Определение № 38702 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38702 гр. *****, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118742 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 47, т. 5 и чл. 49, ал. 1 от Устава на ******** ********* ** ********** (БАЗ) за признаване за установено, че ответникът М. С. Ч. дължи на ищеца Регионална колегия на ******** ********* ** ********** (РК на БАЗ) – ***** следните суми, а именно: сумата от 61,36 евро, представляваща неплатен членски внос за 2024 г. за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.; сумата от 61,36 евро, представляваща неплатен членски внос за 2025 г. за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г., както и сумата от 70,00 евро, представляваща неплатен членски внос за 2026 г. за периода 01.01.2026 г. - 31.12.2026 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с peг. № 641/11.05.2026 г. по ч. гр. д. № 892/2026 г., по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

Ищецът Регионална колегия на ******** ********* ** ********** (РК на БАЗ) – ***** твърди, че е съсловна организация, създадена по силата на специален закон – Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощникфармацевтите (ЗСОМСААМСЗПФ). Поддържа, че членството в асоциацията е задължително законово условие за упражняване на професията „зъботехник“ в ********. Сочи, че ответникът е регистриран зъботехник, упражняващ дейност на територията на *****, поради което е задължителен член на съответната регионална колегия и дължи заплащане на членски внос. Посочва, че задължението за заплащане на членски внос е изрично уредено в чл. 47, т. 5 от Устава на БАЗ и чл. 2, ал. 1 от Кодекса за професионална етика, като в чл. 49, ал. 1 от Устава е регламентиран и размерът му. Излага съображения, че съгласно старата редакция на Устава, действаща до 30.11.2025 г., членският внос е в размер на 10 лв. на месец като дванадесетте месечни вноски за всяка календарна година се събират еднократно от 01.01. до 31.03. за текущата календарна година по банков път, а в актуалната редакция на Устава (считано от 2026 г.), членският внос е в размер на 70 евро за всяка календарна година и се събира еднократно до 31 януари за текущата календарна година, единствено и само по банков път. Сочи, че ответникът не е заплатил дължимия членски внос за три последователни години – 2024г., 2025 г. и 2026 г., през който период е упражнявал зъботехническа дейност и е бил вписан в регистъра. Обосновава подробно становище за дължимост на процесните суми в полза на ищеца, като акцентира, че доколкото членственото правоотношение възниква първоначално именно по отношение на съответната регионална колегия и същата администрира изцяло членството с този член - извършва 1 първоначалното му вписване в регистъра, следи за спазването на членствените му права и задължения, взима решения за прекратяване на членството му, то тя е и субектът, който непосредствено събира членския внос за членуване в организацията. На следващо място твърди, че в Устава на БАЗ - чл. 50, ал. 2 и 3 (в съответните му приложими редакции) е предвидено разпределение на постъпленията от членски внос, в която връзка сочи, че доколкото уставът изрично предвижда „отчисления към националното ниво“, то логично било приходът първоначално да постъпва именно в бюджета на съответните регионалните колегии. Излага допълнителни съображения в насока, че Уставът на БАЗ е устройственият акт на цялата организация, приет от върховния й орган - Конгреса и обвързва всички нейни членове, като в същия е предвидено както задължението за плащане на членски внос, така и неговият размер и срок за плащане, без да е налице необходимост от последващи решения на долустоящ орган в тази насока. Счита, че щом Конгресът като върховен орган е приел размер на членския внос и го е посочил изрично в устава на организацията, като такъв платим от всички членове, то този размер е задължителен и приложим, докато не бъде гласувано неговото намаление, увеличение или суспендиране на плащането му, поради което намира, че процесните вземания се явяват дължими именно на посоченото в заповедта по чл. 410 ГПК основание. Заявява, че вземанията за заплащане на членски внос стават изискуеми съгласно общите правила на ЗЗД с настъпването на падежа им, като съставянето на констативен протокол, решение, покана или друг акт не е предвидено като предпоставка за търсенето или изискуемостта на вземането по съдебен ред нито в специалния ЗСОМСААМСЗПФ, нито в Устава на организацията. Въпреки това заявява, че до длъжника е изпращана покана за заплащане на процесните суми, посредством писмо с обратна разписка, което се е върнало като неполучено, както и в телефонни разговори и електронна корепонденция. Отбелязва, че посочената от длъжника във възражението му по чл. 414 ГПК процедура по чл. 44, ал. 3 от Устава на БАЗ (и в двете му редакции) е изцяло неприложима в настоящия случай и касае реализирането на съвсем друг тип отговорност на лицето, за разлика от предявяването на иск за събиране на дължимите суми, явяващо се способ за защита на имуществените права на организацията. В обобщение сочи, че доколкото през посочения период лицето е упражнявало професионална дейност и не е подало изискуемите документи за отписване от професионалния регистър или за временно прекъсване на дейността, същото дължи заплащане на членския внос в пълен размер, като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на ответника чрез извличане на облага от собственото му неправомерно поведение. При тези съображения отправя искане за уважаване на така предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М.

