Решение № 1681 от 16.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. Варна, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110110627 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Ищецът „Б. Д.“ ЕАД обосновава правния си интерес от предявените искове с твърдения, че за претендираните суми е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Твърди, че на 19.02.2015 г. между „С.“ АД и ответника И. Н. Б. е сключен безсрочен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица № 00019509, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2000 лева под формата на кредитен лимит. Поддържа, че обслужването на кредита се осъществява чрез минимална погасителна вноска /МПВ/ в размер на 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва. В МПВ е включена дължимата за периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на разликата между размера на МПВ и дължимата лихва. Срокът за заплащане на МПВ е от първо до петнадесето число на месеца, следващ всеки отчетен период. Усвояването на кредитния лимит и погасяването на месечните вноски се осъществява по открита разплащателна сметка на кредитополучателя, таксата за обслужване на която е 1.79 лева. Дължимите такси по кредита са уговорени в т. 15 от договора и чл. 6 от общите условия. Към датата на сключване на процесния договор номиналният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 18 %.

1

При неиздължаване на МПВ в срок договореният лихвен процент се увеличава с наказателна надбавка, предвидена в т. 10.1 от договора, съотв. чл.

11 ОУ.

Ищецът излага, че дължимите минимални суми за револвиране са заплащани до 15.09.2019 г., като поради нереволвиране в четири поредни месеца /от м.10.2019 г. до м. 01.2020 г./ правото на ползване на кредита е спряно. Поради възникване на предвидените в договора предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията, кредиторът е отправил до кредитополучателя уведомление в този смисъл. Същото е връчено на ответника чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, както и по електронна поща.

В исковата молба се твърди, че общо дължимата сума по кредита е, както следва: главница – 920.19 лева, договорна лихва – 250.90 лева за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г., обезщетение за забава – 153.19 лева за периода от 21.09.2021 г. до 11.05.2022 г., дължими такси – 14.64 лева.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че И. Н. Б. дължи на „Б. Д.“ ЕАД следните суми:

1) сумата от 920.19 лева, представляваща главница по Договор за револвиращ кредит № 00019509 от 19.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

2) сумата от 250.90 лева – договорна лихва, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г.;

3) сумата от 153.19 лева – обезщетение за забава за периода от 21.09.2021 г. до 11.05.2022 г.;

4) сумата от 14.64 лева – дължими такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 5901/2022 г. по описа на ВРС.

В условията на евентуалност предявява обективно кумулативно съединени осъдителни искове за присъждане на горните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 5901 по описа 2022 г. на ВРС , се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. В преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу нея е постъпило възражение от ответника, като след дадени указания по реда на чл.

415, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по 2 чл. 422 ГПК.

Към исковата молба е представен Договор за револвиращ кредит № 00019509 на 19.02.2015 г., сключен между „С. Ж. Е.“ АД /правоприемник на което е ищецът „Б. Д.“ АД/ и ответника И. Н. Б. /л. 5-13/. По силата на същия банката се е задължила да предостави на кредитополучателя потребителски револвиращ кредит с уговорен кредитен лимит в размер на 2000 лева.

Договорът е сключен като безсрочен, като е предвидена такса за обслужване на разплащателната сметка, по която се усвоява кредитът, в размер на 1.79 лева. Уговорен е номинален фиксиран лихвен процент в размер на 18 %, като съгласно договора върху просрочената главница се начислява наказателна надбавка в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент. Съгласно т. 8 от договора кредитополучателят се задължава от 1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки отчетен период, да заплаща минимална погасителна вноска /МПВ/ в размер на 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко от дължимата за същия период лихва, като МПВ включва дължимата за периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на разликата между размера на МПВ и дължимата лихва. Изрично в т.

15 от Част I на договора са описани дължимите такси, свързани с кредита, както следва: за обслужване на основна револвираща карта, за теглене на пари в брой на АТМ или ПОС, за плащане на услуги и преводи чрез банкомат/интернет.

В чл. 6 от Част I I на договора е предвиден редът за събиране на дължимите такси по договора, както и начина на определянето им. Съгласно ал. 2 таксите за извършване на платежни операции на ATM и ПОС се събират незабавно за сметка на кредитния лимит при постъпване на информация за съответната операция в счетоводната система на банката. Таксата за обслужване на револвираща карта, от друга страна, се събира от разплащателната сметка, свързана с кредита, което не води до намаляване разполагаемата част от кредитния лимит /ал. 3 и 4/. Изрично е посочено, че таксите по кредита са определени в Част I от договора /ал. 5/, като същите могат да бъдат променяни от банката с двумесечно предизвестие на хартиен или друг дълготраен носител /ал. 6/.

