Решение № 22434 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22434 гр. С, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110143347 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Б. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С, ул.“Р В“ № 16А, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, бул.“А С“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, против "К" ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от С Р Я и против "А Т" ЕООД, ЕИК: ..., гр. С, гр. С, бул, "В" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "Б", представлявано от И М Ш, с искане за обявяване на недействителност по отношение „К“ ЕАД на договор за паричен заем №.../21.12.2021 г., ентуално на чл.4, ал.1 от договора, предвиждащ задължение за сключване на договор за поръчителство, като противоречащи на закона, евентуално заобикалящи закона, евентуално противоречащи на добрите нрави, а така също, и че договор за поръчителство от 21.12.2021 г., сключен с „А Т“ ЕООД е нищожен като противоречащ на добрите нрави, евентуално поради липса на основание. Предявен е и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника „А Т“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 111.36 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 10.12.2024 г./, заплатена без основание по нищожен договор.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 21.12.2021 г. е сключил с „К“ ЕАД договор за потребителски кредит №... за сума в размер на 500 лева, която е следвало да бъде върната на 3 вноски.

Сочи, че съгласно чл.4, ал.3 от договора при липса на предоставено обезпечение от кредитополучателя срокът за разглеждане на искането за отпускане на кредит и одобряване на същото е с продължителност от четиринадесет дни, а в случай, че кредитополучателят посочи, че ще предостави обезпечение, то следва да отговаря на изискванията на 1 разпоредбата на чл. 4 от съглашението и да представлява предоставена на кредитора банкова гаранция, съгласно приложимите към договора Общи условия, или сключен договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант-поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.

Поддържа, че на основание чл.4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за поръчителство с дружеството „А Т“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 167,03 лева.

Сочи, че възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „К" ЕАД, като било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 700,73 лв. Излага, че „К" ЕАД било упълномощено да събира възнаграждението по договора за поръчителство.

Сочи, че кредиторът и поръчителят са свързани лица, като разходът за потребителя по договора за поръчителство бил сигурен, доколкото предоставянето на поръчителство представлява необходимо условие за усвояване на заемната сума, като условията за другото предвидено в договора за заем обезпечение са невъзможни за осъществяване от длъжника предвид характера на процесния договор като такъв от типа „бърз кредит“.

Поддържа, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство не е включен от кредитора в размера на приложимия към правоотношението ГПР, като с последното се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а представлява и заблуждаваща търговска практика по чл.68д, ал.2, т.4 ЗЗП.

Счита, че посоченият като приложим по договора за паричен заем размер на ГПР не отговаря на действителната му стойност, която надвишава определения в закона максимално допустим размер, което води до недействителност на договора поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Посочва, че договорът за поръчителство е недействителен поради липса на основание, доколкото с него не се предоставя услуга на потребителя и с оглед недействителността на договора за паричен заем, чието изпълнение се обезпечава, както и поради накърняване на добрите нрави поради наличие на неравноправни клаузи.

Твърди, че едноличен собственик на капитала на „А Т“ ЕООД е „К“ ЕАД, като основна дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „А Т“ ЕООД се разпределяла в полза на „К“ ЕАД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „К“ ЕАД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради 2 накърняване на добрите нрави и защото сумата, която била уговорена като възнаграждение, е в размер на почти сумата по главница.

Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по делото.

В срока за отговор, ответниците „А Т“ ЕООД и „К“ ЕАД са депозирали такива. И в двата отговора на исковата молба са наведени идентични възражения за недопустимост на предявените установителни искове поради липсата на правен интерес, аргументиран с факта, че договорите са изпълнени и към настоящия момент не действат между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А Т“ ЕООД оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.

Не оспорва сключването на договор за паричен заем №.../21.12.2021 г. и договор за поръчителство от същата дата, както и че по последния е получил плащане от 5.00 лв.

Оспорва твърденията за недействителност на процесните правоотношения на посочените в исковата молба основания. Намира, че възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, тъй като не отговаря на дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК,, респ. чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО. .

Сочи, че свързаността между двете дружества – кредитор и поръчител, не води автоматично до скрито оскъпяване на кредита. Отбелязва, че на всеки кандидат за кредит се предоставя възможността да избира по какъв начин да обезпечи задължението си, както и дали то да бъде обезпечено. В тази насока се позовава на разпоредба от договора за кредит, която дава възможност по същия да не се предостави обезпечение, като и в двата случая заявката за кредит ще бъде разгледана.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

От страна на „К“ ЕАД също не се оспорва сключването на договор за паричен заем №.../21.12.2021 г. и договор за поръчителство от същата дата, като се посочва, че параметрите по договора за заем били следните: предоставен заем в размер на 500 лв., при ГПР от 48.21 % и ГЛП от 40,00 %, общо дължима сума по кредита в размер на 533,70 лв. Не оспорва още, че задълженията на ищеца по процесния договор за кредит са погасени предсрочно.

Ответникът обаче оспорва твърденията за недействителност на процесните правоотношения на посочените в исковата молба основания. Според ответника, сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредит, както и дружеството не ограничава клиентите си да избират необезпечени кредити, като чл.4, ал.1 и ал.3 изрично регламентирали възможността за сключване на необезпечен кредит. Поддържа се становище, че не е задължително за ищеца да избере сключването на договор с дружеството-гарант, което посочено и в Общите условия към договора за кредит и в самия договор за кредит. Акцентира се и върху правото 3 на ищеца да се откаже да кандидатства за обезпечен кредит, като в случай, че това е заявено първоначално, заявлението си анулира.

Оспорват, че вземанията на „А Т“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно чл.

19 ЗПК, още повече, че кредиторът не е запознат с размера на възнаграждението на поръчителя.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „К“ ЕАД не е страна по договора.

Счита, че наличието на свързаност между „К“ ЕАД и „А Т“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.

В съдебно заседание страните н е се явяват и не се представляват. Вземат писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

За основателността на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените договори са нищожни на заявените в исковата молба основания, а именно противоречие на закона и противоречие на добрите нрави.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че „К“ ЕАД и ищеца Б. П. П., са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № .../21.12.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 500.00 лв. Уговореният лихвен процент е 40.00%, а годишния процент на разходите 48.21% . Предоставената сума следва да бъде върната на 3 месечни вноски /с посочени падежни датати в погасителния план/, като общия размер на задължението е определен на 533.70 лв.

При тези данни, с оглед твърденията в исковата молба и задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (след изм. с ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на 4 сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера н а годишния лихвен, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. В същото време клаузите на договора са написани ясно и разбираемо.

С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл. 8 от Приложение № 1 към договора е посочен годишният процент на разходите по кредита от 48.21 %.

Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.