Решение № 232 от 04.10.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Сливница, 04.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. В. като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20221890100264 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Е. П. Г., с която срещу Й. В. Д. са предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.

1 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата следните суми:

- сумата от 5 750 лева – главница по договор за заем между тях от 22.10.2018 г., целият на стойност 8 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 08.10.2021 г. до окончателното погасяване на дълга;

- сумата от 116.61 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2021 г. до 11.10.2021 г., за които суми е издадена заповед № 521 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2021 г. по ч. гр. д.

№ 722/2021 г. по описа на Районен съд - Сливница.

Ищцата твърди, че с ответницата поддържали приятелски отношения и била наясно, че последната има желание да започне свой бизнес с предмет изработка на ръчно направени бижута, но не разполага с необходимите средства. Поради това ответницата поискала от ищцата да й предостави паричен заем. Тъй като искала да й помогне в начинанието, ищцата предоставила на ответницата в заем сумата от 8 500 лева, която превела по банков път на 22.10.2018 г., без да имат уговорка по какъв начин и в какъв срок последната ще върне сумата. Отразено е в исковата молба, че ответницата регистрирала търговско дружество с наименование „Й.“ ООД и започнала да развива дейност. След проведен между страните разговор, ответницата започнала да превежда на ищцата суми в избрани от нея размер и дати. Тъй като междувременно отношенията им се влошили, ищцата поканила 1 писмено ответницата в 7-дневен срок от получаване на поканата да погаси изцяло задължението си към нея, което след приспадане на погасените към онзи момент суми в общ размер на 2 650 лева, възлизало на 5 850 лева. Тъй като ответницата не върнала претендираната сума, ищцата депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК и такава била издадена по ч.гр.д. № 722/2021 г. по описа на Районен съд - Сливница. В законоустановения срок ответницата подала възражение срещу заповедта. Това поражда правния интерес от предявяване на иска за установяване на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че възникналите между нея и ищцата отношения не са по повод дадена в заем сума, а съдружие в търговско дружество „Й.“ ООД, с ЕИК ............, в което ответницата и дъщерята на ищцата притежават равни дялове. Причината в дружеството формално да бъде вписана като съдружник дъщерята на ищцата е, че самата ищца е държавен служител и по отношение на нея важи забрана да развива търговска дейност под каквато и да е форма. Отразено е, че основният предмет на дейност на дружеството е изработка, ремонт и продажба на бижута, работа с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях, продажба на картини и произведения на изкуството, след снабдяване със съответен лиценз.

Ответницата изтъква, че към момента на учредяване на дружеството е бил внесен капитал в размер на 5 000 лева, разпределен в 100 дяла, всеки от които на стойност от 50 лева. Поддържа, че преведената от ищцата сума в размер на 8 500 лева е за нуждите, свързани с регистрацията на дружеството и стартирането на съвместния бизнес, като по изрично настояване на нея и дъщеря й, ответницата била опредЕ. като материално отговорно лице. В тази връзка на дружеството била открита и банкова сметка и на ищцата и на ответницата били издадени дебитни карти. Твърди, че във връзка с дейността на дружеството е заплащала наем на помещение, на което, чрез труда на баща й, е направила основен ремонт, който също е заплатила. Тъй като търговската дейност не потръгнала добре и от нея не били реализирани очакваните от ищцата печалби, последната се отказала от съдружието и поискала от ответницата да й заплати вложените средства. Междувременно, ползвайки издадената й дебитна карта, изтеглила от сметката на дружеството сумата от 2 000 лева. В тази връзка ответницата прави възражение за прихващане на сумата от 5 385,16 лева от заявената искова претенция, представляваща направени от нея разходи по повод дейността на дружеството преди официалното й прекратяване.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е предявила иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване симулативността на твърдяния в исковата молба сключен между страните договор за заем като прикриващ действителното основание за предоставянето на процесната сума като дялова вноска на съдружник в дружество с ограничена отговорност или като дялова вноска на съдружник по смисъла на чл.358, ал.1 вр. чл.357 от ЗЗД по договор за гражданско дружество.

