Определение № 323 от 17.06.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Разград, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20243300500224 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.418 ал.5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, представляван от изп.директор Ю.Юргакиева, подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 1378/15.05.2024г., постановено по ч.гр.д. № 754/2024г. на РС Разград, с което частично е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. И. В. за сумите, претендирани като главница над сумата 400 лв., а именно сумата 149,40 лв. за застрахователна премия, договорна лихва в размер на 150,24лв. в периода 15.07.2022г.- 15.09.2023г., обезщетение за забава в размер на 204,49лв. в периода 16.07.2022г. – 29.04.2024г. В жалбата се пояснява, че разходът за сключване на застраховката не може да се включи към общия размер ГПР, защото не е задължително условие за получаване на кредита по смисъла на §1 ДР на ЗПК. Жалбоподателят моли съда да отмени отхвърлителното разпореждане и да се произнесе по същество на спорния въпрос, като постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и за отхвърлената част от заявлението.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

От фактическа страна се установява следното: производството по ч.гр.д. № 754/2024г. на РС-Разград е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. И. В. след направено уточнение за следните суми: главница в размер 549,40лв., застрахователна премия в размер 149,40лв.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит от 22.04.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. В., декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма, 1 информация за застрахователна програма, сертификат за застрахователна програма. В обстоятелствената част на заявлението се излагат твърдения, че вземането на кредитора е прехвърлено с договор за цесия. Районният съд е издал заповед за изпълнение за главница в размер 400лв., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Тези въпроси не попадат в предмета на въззивното обжалване. С обжалваното разпореждане заповедният съд е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума за застраховка, както и за договорните и законните лихви върху главницата по кредита и по застраховката. Първостепенният съд е посочил, че застрахователното правоотношение има различно основание от това на потребителския кредит, от което произтича претенцията в заявлението. Изложен е и аргумент, че след като заявителят твърди, че застрахователната премия е част от предоставената в заем сума, включена е в погасителния план и върху нея се начисляват лихви, тогава ГПР ще надвиши 50% и по този начин се нарушава нормата на чл.19 ал.4 ЗПК.

Във връзка с очертания предмет на въззивно обжалване и твърденията в частната въззивна жалба, от правна страна въззивният съд намира следното: Претенцията по заявлението е по цедирано вземане, произхождащо от сключен договор за потребителски кредит между длъжника и "Ти Би Ай Банк“ ЕАД по смисъла на чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Главницата по договора, преведена на длъжника, е в размер на 400лева. В договора е посочена застраховка „BANK защита на кредита и сметките“ в размер 206,56лева. От представените писмени доказателства е видно, че кредитополучателят е присъединен към застрахователна програма, по която банката е посочена в качеството си на застраховащо лице и в същото време като ползващо се лице, а застрахователи са „Кардиф Животозастраховане Клон България“ и "Кардиф Общо Застраховане Клон България" АД. При така направените уточнения, следва да се вземе предвид с оглед заявените доводи от жалбоподателя, че в нормата на чл. 10а ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисионни от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1 т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но претендираната застрахователна премия не е от тази категория, доколкото разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии са такива в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Видно от чл.19 от договора, както и от самото твърдение на жалбоподателя, сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Остава въпросът какво е основанието, на което застрахователните суми са включени в договора за потребителски кредит. Въззивният съд споделя извода на заповедния съд, че сумата на застраховката е реално разход по кредита, а причината същата да бъде посочена в определянето на главницата, заедно с текста на чл.19 от договора, има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля 50%. При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия действителен размер. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК, което пък влече 2 последиците на чл.23 от закона. Отделно от това, в подписаната от длъжника декларация е посочено съгласие при настъпване на застрахователно събитие застрахователното плащане да се изплати в полза на банката. Като такова, правата на заявителя са да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя в случай на настъпване на застрахователното събитие. Кредитори на застрахователните вноски са „Кардиф Животозастраховане Клон България“ и "Кардиф Общо Застраховане Клон България" АД, а не банката.

Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Обобщавайки изложеното, въззивният съд споделя извода на районния съд, че сумата за застраховка, както и сумите за договорна и законна лихва върху главницата по кредита и по застраховката не се дължат на заявителя, съгласно чл.23 ЗПК.

Подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение. Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1378/15.05.2024г. по ч.гр.д.№754/2024г. по ориса на РС Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3