава в Гаранционен фонд, установили, че спряното за 2 проверка МПС няма валидна сключена застраховка поради неплащане на една от вноските, поради което регистрацията на автомобила била прекратена на 03.02.2026г. На тази база свидетелите А. и П. свалили регистрационните табели на автомобила и му иззели талона. След това първият, в присъствието на колегата си Н. П., съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането срещу водача Д. А., който го подписал без възражения. На база на съставения акт на 01.04.2026г. било издадено атакуваното наказателно постановление.
Тази фактология се установи безспорно от събраните по делото гласни доказателства дадени от А. Д. А. и Н. Ж. П., които са очевидци на нарушението; както и от писмените- Акт за установяване на административно нарушение серия GA № **** от 08.03.2026г., чиято доказателствена сила не бе оборена, Справка по история за ПС от 16.04.2026г., Справка за данни за прекратяване на регистрацията от 16.04.2026г., Заповед № **** от 02.12.2021г.; Справка за нарушител/водач от 16.04.2026г., застрахователна полица за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 26.08.2025г., 2 броя интернет справки в Гаранционен фонд, както и другите приети доказателства. Прочее тези доказателства са еднопосочни, подкрепят се при проверката, поради което бяха кредитирани, а и оборващи тези факти други доказателства не бяха представени по делото.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановения 14дневен срок, а обжалваното наказателно постановление е връчено на 09.04.2026г., като жалбата е подадена до административнонаказващия орган на датата 16.04.2026г., както и от лице имащо такова право.
Нарушеният текст на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането разпорежда, че „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 204.52 евро“. Безспорно се доказа, че за управлявания от жалбоподателя Д. А. лек автомобил марка „****“ модел „****“ с рег.№ **** не е налице валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката 08.03.2026г.
Съгласно цитираната разпоредба субект на административнонаказателната 3 отговорност е лице, което не е собственик на съответния автомобил, какъвто е и настоящия жалбоподател. Налице са и всички други признаци от обективна страна на деянието, а именно управление на МПС от несобственик, за което липсва действащ договор за задължителна застраховка, както и от субективна страна- деецът, в качеството си на правоспособен водач на МПС е знаел, че тя е необходима и задължителна за управлението на МПС, поради което несъмнено е извършил нарушението виновно. Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗАНН нарушението е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В настоящият казус жалбоподателят Д. А. е могъл и е бил длъжен да установи, че по отношение на предоставения му за ползване автомобил не е била сключена съответната застраховка, от което се обуславя и субективната страна. Санкцията също е определена правилно и законосъобразно на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането в единствено възможния размер.
Настоящата съдебна инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано, с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти, става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя довода на жалбоподателя, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като такива не бяха 4 констатирани. Законът в чл.53 ал.1 от ЗАНН разпорежда издаването на наказателното постановление, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя. В случая административнонаказващият орган е сторил точно това, след преценка е издал обжалваното наказателно постановление, с необходимите за това реквизити.
Съдът намира, че процесният случай не осъществява белезите на маловажен такъв, съобразно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално, на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици или да има пострадали лица. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С нарушения като процесното се засягат значими обществени отношения в областта на задължителното имуществено застраховане, където нарушаването на императивните изисквания е с висока степен на обществена опасност, тъй като с нея се цели да се ограничат възможностите за нереализиране отговорността по репариране на вреди, свързани с управление на МПС. Освен това видно от приложената обемна справка за нарушител/водач на жалбоподателя Д. А. са налагани многократно санкции за нарушения по Закона за движението по пътищата. Този факт показва липсата на възпиращи механизми в поведението му и отсъствие на уважение към изискванията на закона у жалбоподателя, което създава усещането за едно трайно поведение, насочено към неспазване на правилата, а това няма как да се възприеме като малозначително, поне не и що се касае до дееца. Отчитайки предишните нарушения на правилата за движение, които жалбоподателят А. има, съдът счита, че в случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Самото нарушение е типично за вида си- управление на МПС, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като няма обстоятелства, които да отличават съществено случая от основния състав на деянието, описан в сочената като нарушена нормативна разпоредба.
5
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 66,47 евро представляваща минимално предвидения размер на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат заплатени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът
Разпечатката съдържа 20 от 25 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70e6c681-94ba-40ab-a3e5-48858514d60f