Решение № 5923 от 30.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5923 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100506812 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20089811/05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 10 218/2012 г. на СРС, ГО, 50 състав, ответникът “ВАПТЕХ“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца И. Н.

Н. по предявените искове с пр. осн. чл. 286 вр. чл. 36, ал. 3 от Закон за адвокатурата, сумата от 1 050 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно решение от 19.05.2011 г. на Адвокатски съвет на АК Плевен, ведно със законната лихва от 07.07.2011 г. до погасяване на вземането, и сумата от 1 050 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно решение от 16.06.2011 г. на Адвокатски съвет на АК Плевен, ведно със законната лихва от 07.07.2011 г. до погасяване на вземането.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25027001/ 03.07.2023 г. /дата пощ. кл.

28.06.2023 г./ на “ВАПТЕХ“ ЕАД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът излага, че въпреки подаването от И. Н. Н. като адвокат за дружествата "ВАП СЕРВИЗ" ЕООД и "ВАПРЕС" ЕООД на заявления до ТР в периода 2009 г. – 10.01.2011 г. не му се дължало определеното от АК Плевен възнаграждение по чл. 36, ал. 3 ЗАдв. Сочи, че въззиваемият И. Н. Н. и К. П. като адвокати, заедно и съвместно в исковия период 2009 г. – 10.01.2011 г., са извършвали правно обслужване на дружествата "ВАП СЕРВИЗ" ЕООД и "ВАПРЕС" ЕООД / чиито правоприемник е въззивникът/. И двете дружества обаче били част от холдинг, чието обслужване било предмет на комплексна уговорка, поради което не се дължало отделно възнаграждение за подаване на заявленията до ТР. Поддържа в жалбата, че между "ВАПРЕС" ЕООД и адв. Н. – въззиваемия, е сключен и е действал договор от 2008 г. за абонаментно обслужване, с 1 уговорено месечно възнаграждение. Поради това отделно възнаграждение за подаване на заявления до ТР не се дължало. Въззивникът твърди и че въззиваемият като адвокат го е въвел в заблуждение относно условията, при които предоставя правни услуги, поради което била налице измама по см. на ЗЗД. Оспорва исковете и по размер.

Въззиваменият и ищец И. Н. Н. подава отговор на въззивната жалба от 23.05.2024 г., с който оспорва въззивната жалба. Излага, че в периода 2009 г. – 10.01.2011 г. е подал заявления за вписване на обстоятелства в ТР от името на дружествата “ВАПРЕС“ ЕООД и “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД /чиито правоприемник е “ВАПТЕХ“ ЕАД /, поради което му е определено възнаграждение от АК Плевен, което е дължимо. Самото подаване на заявленията от него е юридическа дейност, като не отговаряло на истината, че заявленията са изготвени от адв. П.. Развива се в отговора, че макар адв. П. и въззиваемият да са работели за дружества от холдинговата структура, то те не са работили никога заедно. Въззиваемият сочи, че в исковия период той единствен е подавал заявления до ТР относно дружествата. Въззиваемият сочи и че е работел като юрисконсулт за “Вапцаров холдинг“ АД по трудов договор, но до 12.02.2009 г. След това се вписал като адвокат и процесните вземания се претендират именно във връзка с дейността му като адвокат за правни услуги, оказани на “ВАПРЕС“ ЕООД и “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД, чиито правоприемник е “ВАПТЕХ“ ЕАД.

