Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 29.11.2022, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Търговско дело 177/2021
Вид
Решение № 90
Подписан
29.11.2022
В сила
23.05.2024
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.378 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. ХАСКОВО, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20215600900177 по описа за 2021 година

Т.д. № 177 по описа на Окръжен съд-Хасково за 2021 г. е образувано по искова молба вх. № 5671/30.12.2021 г.,п.к.23.12.2021 г., подадена от С. Ю. С., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ю.

С. С., с която е предявил обективно съединени искове против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. ****, както следва: иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 100 000 лв./ увеличен на основание чл.214 ал.1 от ГПК в съдебно заседание,проведено на 06.06.2022 г./, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпилата на 27.12.2016 г. смърт на дядо му С. М. С., в следствие на ПТП,настъпило на 27.12.2016 г. и иск с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от 28.09.2017 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.12.2016 г. С. М. С., негов дядо, пътувал в лек автомобил марка ****, модел *****, управляван от Ю. Х..

Автомобилът се движел по автомагистрала „Марица“ в посока към град Хасково. В района на км 97 + 360 шофьорът Х. загубил контрол над автомобила, блъснал се в лявата разделителна еластична ограда на пътя, след 1 което навлязъл в насрещното платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен автомобил марка **, модел ****. При ПТП починал С. М. С., пътуващ в лекия автомобил. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ – град Свиленград.

Твърди,че към момента на произшествието виновният водач управлявал лек автомобил *** с рег. ***, за който имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с полица № BG/22/ 116001810992 за срока от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г.

Ищецът твърди, че понесъл изключително тежко загубата на своя дядо С. М. С.. Родителите му се разделили, когато бил на четири месеца и оттогава бил отглеждан съвместно от своята майка и дядо по майчина линия – починалият С. С.. Израснал в присъствието на дядо си, който полагал непрестанни грижи за него, осигурявал необходимите средства за издръжка, осигурявал му семейна среда и го отглеждал като свое собствено дете. Имали изградена силна връзка помежду си. Носел неговото име, за което починалият му отделял специално внимание. В годините търсел вниманието на дядо си, съвети и подкрепа от него. Нелепата му загуба го травмирала дълбоко.

Изключително тежко понасял загубата на своя дядо, който в годините пълноценно замествал липсата на бащина фигура за него. Ритъмът на живот все още бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. След загубата на дядо си станал напрегнат, неспокоен, изпитвал чувство на тревога и страх, страдал от нарушения на съня и апетита. Тези негативни преживявания продължавали и към настоящия момент

Твърди, че е подал молба с вх. № 10541 от 14.09.2021 г. със застрахователна претенция до ответното дружество с искане да бъде определено и изплатено дължимо застрахователно обезщетение. Към момента на депозиране на исковата молба и след изтичане на 3-месечния срок застрахователят все още не бил определил и изплатил претендираното обезщетение, което пораждало правния интерес от подаването на исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 100 000 лв. представляваща обезщетение за 2 претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат загубата на неговия дядо С. М. С., починал при ПТП на 27.12.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 28.09.2017 г. до окончателно изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „ Лев Инс“ АД гр. **** е подал писмен отговор вх. № 1252/16.02.2022 г.

Ответникът не оспорва наличието на валидна застраховка „ ГО“, сключена между него и водача на л.а **** с рег. № **** към датата на произшествието.

Оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: деяние настъпили вреди – такива, каквито се твърдят в исковата молба, причинно следствената им връзка с деликта, противоправността и вината, оспорват твърденията за механизма на настъпване на ПТП. Оспорва виновно и противоправно поведение единствено на водача на л.а **** с рег.

№ ****

Оспорва наведените от ищеца твърдения за претърпените от него болки, страдания и психически стрес в резултат на настъпилата смърт на родственика му. Оспорва твърденията му за наличие на отношения на уважение, взаимопомощ и привързаност.

Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради липса на поставен обезопасителен колан.

Навежда доводи за принос към настъпилото събитие на водача на товарен автомобил Рено Премиум, който с поведението си допринесъл за настъпване на ПТП.

Оспорва размера на претендираното обезщетение .

Оспорва дължимостта на лихви за посоченият период и началната дата, от която се претендират лихвите.

Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност, т.като молбата била депозирана в съда на 30.12.2021 г., а пътният инцидент бил от 27.12.2016 г. и към датата на подаване на исковата молба бил изтекъл петгодишния давностен срок по чл.378 ал.2 от КЗ.

Прави възражение за изтекла давност на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД 3

– поради изтичане на тригодишна давност по отношение на претендираните от ищеца лихви за забава.

С допълнително подадена искова молба вх. № 2089/17.03.2022 г. ищецът поддържа подадената искова молба. Прави искане за увеличение на исковата претенция и уточнява началната дата, от която претендира лихви за забава. Оспорва възраженията на ответното дружество, че липсвали елементите от фактическия състав на деликта, както и относно механизма на произшествието; Изразява несъгласие с оспорените от ответника продължителност и тежест на нанесените вреди. Оспорва възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия С., т.като по делото нямало доказателства, установяващи, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва възраженията относно размера на исковата претенция, която не се явявала в завишен размер; Оспорва възражението за погасяване на иска по давност, като твърди,че исковата молба е подадена по куриер на 23.12.2021 г., поради което не бил изтекъл давностният срок; Оспорва твърдението на ответника за независимо съизвършителство.

