Определение № 8574 от 17.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8574 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана С. като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20261100502622 по описа за 2026 година Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д.Г., вписан в АК – Ловеч, служебен адрес гр.

Троян, ул. „********, офис № 30, в качеството му на пълномощник на ищеца И. С. Б., срещу Определение № 890/09.01.2026 г. по гр.д. № 14105/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на Решение № 7725/30.04.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Оплакванията са, че неправилно СРС е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските, като се присъди на адв. Г. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА за предоставената на ищеца по делото безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като макар ответникът да е оспорил наличието на материална затрудненост на клиента, не е представил доказателства за липсата и, а с извършените служебно действия по събиране на справки в тази насока съдът е заел страната на загубилият делото ответник.

Иска се отмяна на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно уважения иск.

Насрещната страна „Кредирект“ ЕООД е депозирала отговор на жалбата, с който се оспорва същата.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.248, ал.3 ГПК.

Разгледана по същество е основателна.

С Решение № 7725/30.04.2025 г. по гр.д. № 14105/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, са уважени предявените от И. С. Б. срещу „Кредирект“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.5, т.4 ЗПП за прогласяване нищожност на клаузата в Договор за потребителски кредит № 977897/10.12.2023 г. по чл. 18, ал.1, вр. чл. 6, ал.1 за начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение и на клаузата по чл. 13, ал.2 за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на вземания. Със същото решение ищцата И. С. Б. е осъдена на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД да заплати на ответното „Кредирект“ ЕООД по предявения от 1 дружеството насрещен иск сумата от 1 600 лева, представляваща главницата по кредита, както и направените разноски по насрещния иск в размер на 551.12 лева. Ответникът „Кредирект“ ЕООД е осъден да заплати на И. С. Б. на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените от нея разноски по уважените искове в размер на 171.95 лева за платена държавна такса.

В мотивите съдът е приел, че адвокатско възнаграждение на осъществилия безплатна правна помощ на ищеца адвокат не следва да се присъжда, тъй като ответникът е оспорил материалната затрудненост на ищцата, а тя не е ангажирала доказателства, че отговаря на съответните изисквания за предоставяне на безплатна правна помощ.

Установява се по делото, че ищецът е представляван по представено пълномощно (л.15) от адв. Д.Г., вписан в АК – Ловеч, като между тях е сключен Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2024 г. (л.14) с предмет осъществяване на защита относно прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит, сключен между клиента и „Кредирект“ ЕООД или негови клаузи, както и възстановяване на недължимо платените суми. В договора страните изрично са уговорили, че правната помощ се предоставя от адвоката безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Видно от представения от ищеца списък на разноските, за осъществената от адв. Г. правна помощ той претендира общо 1 004.87 лева по двата иска за нищожност на клаузи от договора за потребителски кредит.

С депозирана в срока по чл. 248, ал.1 ГПК молба адв. Г. е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважените искове. Изложени са доводи, че при спор относно материалната затрудненост на лице, защитавано по реда на чл. 38 ЗА, доказателствената тежест за опровергаване на посоченото основание за предоставяне на безплатна правна помощ лежи върху страната, която го оспорва, и доколкото ответникът не е представил такива доказателства, съдът следва да приеме твърдението за материална затрудненост на ищцата.

В срока за отговор ответникът е заявил становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК по съображения, че договорът за правна помощ не е индивидуализиран и ищцата не е материално затруднено лице.

С Разпореждане от 29.10.2025 г. съдът е указал на ищцата И. Б. да представи доказателства за затрудненото си материално положение в едноседмичен срок.

С молба от 06.11.2025 г. ищцата е посочила, че доказателствената тежест за материална незатрудненост на лицето е върху оспорващата страна.

С разпореждане от 11.11.2025 г. съдът е постановил да се извършат служебни справки за настоящ и постоянен адрес на ищцата, съпруг, деца, месторабота и място на упражняване на търговска дейност, да се изискат справки за брутното и трудово възнаграждение за периода 01.03.2024 г. до датата на получаване на писмото, за регистрирани МПС на лицето и неговия съпруг, както и за декларирани недвижими имоти.