С. Ч., в което се възпроизвеждат изложените от него съображения в подаденото пред заповедния съд възражение по чл. 414 ГПК. Не се оспорва, че през процесния период ответникът е бил вписан в регистъра и има качеството на член на съсловната организация – БАЗ, както и че ищецът РК на БАЗ – ***** е самостоятелно юридическо лице в структурата на БАЗ. Излагат се доводи за недопустимост на настоящото производство поради липса на материално-правна легитимация на ищеца да претендира процесните вземания. Сочи, че ищецът не е определен като кредитор на вземането за месечен членски внос за 2024г. и 2025г. и за годишен членски внос за 2026г., нито със Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, нито в Устава на БАЗ, чиито разпоредби сочи като правни основания за възникване на задължението за членски внос.

Акцентира върху обстоятелството, че тези актове не уреждат въпроса кой е титуляр на вземането за месечен (текущ) членски внос - дали това е РК на БАЗ или БАЗ като юридическо лице. Поддържа, че подобна празнина в нормативната уредба и уставите не може да бъде преодоляна по тълкувателен път, като сочи, че в Устава на БАЗ и Кодекса на професионалната етика на БАЗ не се съдържат никакви разпоредби по отношение размера 2 на месечния членски внос, както и по отношение на органа, в чиято полза се дължи внасянето му. Сочи, че БАЗ и нейните регионални колегии са отделни юридически лица и законът не определя в чий бюджет следва да постъпва членският внос. Оспорва размера на вноската, твърдейки, че липсва решение на Конгреса или на друг национален орган или орган на регионалната колегия - ***** за определяне на конкретния дължим размер за процесните години. Подчертава, че Уставът на БАЗ третира само „минимален членски внос“, а не е установен органът, който определя текущия месечен размер, ако той е различен от минималния. Изтъква, че самият Устав на БАЗ и Кодексът за професионална етика само вменяват задължение за плащане, но не определят конкретния размер, срока и получателя на плащането за спорния период. Оспорва изложените от ищеца съображения, че доколкото членственото правоотношение възниква първоначално именно по отношение на съответната регионална колегия и същата администрира изцяло членството с този член, то тя е и субектът, който непосредствено събира членския внос за членуване в организацията. Счита, че основателността на предявената претенция не следва и от съдържащите се в устава разпоредби, уреждащи начина на разпределение на членския внос (чл. 50 от Устава на БАЗ), доколкото същите не уреждат получателя на редовния (текущ) членски внос. Сочи, че уреденият в чл. 49, ал. 1 от Устава на БАЗ членски внос е именно в минимален размер и той би се дължал на организацията, чийто орган е определил неговия размер, а именно - БАЗ, а не РК на БАЗ *****, доколкото не са налице решения на съответния орган – РК на БАЗ за определяне на конкретен дължим размер. Твърди, че в случая не са спазени изискванията на чл. 29, ал.1,ал.2 и ал.3 от Устава на БАЗ -***** /чл. 44, ал.1 Устава на БАЗ/, съгласно които при установяване неплащане на членски внос това трябва първо да бъде констатирано с протокол от заседание на УС на регионалната колегия. Сочи, че уставите на БАЗ и на регионалната колегия изискват при неплащане в срок (до 31 март), председателят да изпрати на члена покана за плащане чрез писмо с обратна разписка или куриер, като едва след връчването на такава покана тече 14-дневен срок, в който членът може да плати доброволно и да избегне дисциплинарна или гражданска отговорност. Поддържа, че Председателят и УС е в забава по отношение упражняването на компетентност, последиците от която не следва да се отразяват на имуществената сфера на члена, по отношение на който тази компетентност не е осъществена, в която връзка счита, че изпращането и връчването на покани за плащане на членски внос за 2024 г., 2025 г. и 2026 г. не се доказва с приложените към исковата молба документи. При тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

По допустимостта:

Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявените искове е неоснователно, доколкото въпросът за материалноправната легитимация е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на предявените искове. Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

47, т. 5 и чл. 49, ал. 1 от Устава на ******** ********* ** ********** (БАЗ) В тежест на ищеца е да докаже: 1/ че е надлежен кредитор на претендираното вземане; 2/ че ответникът е бил член на РК на БАЗ – ***** през процесния период- 2024 г. – 2026 г. и е вписан в професионалния регистър; 3/ наличието на валидна уредба в Устава или 3 решение на компетентен орган, определящо конкретния размер на членския внос за процесните години; 4/ изпадане на ответника в забава за плащане на процесните задължения, респективно евентуалното връчване на покани на ответника, ако такова се твърди.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже: 1/ положителния факт на погасяване на дълга в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства;

2/ доказване на правоизключващите възражения, в това число и тези, водещи до отпадане на задължението; 3/ предвидена в процесния случай задължителна процедура по уведомяване съгласно чл. 29, ал. 3 от Устава на РК – ***** /чл. 44, ал.1 Устава на БАЗ/; 4/ обстоятелства, сочещи, че кредитор на вземането е друго юридическо лице.