Акт от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2945 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20261110203593 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба на Б. Г. М. против Наказателно постановление № 832304-F807190/09.07.2025г., издадено от директор офис „ Младост “ в ТД на НАП- София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание : Глоба в размер на по 400 лева , за нарушения на чл.53, ал.1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи свързани с грешно посочена дата на извършване на нарушението, като в последствие в обжалваното НП са посочени две различни дата на извършване на нарушение. Сочат се и доводи за неспазване на срокове по чл.34 ЗАНН. Изложени са и съображения касаещи налични предпоставки за приложение на в разпоредбата на чл.28 ЗАНН, което наказващ орган не е взел предвид.Моли да се отмени обжалваното НП.

Жалбоподателя редовно призован, явява се адв. Г. /с пълномощно по делото /. Моли да се отмени обжалваното НП, като намира, че се касае за маловажност на извършеното нарушение. Не претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна – редовно призована, представлява се от юрисконсулт Б. /с пълномощно по делото/. В съдебно заседание моли да се потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Намира, че нарушението е доказано, като същото не е единствено. Моли да се заплатят сторени разноски по делото.

1

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

На 22.01.2025г. в офис Младост на ТД на НАП се явил пълномощник на жалбоподател, във връзка с което е извършена проверка в информоционната система на НАП и е установено, че жалбоподател не е подала годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи придобити през 2022г. в качеството и на данъчно задължено лице.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение № F807190 на 22.01.2025г. от св. В.–инспектор по приходите в ЦУ на НАП, като оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед № ЗЦУ 30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП. АУАН е връчен на пълномощник на жалбоподател на дата на съставянето му.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 832304-F807190/09.07.2025г., от директор офис „ Младост “ в ТД на НАП- София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ 30- 875/23.06.2025г. т.1.2 на изпълнителния директор на НАП.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, се явява основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото ЗЦУ 30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП.

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. АУАН и НП са издадени и в предвидените в ЗАНН срокове, поради което и неоснователно е възражението, че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото става въпрос за данъчно нарушение и предвидения срок е две години, а АУАН е съставен на 22.01.2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че при ангажиране на отговорността му не са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби 2 съставените АУАН и НП трябва да съдържат законоустановени реквизити, като в т. 3 на чл.

42, съответно т. 5 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, изрично посочване на датата на извършване на нарушението. В случая както в АУАН, така и в НП липсва този задължителен реквизит, като са посочена две различни дати на извършване на нарушението, веднъж на дата 02.05.2023г. и следваща дата на нарушение 03.05.2023г. Въпреки че този пропуск във формата на АУАН подлежи на саниране, на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН с издаването на НП, в настоящия случай това не е сторено и в процесното НП също като дати на извършване на нарушението са пренесени автоматично. Датата е част от съществените белези на нарушението, които го индивидуализират, поради което е недопустимо същата да бъде извеждана по тълкувателен път. Като не е посочил коя от двете дати приема за такава на която е извършено нарушението, наказващият орган е създал неяснота относно съществените елементи от обективната стана на нарушението и е накърнил правото на защита на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че датата на извършване е индивидуализиращ белег на нарушението, който има отношение и към изчисляване на преклузивните и давностни срокове по ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че посочване на две различни дата на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателното производство и води до отмяна на НП (в този смисъл Решение № 2119 от 20.01.2025 г. на АдмС - София по адм.д. № 9853/2024 г.; Решение № 2205 от 2.04.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 570/2018г.; Решение № 3054 от 5.05.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1869/2022 г.).

Въпреки фактите по делото и направеното от страна на жалбоподателя възражения АНО е изложил само бланкетни мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което следва да се приравни на липса на такива.

Отделно от изложеното съдът намира, че случаят притежава характеристиките на маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид"), не само поради липсата на отегчаващи обстоятелства, но и поради наличието на множество смекчаващи такива, които АНО, след като е бил длъжен, не е отчел и обсъдил. На първо място нарушението е осъществено за първи път, като доводите на въззиваема страна за наличие на други нарушение не намира подкрепа в приложените по делото справка. Като от последната е видно, че жалбоподател е подавал коректни декларации за 2023, 2024 и 2025 година по чл.50 от ЗДДФЛ. На второ място, от нарушението не са произтекли никакви вредни последици за държавния фиск. На трето място, в случая се касае за нарушение със значително по-ниска степен на обществена опасност, доколкото не се касае въобще за неподаване на Декларация. Касае се и за непредпазлива форма на вина, което още повече намалява обществената опасност на деянието. На последно място, самото 3 административно-наказателно производство е постигнало целите на административните наказания, заложени в чл. 12 от ЗАНН, още с момента на издаване на АУАН, поради което налагането на глоба дори и в минималния и размер е било прекомерно тежко и излишно.

Гореизложеното дава още едно основание на въззивната инстанция да отмени атакуваното НП, но доколкото решаващите мотиви на съда касаят допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон не следва жалбоподателят да бъде предупреждаван на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 832304-F807190/09.07.2025г., издадено от директор офис „ Младост “ в ТД на НАП- София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание : Глоба в размер на по 400 лева, за нарушения на чл.53, ал.1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град, в 14- дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4