Аргументира че каквито и уговорки да са съществували относно правното обслужване на “Вапцаров холдинг“ АД, то това АД и процесните дружества “ВАПРЕС“ ЕООД и “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД са различни правни субекти и договорът с АД не покрива отношенията с “ВАПРЕС“ ЕООД и “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД. Липсвала уговорка за комплексно обслужване на всички дружества. Въззивамемият сочи, че по писмения договор с “ВАПРЕС“ ЕООД е уговорено месечно възнаграждение, но то не включвало възнаграждение за подаване на заявления до ТР, което е отделно дължимо. В тази връзка развива, че договорът с “ВАПРЕС“ ЕООД е сключен преди въззиваемият да се впише като адвокат. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Ищецът твърди, че считано от 12.02.2009 г. е вписан като адвокат, а преди това е бил юрисконсулт. Твърди, че в исковия период 2009 г. – 10.01.2011 г., като адвокат за дружествата "ВАП СЕРВИЗ" ЕООД и "ВАПРЕС" ЕООД, е подал заявления до ТР.

Правоприемник на тези дружества към момента на подаване на исковата молба било “Ваптех“ ЕООД, срещу което първоначално е насочен искът. Поради настъпило правоприемство по см. на чл. 227 ГПК в хода на процеса на мястото на ответника “Ваптех“ ЕООД е конституирано “ВАПТЕХ“ ЕАД.

Излага се в исковата молба, че отношенията между ищеца като адвокат и дружеството “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД не са били уредени с писмен договор и ищецът не е получил дължимото възнаграждение за правните услуги. Поради това с решение от 19.05.2011 г. на Адвокатски съвет на АК Плевен на осн. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. е определено възнаграждение от 1050 лв.

2

Относно подадените от името на “ВАПРЕС“ ЕООД заявления за вписване на обстоятелства до ТР ищецът излага, че между страните е сключен писмен договор за обслужване от 01.06.2008 г., но в него не е уговорено възнаграждение за тази услуга, поради което отново на осн. чл. 36, ал. 3 ЗАдв. с решение от 16.06.2011 г. на Адвокатски съвет на АК Плевен е определено възнаграждение от 1050 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Не спори, че в исковия период ищецът от името на “ВАПРЕС“ ЕООД и “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД е подал процесните заявления; не спори и че не му е заплатено възнаграждение за това.

Поддържа обаче, че не ищецът е подготвил заявленията, а адв. П.. Ищецът и адв. П. работели заедно и съвместно и то за цялата холдингова структура, поради което не се дължало възнаграждение за подаване на заявленията отделно от уговореното възнаграждение по глобален договор за комплексно обслужване. На второ място твърди, че писменият договор с “ВАПРЕС“ ЕООД е за абонаментно обслужване и месечното възнаграждение е дължимо за всички извършени правни дейности през месеца, вкл. подаване на заявления, поради което не се дължи отделно възнаграждение за тази дейност. Твърди и че въззиваемият като адвокат го е въвел в заблуждение относно условията, при които предоставя правни услуги, поради което била налице измама по см. на ЗЗД. Оспорва исковете и по размер.

Предявени са осъдителени искове с правно основание чл. 36, ал. 3 ЗАдв., като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на валидно възникнало между страните правоотношение въз основа на сключен договор; точно изпълнение на задълженията на довереника по договора; размер и изискуемост на вземането за адвокатско възнаграждение.

Не е било спорно, а и се установява от справка в ТР, че "ВАП СЕРВИЗ" ЕООД - заличен търговец с ЕИК 200750947, с придаден ЕИК от 12.06.2009 г., е заличено на 10.01.2011 г. поради вливането му /наред с ВАП ПРОДАКШЪН и ВАПРЕС / във “ВАП ХИДРО“ ЕООД с ЕИК 114549371. Това дружество “ВАП ХИДРО“ ЕООД на 14.03.2011 г. променя наименованието си на ВАПТЕХ ЕООД, а на 29.11.2011 г. наименованието на дружеството е сменено на “ВАПТЕХ Енджиниъринг“ ЕООД. Правоприемник на “ВАПТЕХ Енджиниъринг“ ЕООД поради вливане от 13.12.2022 г. е “ВАПТЕХ“ ЕАД ЕИК 203000872. Ответник и настоящ въззивник по дело е именно “ВАПТЕХ“ ЕАД като правоприемник по см. на чл. 227 ГПК на първоначалния ответник.