В допълнителния отговор ответникът поддържа първоначалното си становище и всички направени възражения. Поддържа се, че липсват доказателства относно механизма на ПТП и влязъл в сила акт, който да удостоверява виновно поведение на застрахования водач. В тази връзка вина имал и водача на насрещно движещото се МПС в платното за насрещно движение, като на основание чл. 51 ЗЗД обезщетението следвало да бъде съответно намалено. Поддържат се всички възражения по първоначалния отговор. Поддържа, че размерът на исковата претенция е прекомерен, изключително завишен и несъобразен с трайната практика по сходни казуси в случаите, когато се присъждат обезщетения за нанесени неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът,чрез пълномощника си адв. М., поддържа подадената искова молба. Не претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт Ч., оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа направените в отговорите възражения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

4

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.12.2016 г. С. М. С. пътувал в лек автомобил марка ****, модел *****, управляван от Х. Ю.. С. М. С. пътувал на предната дясна седалка.

Автомобилът се движел по автомагистрала „Марица“ в посока към град Хасково. В района на км 97 + 360 шофьорът Х. загубил контрол над автомобила, блъснал се в лявата разделителна еластична ограда на пътя, след което навлязъл в насрещното платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен автомобил марка **, модел ****. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 609/2016 г. по описа на РУ – град Свиленград. Видно от съставеният констативен протокол при произшествието са пострадали водачът Х. Ю., пътуващият С. Й., а пътуващият С. М. С. починал на място.

Според заключението на назначената по делото комплексна САТЕ и СМЕ, което съдът приема като обективно и безпристрастно дадено, при км 97 + 360 водачът на лекия автомобил марка ****, модел ***** Х. Ю. е предприел заобикаляне / изпреварване/ на излизащ от бензиностанция „ OMV“, намираща се в дясно от платното за движение, товарен автомобил – влекач, с прикачено към него полуремарке. Излизащият от бензиностанцията товарен автомобил при включването си в движението частично е бил навлязъл в дясната активна лента за движение. Фактически от водача Ю. е била предприета маневра за заобикаляне от тип „ влизане в завой“. При така създалата се ситуация, след отклонение на лекия автомобил наляво, е възникнал контакт на лявата предна част на автомобила с лявата предпазна еластична ограда / мантинела/, последвали са удари с разрушения – в метален парапет на мостово съоръжение, намиращо се в ляво от платното за движение върху разделителната площ, с откъсване на мантинелата от опорните стълбчета и деформация на стълбчетата и парапета, завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка на автомобила, погледнато отгоре, удар на автомобила с дясната предна част в лявата предпазна еластична ограда / мантинела/, с продължаващо пространствено завъртане в същата посока и покачване с продължаващ контакт на автомобила с лявата мантинела, с качване и плъзгане по дясната мантинела/спрямо посоката на движение на 5 автомобила/ на платното за насрещно движение на магистралата, с деформация и полягане на същата. След контакта с мантинелите лекият автомобил се е преобърнал, паднал на платното за насрещно движение с удар на ляв горен ъгъл на купето с терена, преобърнал се е и е продължил движението си на заден ход, с плъзгане,по платното за движение. Падането и движението на лекия автомобил на заден ход е станало в момент, когато по платното за насрещно движение се е движел и приближавал товарен състав – влекач марка ** с турски рег. № ***, със закачено за него полуремарке с рег.

№ ***, управляван от турския гражданин Е.Ю., движещ се в посока от гр.

Любимец към гр. Свиленград със скорост 100 км.ч. Ударът между лекият автомобил *** и товарен състав – влекач марка **, със закачено за него полуремарке, по характер е бил кос, страничен – при контакт на предна лява челна част на товарен автомобил ** с дясна странична част на лек автомобил *** и е настъпил в лентата за движение на товарния състав– влекач марка **, със закачено за него полуремарке. На практика този удар не е имал значение за пътуващите в лекия автомобил ***, т.като при удара в мантинелата и пространственото завъртане на автомобила пътуващите в него са изпаднали на пътното платно, извън автомобила. Водачът Ю. А. Х. е бил между двете мантинели, върху него се е намирал пътуващият отзад С. М. Й., а пътуващият отпред С. М. С. е бил на пътното платно. Освен заключението на ВЛ показания за изпадането на пътниците от автомобила дават и свидетелите Ю.

Х. и Т. Г., разпитани в съдебно заседание.

Според заключението на ВЛ водачът на лекия автомобил *** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като заобиколи / изпревари/ отляво излизащия от бензиностанцията товарен автомобил, чрез своевременно предприемане и изпълнение на маневра „ смяна на лентата за движение“ от момента, в който е предприел фактическата маневра „ влизане в завой“. Водачът на товарен състав – влекач марка **, със закачено за него полуремарке не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно аварийно спиране