Третото лице помагач Й. Г. Г. не е взела становище по предявените искове.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 722 по описа на Районен съд - Сливница за 2021 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед № 521 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.11.2021 г. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. С разпореждане № 278 от 11.03.2022 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът е предявил иск по чл. 422 от ГПК. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

1/ По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявения иск следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника парична сума в твърдения размер; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По делото е представено преводно нареждане от 22.10.2018 г., от което се установява, че ищцата е извършила паричен превод в полза на ответницата за сумата 8500 лева. Като основание за превода е било посочено „заем“. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице по ССчЕ, както и че сметката на ответницата е била заверена с посочената сума.

Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на парите, предмет на договора. Доколкото това обстоятелство се установи по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

От представените по делото платежни нареждания и от заключението на вещото лице се установява, че в периода 28.01.2019 г. – 13.01.2021 г. ответницата е превела на ищцата суми в общ размер на 2750 лева. В основанието на плащанията е било посочено „връщане на заем“. Неизплатена е останала част от заетата сума в размер на 5750 лева.

3

Съгласно чл. 240, ал. 4 от ЗЗД ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. С депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищцата е отправила покана към ответницата да заплати остатакът от заетата сума. По делото не се установява ответницата да е изплатила тази сума в пълен размер като неплатена е останала сумата от 5750 лева.

По изложените съображения предявения иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сума в общ размер от 5750 лева се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

2/ По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД :

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно за уважаване на иска за мораторна лихва следва да се установи: 1/ наличието на главен дълг и 2/ изпадането на длъжника в забава за неговото изплащане.

По делото се установи наличието на главен дълг. Налице е първата предпоставка.

Според чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая денят за изпълнението не е бил определен.

Следователно за изпадането на длъжника в забава е необходима покана. По делото не се установява ищецът да е отправил покана до ответницата за връщане на дадените в заем пари. Поради това тя не дължи заплащането на лихва за забава. За такава покана следва да се приеме подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира заплащане на лихва за забава за периода от 31.07.2021 г. до 11.10.2021 г . Не е налице втората предпоставка за уважаване на иска и той следва да се отхвърли.

3/ По иска с правно основание по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

Следователно за уважаване на иска ответницата следва да установи, че 1. действителната воля на страните по заемната сделка към момента на сключването й не е такава, каквато е отразена тя в договора, а да прикрие друга сделка; 2. коя е прикритата сделка (дялова вноска на съдружник със скрито участие в капитала на учреденото дружество или вътрешен заем от съдружник към дружеството; дялова вноска на съдружник по договор за гражданско дружество) и връзката й с привидната сделка (договор за заем), 4 като правилата относно прикритото се прилагат, ако са налице условията за неговата действителност.

При привидните договори няма намерение за обвързване от явната сделка, страните не желаят настъпването на нейните правни последици, но са съгласни да се създаде привидността. Действителното намерение може да е страните да не се обвържат въобще /абсолютна симулация/ или да се обвържат от друго прикрито съглашение /относителна симулация/. И в двата случая привидното съглашение е нищожно /чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД/, а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да поиска разкриването му /чл. 17, ал. 1 ЗЗД/. Основният довод на ответницата е, че с договора за заем е прикрито участието на ищцата като съдружник в капитала на дружество „Й.“ ООД.

По делото е представен учредителен акт от 26.10.2018 г., от който се установява, че ответницата Й. В. Д. и дъщерята на ищцата – Й. Г. Г. са учредили като съдружници дружество „Й.“ ООД със седалище гр. Б............ и предмет на дейност изработка, преработка, ремонт и продажба на бижута, продажба на картини. Според чл. 4 от учредителния акт капиталът на дружеството възлизал на 5000 лева и бил разпределен в 100 дяла по 50 лева и всеки от съдружниците притежавал по 50 дяла на стойност 2500 лева. Във връзка са дейността на дружеството е бил сключен и договор за дебитна карта за бизнес клиент от 04.12.2018 г. между „Уникредит Булбанк“ АД и „Й.“ ООД.