В Част I I от договора са предвидени основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. В чл. 11, ал. 2 е предвидено в случай на пълно или частично неиздължаване на МПВ до 22-ро число на съответния месец, считано от 23-то число Банката блокира възможността за усвояване на суми по кредита.“ Съгласно ал. 3 в случай на пълно или частично неизпълнение на четвърта поредна МПВ, банката има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо.

С уведомление с изх. № 0090-20-00532/22.01.2021 г. /л. 15/ „Б. Д.“ ЕАД е уведомила ответника, че поради забава в погасяване на задълженията му по процесния договор за кредит банката го обявява за предсрочно изискуем.

Видно от констативен протокол от 13.04.2021 г., съставен от ЧСИ Н.Г. /л. 19/, уведомлението е връчено лично на И. Н. Б. на 09.04.2021 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по 3 която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано.

От същото се установява, че ответникът е усвоявал суми в рамките на предоставения му кредитен лимит чрез плащане на ПОС терминали и теглене на банкомат, като са му начислявани и такси за теглене на банкомат за сметка на кредитния лимит. Вещото лице е констатирало допуснато забавяне на четири минимални погасителни вноски за периода от 15.10.2019 г. до 15.01.2020 г. Изчислило е, че размерът на непогасените задължения по договора за кредит е, както следва: 920.19 лева – главница, 250.90 лева – редовна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г., 153.19 лева – обезщетение за забава за периода от 21.09.2021 г. до 10.05.2022 г., 14.64 лева – месечни такси. В заключението е посочено, че след образуване на заповедното производство е постъпило плащане от ответника, с което са погасени описаните задължения, с изключение на част от вземането за главница в размер на 125.25 лева. В съдебно заседание вещото лице изрично уточнява, че не се касае за извършено доброволно плащане, а за сума, постъпила по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по заповедното производство изпълнителен лист.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит между страните; 2) реалното предоставяне на сумата по кредита; 3) осъществяването на обективните предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на кредитополучателя за това.

Наличието на първите два от горепосочените юридически факти се установява по безспорен начин от обсъдените по-горе писмени доказателства, както и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Последното потвърждава и наличието на основанието за обявяване предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, предвидено в Част II, чл. 11, ал. 3 от договора за кредит, а именно – допусната забава в плащането на четири поредни минимални погасителни вноски за периода от 15.10.2019 г. до 15.01.2020 г. Следователно към м. януари 2020 г. са се осъществили обективните предпоставки, предвидени в договора за кредит, въз основа на които е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. По делото са налице доказателства и че банката се е възползвала от това си право, като с писмено уведомление, връчено чрез ЧСИ, е довела до знанието на ответника волеизявлението си за обявяване на предсрочната изискуемост. Последното е връчено на И. Б. по електронна поща на 09.04.2021 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

Следователно предявените искове са доказани по основание. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че отчетените при банката задължения са в размер, както следва: 920.19 лева – главница, 4

250.90 лева – редовна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г., 153.19 лева – обезщетение за забава за периода от 21.09.2021 г. до 10.05.2022 г., 14.64 лева – месечни такси.

От извършените от вещото лице изчисления става ясно, че главницата е формирана като сбора от усвоените суми чрез плащане на ПОС терминал, теглене от банкомат и начислените такси за теглене от банкомат. Вещото лице обаче е установило, че начислените от банката такси надвишават с 45 лева изчислените съобразно т. 15 от процесния договор за кредит, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че така формираната разлика се дължи на извършена промяна в тарифата на банката. Предвид изложеното и доколкото по делото липсват доказателства за спазването на реда за извършване на промени в приложимите такси по кредита, предвиден в чл. 6, ал. 6 от Част II на договора за кредит, съдът намира, че при определяне размера на дължимата главница следва да бъдат съобразени определените в Част I oт договора размери на дължимите такси. Следователно от установения непогасен размер на главницата от 920.19 лева следва да бъде извадена сумата от 45 лева, съставляваща разликата между начислените от банката такси и уговорените в Част I от договора. До така формирания размер на главницата от 875.19 лева искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер на главницата от 920.19 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ответникът се ползва със специалната закрила по този закон. Съобразно правилото на чл. 33, ал. 2 ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Същевременно, в процесния договор за кредит е включена клауза, съгласно която при забава в плащанията върху просрочената главница се начислява наказателна надбавка в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент. Доколкото разглежданата уговорка предвижда обезщетение за забава, надвишаващо предвидената в специалния закон горна граница, същата се явява нищожна поради противоречие с посочената разпоредба на ЗПК. Ето защо при изчисляване на дължимото обезщетение за забава следва да бъде взет предвид размерът на законната лихва, която изчислена върху горепосочения размер на главницата от 875.19 лева за периода от 21.09.2021 г. до 11.05.2022 г. възлиза на 56.65 лева. До посочения размер искът е основателен, а за разликата до сумата от 153.19 лева той следва да бъде отхвърлен.