Решение № 3 от 13.01.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Благоевград , 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Александър Трионджиев

Секретар:

Здравка Янева

Прокурор: Екатерина Тодорова Даракчиева

(ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201200600424 по описа за 2020 година Делото е образувано по повод депозирана жалба от защитника на подсъдимия С. и протест на Районната прокуратура в Сандански срещу присъда№ 43 от 06.02.2020г. по НОХД № 630/2016г. по описа на СРС.

С присъдата съдът е признал подсъдимите Р. И. С., роден на ********* година в гр.*, с постоянен и настоящ адрес гр.*********, осъждан, *, в момента изтърпяващ мярка за неотклонение „Задържане под стража” по друго ДП, с ЕГН ********** и Б. Й. С., роден на * година в гр.*, с постоянен и настоящ адрес гр.*, ул.*********, ********* със * образование, * осъждан, *, с ЕГН ********** за виновни в това, че на 24.05.2015г. около 02:00часа в гр. Петрич в съучастие с неустановено по делото лице от с. Камен, обл.

Велико Търново, което като извършител е възбудило и поддържало по стационарен телефон номер ********* заблуждение у Л. К. Л. от гр. Петрич, че съпруга на дъщеря й А. С. П. - П. е направил катастрофа и е убил човек, като е необходима сумата от 2000лева за освобождаването му и двамата като помагачи, с цел да набавят за себе си и за неустановения съучастник имотна 1 облага, умишлено са улеснили извършването на измамата по отношение на Л.

Л. от гр. Петрич, като подсъдимия Р. С. е получил информация за местонахождението й, а подсъдимия Б. С. е взел предадената от Л. сумата от 960.00лева и с това са й причинили имотна вреда в размер на същата сума престъпление по чл. 209, ал.1 от НК във вр. чл. 20, ал.4 от НК, като им е наложил по отношение на подсъдимия Р. И. С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от 3 /три/ години и по отношение на подсъдимия Б. Й. С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС е определил да се изтърпи при общ режим.

Със същата присъда съдът на основание чл. 304 от НПК е оправдал подсъдимите Р. И. С. и Б. Й. С. по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК затова, че в съучастие, като съизвършители с неустановено по делото лице от с. Камен, обл. Велико Търново са възбудили и поддържали по стационарен телефон номер ********* заблуждение у Л. К. Л. от гр. Петрич, че съпруга на дъщеря й А. С.

П. - П. е направил катастрофа и е убил човек, като е необходима сумата от 2000 лева за освобождаването му. Същевременно съдът на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия Б. Й. С. е бил задържан с постановление на прокурор при РП - Петрич за срок до 72ч., считано от 30.05.2015г. до 01.06.2015г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ взета с Определение № 424/02.06.2015г, постановено по ЧНД № 559/2015г. на PC - Петрич, считано от 02.06.2015г. до 14.08.2015г., като два дни домашен арест се зачитат за едни ден лишаване от свобода.

На основание чл.301, ал.1, т.11 НПК, съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото, като е постановил мобилен телефон марка „Нокиа" с ИМЕЙ *********, с активна СИМ карта на „Теленор" с № *********, мобилен телефон марка „Самсунг с ИМЕЙ 3*********, ведно с активна СИМ карта на „Мтел”, с № ********* и СИМ карта на „Теленор” с *********, собственост на подсъдимия Р. С., а мобилен телефон марка „Самсунг" модел „GT - *********, ведно със СИМ карта на „Мтел”, с № 2

*********, собственост на подсъдимия Б. С. на основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК да се отнемат в полза на Държавата, като средства послужили за извършване на престъплението и на основание чл. 189, ал.З от НПК е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно по сметка на P C - Петрич направените разноски в съдебното производство в размер на 607.88 лв. /шестстотин и седем лева и 88ст./ и сумата от 5.00лв. /пет/ лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.

В жалбата и пледоариите защитата развива съображения за необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда. Сочи доводи, че деянието на подсъдимия С. не е съставомерно по повдигнатото му обвинение, както и че същото не се подкрепя от доказателствата по делото, тъй като липсвали такива за субективната страна и най- вече за общност на умисъла. Отделно развива доводи, че дори да се приемело, че е виновен престъплението му било друго, а именно това по чл. 209 ал.2 от НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение и или наказан за соченото престъпление, което е по- леко наказуемо.