След постъпване на така изисканите справки, с обжалваното определение молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение по мотиви, че от тях се установява, че ищцата е разведена, няма непълнолетни деца, които да издържа, има регистриран едноличен търговец, за който няма възможност от вписванията в ТР да се установи осъществява ли дейност и реализира ли приходи, притежава лек автомобил, за периода м. март 2024 г. до м.ноември 2025 г. е получила брутен доход от 40 683.89 лева, или средномесечно 1 937.32 лева, а към датата на кандидатстване за кредита е декларирала чисти приходи от заплата в размер на 1 517 лева, поради което не е била затруднена да заплати адвокатско възнаграждение, което съобразно цената на иска възлизало на 618.38 лева. При тези съображения съдът е приел, че възражението на ответника „Кредирект“ ЕООД е основателно и ищцата И. С. Б. не отговаря на изискванията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА като материално затруднено лице.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

2

Обжалваното определение е неправилно, постановено при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд е допуснал смесване на фактическите състави по чл. 38, ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена на страната, в чиято полза е постановено решението, безплатна правна помощ по делото въз основа на постигнато съгласие между страните по договор за правна помощ и съдействие, и този по чл. 94 ГПК, вр. чл. чл.23, ал. 3 ЗПП за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, като е събрал служебно доказателства за семейното, материално и имуществено състояние на ищцата и въз основа на съдържащата се в тях информация е формирал правен извод, че ищцата не е материално затруднено лице и няма право на безплатна правна помощ.

В настоящия случай се касае до вече предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат по силата на договор между него и клиента, сключен при условията и по реда на чл. 38, ал.1 ЗА. Договорът е представен по делото и от него се установява изричната воля на страните услугите да бъдат предоставени безплатно с оглед наличието на основанието по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, при оказана безплатно адвокатска помощ по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

С оглед на така очертаната нормативна рамка и установените по делото обстоятелства, настоящият състав на СГС намира, че са налице предвидените в чл. 38, ал.2 ЗА предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството въз основа на договор с ищцата безплатно процесуално представителство.

Както се приема трайно и последователно в практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав, обективирана например в Определение № 50147/22.05.2023 по гр.д. № 3344/2022 г. на ВКС, IV г.о.; Определение№ 50248/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1808/2022 г. на ВКС, I г.о.; Определение № 50439/26.10.2022 г. по ч.т.д. № 2158/2021 г. на ВКС, I т.о.;

Определение № 183/08.09.2022 г. по т.д. № 1032/2021 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 60429/30.11.2021 г. по дело № 308/2021 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 319 от 9.07.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на IV г. о. и посочените в него съдебни актове;

Определение № 50391 от 11.10.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 934/2022 г. на III г.; Определение № 628 от 18.10.2012 г. по ч.гр.д. № 598/2012 г., III г. о.; Определение № 1199 от 25.10.2013 г. по гр.д. № 4224/2013 г., IV г. о.; Определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4891/2015 г., IV г. о.; Определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч.т.д. № 226/2018 г., II т. о.; Определение № 395 от 09.07.2018 г. по т.д. № 1314/2018 г., II т. о.; Определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г., ІІ т. о.; Определение № 289 от 27.08.2020 г. по ч.т.д. № 992/2020 г., І т. о.;

Определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч. гр.д. № 1954/2021 г. на ВКС, III г.о.;

Определение № 283 от 22.07.2020 г. по ч.т.д. № 872/2020 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 229 от 05.06.2019 г. по гр.д. № 3085/2018 г. на ВКС, III г.о.; Определение № 242 от 10.04.2019 г. по ч.т.д. № 610/2019 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 665 от 05.12.2018 г. по к.ч.т.д. № 2467/2018 г. на ВКС и много други, в чл. 38, ал.1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал.1 - 3 ГПК. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско 3 възнаграждение, адвокатьт е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал.2 ЗА, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза.

Не се съдържат различни от тези изводи в цитираното от ответника Определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о. В него също се приема, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда. По отношение на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е прието, че ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК, като опровергае наличието на поддържаното основание.