Решение № 254 от 02.12.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Радомир, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100301 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че от 18.09.2015 г. до 01.09.2022 г. ищцата е заемала длъжността „сс“ в отдел „Образование“ при ответника ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К..

На 06.12.2019 г., с разпореждане № **********/06.12.2019 г. на ТП на НОИ - Перник, придобила право да ú бъде отпусната пенсия. Трудовото ú правоотношение с ответника било прекратено със заповед на директора № . г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.09.2022 г.

Със заповед № . г. на директора на ОУ „Св. Св. К. и М.“, на основание чл. 222, ал. 3 КТ било наредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като впоследствие ú било изплатено обезщетение в размер на 3942,00 лева, което не включвало допълнителните възнаграждения с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно - за позицията ú на класен ръководител - в размер на 46,00 лева на месец и СБКО - 35,52 лева на месец.

Твърди, че заповедта на директора за изплащане на обезщетение в нейна полза в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, без включване на допълнителните възнаграждения с постоянен характер, била незаконосъобразна и неправилна, тъй като до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.09.2022 г., била член и председател на Синдикалната организация на ОУ „Св. Св. К. и М.“. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов договор имал действие спрямо 1 работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Следователно, за нея, като член на Синдикалната организация, се прилагали разпоредбите на Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № . г. (КТД Образование), приложим към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

В чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективния трудов договор бил договорен по-висок размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, във вр. с чл. 219, ал. 6 ЗПУО, а именно - при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването му, се дължало обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 11 месеца. Съгласно КТД, изискването за получаване на повисокия размер на обезщетението се изразявало в това служителят да е заемал длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование през последните 10 години от трудовия си стаж.

Сочи, че съгласно чл. 50 КТ с колективния трудов договор могат да се договарят единствено по-благоприятни условия за работниците и служителите от предвидените в закона. По-благоприятните условия, предвидени в чл. 31, ал. 1, т. 2 от посочения колективен трудов договор, в сравнение с разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, се изразявали не само в повисокия размер на обезщетението, но и в по-широкия обхват на изискванията към трудовия стаж. Съгласно КТД служителят трябвало да е заемал длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка в системата на предучилищното и училищното образование. Това изискване било много по-обхватно в сравнение с установеното в КТ, където се предвиждало придобиване на 10 години трудов стаж при същия работодател или в същата група предприятия.

Тези най-нови законодателни изменения в Кодекса на труда, влезли в сила с ДВ, бр. 107 от 2020 г., чл. 222 КТ, следвало да се тълкуват в полза на служителя, тъй като предпоставяли по-голяма възможност на работниците да придобият правото на по-висок размер на обезщетението.

В сравнение със старата редакция, новата конкретизирала периода от време, в който трябва да е придобит трудовият стаж - „последните 20 години“. От това следвало, че не е необходимо изискуемите 10 години трудов стаж да бъдат последователни, а същите можело да са прекъсвани от периоди на безработица или работа при друг работодател или на друго място.

Към момента на сключването на Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 - 197 от 17.08.2020 г. тези законодателни промени в Кодекса на труда все още не били влезли в сила, което било и причината изискването за „последните 20 години“ да не е обективирано в договора. Това обаче не означавало, че тази разпоредба не намира приложение към настоящия случай, а напротив именно защото предполагала по-благоприятни условия за работниците и служителите, 2 следвало да бъде взета предвид.

Твърди, че нейният трудов стаж включвал заемането на следните длъжности при следните работодатели:

От 10.09.2002 г. до 13.02.2014 г. ищцата работила като педагогически специалист в СОУ „Св. Св. К. и М.“, гр. З., като последователно заемала след това длъжностите „директор“, „учител теоретично обучение“, „помощник-директор УД“, „старши учител теоретично обучение“, „старши учител общообразователни училищни предмети и др. профилирани предмети“ и „старши възпитател“.

Според ищцата, дори само в този посочен период от 2002 г. до 2014 г. същата е придобила повече от 10 години трудов стаж на длъжност „педагогически специалист“, вписан в системата на Министерството на образованието и науката.

В периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. била в неплатен отпуск от СОУ „Св. Св. К. и М.“, гр. З., като на 01.01.2014 г. постъпила на работа в Регионалния СТЕМ център към Министерството на образованието и науката в с. К., на длъжност „главен експерт, началник база“ и на тази позиция работила малко повече от година и половина, като трудовото ú правоотношение било прекратено на 15.09.2015 г.

На 18.09.2015 г. отново постъпила на работа като учител при ответника - ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К., на длъжност „сс“, като трудовото ú правоотношение било прекратено със заповед № . г. на директора, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Трудовият стаж, който натрупала при последния си работодател, бил общо 6 години, 11 месеца и 3 дни.

С оглед изложеното, счита, че ответникът ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К. дължи на ищцата изплащане на обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, считано от датата на прекратяването на трудовото ú правоотношение с него.

Последният напълно отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение бил месец май 2022 г. Брутното възнаграждение на ищцата за този месец било в размер на 2052,52 лева. Обезщетението, което ú се дължало от ответника в размер на 11 брутни трудови възнаграждения, било в размер на 22 577,72 лева.

Тъй като на основание заповед № . г. на директора на ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К. на ищцата било изплатено обезщетение в размер на 3942,00 лева, тази сума следвало да бъде приспадната от общото задължение на ответника. Следователно, на ищцата се дължал остатък от обезщетението в размер на 18 635,72 лева.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К. да заплати на ищцата М. И. С. следните суми: неизплатената част от следващото ú се обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 18 635,72 лева; мораторна лихва върху неплатената главница от 18 635,72 лева за периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. в размер на 6005,11 лева; мораторна лихва върху главницата от 3942,00 лева за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025 г. в размер на 1224,04 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на 3 предявяване на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното ú изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, с твърдения, че ищцата няма право на обезщетение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни трудови възнаграждения, тъй като макар същата да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.12.2019 г., нямала трудов стаж като педагогически специалист съгласно чл. 211 ЗПУО.

Според ответника работа в държавни и общински институции не означавало и придобиване на трудов стаж в група предприятия по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ, след изменението на тази разпоредба. Тъй като в КТ не се съдържала законова дефиниция на понятието „група предприятия“, то следвало да бъде взета предвид легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудова мобилност. В настоящия случай, според ответника, не било налице нито едно от посочените основания в § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ, които да квалифицират работодателите, при които е работила ищцата, като група предприятия.

Отделно от изложеното, сочи и че КТД е бил сключен преди изменението на чл. 222, ал.

3 КТ, поради което и неговите клаузи не можело да се тълкуват и прилагат разширително след изменението на тази разпоредба. Според ответника и след изменението на чл. 222, ал. 3 КТ в КТД не са договорени по-неблагоприятни условия, тъй като съгласно КТ при трудов стаж от 10 години е предвидено обезщетение в размер на 11 брутни трудови възнаграждения, а съгласно КТ обезщетението било в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Твърди, че когато клаузи на КТД са в противоречие със закона, се прилагали разпоредбите на закона, каквато хипотеза не била налице в настоящия случай.

В случай, че съдът не възприеме доводите на ответника за недължимост на процесните суми, противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност.

По изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че в периода от 18.09.2015 г. до 01.09.2022 г. ищцата М. С. е заемала длъжността „сс“ в отдел „Образование“ при ответника ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К.. Трудовото ú правоотношение с ответника е прекратено със заповед на директора № . г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.09.2022 г.

От представеното от ТП на НОИ – Перник пенсионно досие на М. С. се установява, че на 06.12.2019 г., с разпореждане № **********/06.12.2019 г. на ТП на НОИ – Перник на ищцата М. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, вр. § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Със заповед № . г. на директора на ОУ „Св. Св. К. и М.“, с. К., на основание чл. 222, ал.

3 КТ е наредено на ищцата М. С. да бъде изплатено обезщетение в размер на брутното 4 трудово възнаграждение за срок от два месеца при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като впоследствие ú било изплатено обезщетение в размер на 3942,00 лева.

По делото е представен и колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-197/17.08.2020 г. В чл. 31, ал. 1, т. 2 от същия е предвидено, че на работници и служители, членове на синдикалните и работодателски организации, страни по договора, се изплаща обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ, както следва: на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното или училищното образование се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати, а от 01.01.2021 г. – в размер на 11 брутни работни заплати, изплащани по Национална програма.