Въззиваемият С. не се присъединява към жалбата и пледира в насока за правилност на присъдата по отношение на наказанието наложено спрямо него, като иска да бъде потвърдена.

В протестът се излагат доводи за неправилност на присъдата по отношение на направената преквалификация на съучастничеството на подсъдимите, като се настоява да се отмени в частта, с която подсъдимите били оправдани за извършване на престъплението, като съизвършители и са били осъдени за помагачество. Окръжната прокуратура пледира в същата насока, като настоява за изменение на първоинстанционната присъда, включително и по отношение на наказанията. Иска се увеличаване на размера на наложените спрямо подсъдимите, както и че липсват основанията за приложението на чл. 55 от НК по отношение на подсъдимия С..

Въззивният съд в настоящия състав и в рамките на правомощията си по чл. 334 от НПК след като обсъди доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните и Закона приема, че присъдата на първостепенния 3 съд е правилна, законна и обоснована по отношение на престъплението и неправилна по отношение на възприетата форма на съучастие на подсъдимите в осъществяването му. В този аспект приема, че жалбата и протестът са допустими, но разгледани по същество жалбата неоснователна, а протестът частично основателен. Законосъобразно районният съд е обсъдил събраните доказателства и е извел фактология в следната насока:

Подсъдимият Р. И. С. живее в гр. *, във фактическо съжителство със свидетелката С. А. М., от което съжителство имат родени две деца, * е и осъждан три пъти както следва :

Със споразумение №105/05.03.201Зг. постановено по НОХД№ 3207/2012г. по описа на Районен съд гр. Плевен, влязло в сила на 05.03.2013г. е признат за виновен за престъпление по чл. 316 НК, във вр. с чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл. 26 ал.1 НК и му е наложено наказание „Пробация” със срок на задължителните пробационни мерки от 10 месеца;

С присъда № 149/28.12.2016г. постановена по НОХД № 223/2015г. по описа на PC - Ямбол, влязла в законна сила на 08.11.2017г. за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, т.2 във вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 /пет/ години;

Със споразумение № 49/06.06.2018г. постановено по НОХД № 51/2018г. по описа на PC - Харманли за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.1, пр.1 вр. чл. 209, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години.

Подсъдимият Б. Й. С. е от гр. *, но в момента живее в гр. * * е и работи в с*о, осъждан е както следва :

С Определение № 468/09.11.2007г. постановено по НОХД 362/2007г. по описа на Районен съд - Сандански, влязло в сила на 09.11.2007г. за престъпление по чл. 339, ал.1 НК му е наложено наказание „Пробация” със срок на задължителните пробационни мерки от 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа за срок от 1 година;

4

С Присъда № 69/12.01.2011 г. постановена по НОХД 302/2009г. по описа на Районен съд - Сандански, влязла в сила на 15.04.2011 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 /три/ години. Спрямо него неправилно било отразено в бюлетина за съдимост, че е реабилитиран за първото престъпление по чл. 88а от НК, а за второто по чл. 86 ал.1 от НК, тъй като при наличието на две осъждания деянията, по които не са в съвкупност, е следвало за приложението на чл. 88а от НК да се съобразят сроковете и за двете осъждания по смисъла на чл. 88а ал. 4 от НК, а не както неправилно е отбелязано в бюлетина само по отношение на първото деяние. Наказателно правното състояние на подсъдимия С. е изисквало произнасяне със съдебна реабилитация по основанията на чл. 87 от НК и в този смисъл отразеното в бюлетина, че е настъпила реабилитацията му за първото престъпление безусловната по чл.

88а от НК, а за второто по право по чл. 86 ал. 1 от НК е неправилно. Към датата на осъществяване на престъплението и настоящия момент подсъдимият С. е осъждан и спрямо него няма настъпила извънсъдебна или съдебна реабилитация за осъжданията му по цитираните две присъда.