Дружеството "ВАПРЕС" ЕООД - заличен търговец с ЕИК 114549362, е съществувало от 23.01.2008 г. до 10.01.2011 г. На 10.01.2011 г. това дружество се преобразува чрез вливане във “ВАП ХИДРО“ с ЕИК 114549371. Както се посочи, правоприемник на “ВАП ХИДРО“ е “ВАПТЕХ“ ЕАД - ответник по иска.

Не е било спорно, а и се установява от приложените заявления до ТР, пълномощни в полза на адв. Н., издадени в периода 21.05.2009 г. - 10.01.2011 г., както и от справка в ТР за проверка дали е налице вписване на сочените обстоятелства, че в исковия период 2009 г. - 10.01.2011 г. именно ищецът като адвокат, упълномощен с пълномощни от “ВАПРЕС“ ЕООД и “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД, е подал множество заявления от името на дружествата за вписване на редица обстоятелства в ТР. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника.

Първото подадено от ищеца заявление за “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД е от 10.06.2009 г., а обстоятелството е вписано в ТР на 12.06.2009 г. Първото подадено от ищеца 3 заявление за “ВАПРЕС“ ЕООД е от 26.05.2009 г., а обстоятелството е вписано в ТР на 26.05.2009 г.

Писмен договор за оказване на адвокатски услуги между “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД и ищеца не е представен.

Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка (извършване на правни действия от името на доверителя за негова сметка – процесуално представителство), но често съдържа и елементи на договора за изработка (изготвяне на молби, жалби и други процесуални документи). Договорът е уреден в специалния Закон за адвокатурата. Договорът за поръчка е неформален договор, поради което може да бъде сключен във всякаква форма включително и устна. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА), за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма за валидност. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено.

В случая от доказателствата по делото се установява, че ищецът като адвокат е подал от името на дружеството “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД, упълномощен с изрични писмени пълномощни, заявления в ТР.

Писмен договор между ищеца и другото дружество “ВАПРЕС“ ЕООД е представен - това е договор за абонаментно обслужване от 01.06.2008 г. Установява се, че ищецът е подавал заявления и за дружеството “ВАПРЕС“ ЕООД в исковия период.

Недоказани са останали възраженията на ответника относно това, че ищецът работел заедно с друг адвокат, който бил изготвил заявленията.

Също така самото подаване на заявлението е адвокатска работа и юридическа услуга – попълване на заявление и подаването му. Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка, но често съдържа и елементи на договор за изработка и предполага наред с другото подаване на документи, извършване на справки и посещение на държавни институции, които действия са времеемки и изискват немаловажен ресурс.

Недоказани останаха и възраженията на ответника, че е съществувала уговорка за комплексно обслужване на всички дружества от холдинга. В тази връзка не са представени доказателства за наличието на отношения в исковия период 2009 г. – 10.01.2011 г. Също така каквито и уговорки да са съществували относно правното обслужване на “Вапцаров холдинг“ АД, то това АД и процесните дружества “ВАПРЕС“ ЕООД и “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД са различни правни субекти и договорът с АД не покрива отношенията с “ВАПРЕС“ ЕООД и “ВАП СЕРВИЗ“ ЕООД. По делото е представен трудов договор между ищеца като юрисконсулт и “Вапцаров“ АД Плевен от 2003 г., който обаче договор е прекратен на 12.02.2009 г. Ищецът претендира възнаграждение за услуги, които е извършил като адвокат, по силата на договори по см. на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., за период след като се е вписал като адвокат в АК Плевен.

Съдът приема за доказано между ищеца и двете дружества да са били сключени договори по см. на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като ищецът е престирал точно по тях – подал е заявления за вписване на обстоятелства в ТР.

Недоказани останаха твърденията на ответника и сега въззивник по чл. 29 ЗЗД.