През 2015г. подсъдимият Б. С. живеел със семейството си в гр. * и работел като таксиметров шофьор. Като такъв управлявал лек автомобил марка ********* с per. № ********* АТ. Имал личен мобилен телефон с абонатен номер *********. Двамата подсъдими общували по между си единствено с разговори по мобилните си телефони, което се потвърждава от приложените по делото справки.

През месец май 2015г., неустановен по делото извършител от с. Камен, се обаждал на произволно избрани стационарни телефонни номера на хора живеещи в различни населени места на територията на обл. Благоевград.

Обажданията били от различни СИМ карти и телефонни апарати. При обажданията съобщавал на притежателя на стационарния телефон, че негов близък, бил пострадал при автомобилна катастрофа и се налагало да се плати определена сума за лечение или било задържано в полицията като се налагало да се плати определена сума за неговото освобождаване. Целта била облагодетелстване, чрез въвеждане и поддържане на заблуда. В случай, че някой от лицата се съгласявал на плащане, адресът бил свеждан до знанието 5 на подсъдимия Р. С., който притежавал няколко телефонни апарати и СИМ карти, включително и мобилен телефон с ИМЕЙ 3********* и абонатен номер *********1. След това подсъдимия С. се обаждал на други лица, които изпращал до съответното населено място да вземат парите, като през цялото време държал връзка с тях. Едно от тези лица бил и подсъдимият Б. Й. С. от гр. *.

На 24.05.2015г. около 01:30 часа вечерта, лицето от с. Камен, чрез мобилен телефон с ИМЕЙ ********* и абонатен номер ********* се обадило на няколко стационарни телефонни номера, включително и на телефон с номер *********, собственост на свидетелката Л. К. Л. от гр. Петрич.

Свидетелката разговаряла с лице с женски глас, представило се за дъщеря й А. С. П.. През плач й било обяснено, че съпругът на дъщеря й - П., бил направил катастрофа и убил човек, за което й трябвало моментално сумата от 2000 лева. Свидетелката Л., която била все още сънена повярвала на тези думи, тъй като женския глас й заприличал на гласа на дъщеря й. След това се обадил мъжки глас и обяснил на свидетелката Л., че зет й П. бил задържан от полицията и за освобождаването му била необходима сумата от 2 000 лева.

Парите щял да дойде човек, за да ги вземе. Пострадалата казала на мъжа от телефона, че нямала толкова пари и щяла да даде колкото има. Въпреки, че имала сумата от 2000 лева, свидетелката решила да даде 1000 лева. Сложила в една найлонова торба 3 банкноти от по 100 лева, 13 банкноти с номинал 50 лева и по погрешка една банкнота от 10 лева, вместо такава от 50 лева, при което цялата сума била 960 лева. Докато свидетелката Л. приготвяла парите неустановения съучастник съобщил на подсъдимия Р. С. за адреса на свидетелката Л. на мобилния му телефон с ИМЕЙ 3********* и абонатен номер *********1 от същия абонатен номер *********. След това, подсъдимият Р. С. се обадил на подсъдимия С., на неговия телефон с абонатен номер ********* и му дал указания относно адреса на пострадалата Л. Л. в гр. Петрич. Уговорили се последният да отиде и каква сума пари трябвало да вземе. Уговорката между двамата подсъдими била, подсъдимия С. да получи 25 процента от печалбата, но като направят няколко такива удара и с други лица. Подсъдимият С. се съгласил и на 24.05.2015г., около 02:00 часа, отишъл в гр. ********* с управлявания от нето таксиметров автомобил марка „*", с per. № ********* АТ. Пострадалата Л. Л., която не 6 подозирала, че е жертва на измамници, излязла от къщата и подала найлоновата торба с парите на подсъдимия С., който ги взел и си тръгнал. На другия ден 25.05.2015г. се обадила на дъщеря си А. и разбрала, че е била жертва на измамници, тъй като не било станало ПТП с нейни близки и никой от тях не бил задържан. Веднага отишла в полицейското управление на РУП Петрич и подала сигнал за случилото се, за което било образувано досъдебно производство № 314 ЗМ-289/2015г. по описа на РУП - Петрич.