Решение № 165 от 29.03.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. К., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102064 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск са с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.д.№955/2021 г. по описа на Районен съд - К. и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника К. И. Г., за вземания в размер на 212.19 лв., която била връчена на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК и с оглед указанията на заповедния съд предявява иска за установяване на вземането.

Твърди, че, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ[1]013/10.05.2008г., влезли влезли в сила на 27.06.2008г., без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от ОУ и подадените документи, поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника К. И. Г. като титуляр на пожизнено право на ползване на имота, находящ се в гр.К. на ***. За ответника бил открит клиентски номер **********, като съгласно чл.11, т.1 от Общите условия, клиента бил задължен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си *** доставило на обекта на К. И. Г. в периода от 09.12.2019 1 г. до 08.03.2020 г. електроенергия на обща стойност 193.16 лв., която не е заплатена. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 19.03 лв. за периода от 26.02.20 г. до 21.03.21 г., която се начислява от датата на падежа на всяка фактура до датата на подаване на заявлението. образуване на настоящото производство. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника К. И. Г., съществуването на вземанията в размер на 212.19 лв. от които: 193.16 лв. главница, явяваща се стойността на консумираната ел.енергия от 09.12.2019 г. до 08.03.2020 г., 19.03 лв. лихва за забава от 26.02.20 г. до 21.03.21 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 22.03.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски в заповедното и настоящото производство.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Вземането на ищеца следва да произтичало от сключен с ответника К. Г. договор за доставка на електроенергия, но такъв договор не бил представен. За ответника се сочело чуе е открит клиентски номер №**********, но не било ясно на какво основание и кога. От приложените 3 броя фактури издадени срещу ответника, не ставало ясно на какво основание са издадени. За да се нарушат цитираните от ищеца Общи условия, следвало да има сключен договор между страните при тия условия. Обстоятелството, че К. Г. е титуляр на вещно право на ползване върху недвижим имот с административен адрес посочен, като негов в исковата молба и в издадените фактури, не го правело автоматично титуляр на откритата на негово име от ищеца партида за снабдяване с ел.енергия на имота. Сочи, че не бил налице правен интерес, ищецът да претендира вземането си по отношение на К. Г., тъй като страните не били в договорни отношения.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№955/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена Заповед №260728/23.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. И.

Г., ЕГН-********** , с адрес гр.К., ***, за сумите: 193.16 лева главница, представляваща незаплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 09.12.2019 г. до 08.03.2020 г., 19.03 лева обезщетение за забавено плащане на главницата от 26.02.2020 г. до 21.03.2021 г. и законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75.00 лева разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземанията по издадената заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

При служебна справка в Търговския регистър се установи, че *** , Е И К :* * * е търговско дружество с предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с ел. енергия. От представените заверени копия на Общи 2 условия за продажба на електрическа енергия на ***, Общи условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ***, ЕИК:***, и вестник “Дневник“ от 27.05.2008 г. се установява, че е спазена процедурата и са одобрени от ДКЕВР общите условия за продажба и цените на ел. енергия на ***, ЕИК:***.

От справка от Служба по вписванията-К. и заверено копие на нотариален акт *** на П.К., нотариус рег.№*** на НК, с район Районен съд-К. се установява, че на К. И. Г. е учредено безвъзмездно вещно право на ползване върху следния недвижим имот: избено помещение № и избено помещение , находящи се в гр. К., *** на приземен етаж, построени върху общинска земя, представляващи стая и кухня със сервизно помещение, с обща застроена площ 29.72 кв.м. От заверени копия на Заявление-Декларация №15280376/24.06.2015 г. и Декларация за достъп до мрежата, неоспорени е видно, че К. И. Г. , с посочени данни на лична карта и адрес гр.К.,*** е заявил д о ***, че желае да получава ел. енергия за обект с ИТН:*** –избено помещение № и №, за клиентски №**********.

По делото са представени фактура №**г. с детайлна информация, за отчетен период 09.12.2019 г. -08.01.2020 г. на стойност 91.16 лв. с ДДС, със срок за плащане до 25.02.2020 г.; фактура №***********г. с детайлна информация, за отчетен период 09.01.2020 г. -08.02.2020 г. на стойност 87.24 лв. с ДДС, със срок за плащане до 25.03.2020 г. и фактура №* г. с детайлна информация, за отчетен период 09.02.2020 г. -08.03.2020 г. на стойност 14.76 лв. с ДДС, със срок за плащане до 07.04.2020 г.

По делото е назначена комплексна счетоводно-техническа експертиза, с депозирани заключения, неоспорени които съдът възприема. Съгласно заключението на в.л.И. Н. процесните три фактури на стойност 193.16 лв. с вкл.ДДС са осчетоводени при ищеца съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, в периода в който са издадени по сметка - вземания от клиенти, сметка -приход и сметка -начислен ДДС за продажби.

Размерът на обезщетението за забава за процесния период е 19.89 лв.

Дължимата цена за консумираната ел.енергия и достъп до мрежата по процесните фактури са правилно изчислени, съгласно решенията на КЕВР за всеки отделен ценови период. Задълженията за главница, лихви за забава и законна лихва са платени на 21.10.2022 г. Съгласно заключението на в.л.Н. Д., монтираният на обекта на ответника статичен, еднофазен, двутарифен електромер ***, ф.№ * е годно средство за търговско измерване на количеството консумирана ел.енергия през процесния период. Отчетените през процесния период показания/на същия електромер съвпадат с фактурираните количества ел.енергия и мрежови услуги през процесния период по представените по делото фактури.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№955/2021г. по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

3

Ищецът *** като краен снабдител по чл.98а от ЗЕ /Закона за енергетиката/ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Действащите за процесния период ОУ са одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008 г. и са в влезли в сила на 27.06.2008 г.

Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. В чл.1, т.5 на ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на *** е предвидено, че понятието "клиент" се разбира, както в значението на мрежови клиент, така и в значението на "потребител на ел. енергия", като потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на Е., който ползва ел. енергия за домакинство. От чл.6, ал. 2 от ОУ за продажба на електрическа енергия на ***, следва, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, при условие, че друго лице го ползва, може да заяви изрично писмено съгласие пред Е. или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок, но при такъв случай, собственикът е солидарно отговорен за задълженията на клиента към Е. заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител. В чл.11, ал.3 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия, е регламентирано задължението на клиента да уведоми писмено Е. в 30 дневен срок за всяка промяна, свързана с подадените от него лични данни, адресна регистрация, промени в собствеността, промени по начина на ползване на обекта, наложени временни ограничения върху ползването на обекта. В случая от събраните по делото доказателствата се установи, че през процесния период е налице валидна облигационна връзка между ищцовото дружество-доставчик и ответника като титуляр на вещното право на ползване на електроснабдения имот, находащ се в гр.К., ***. Ответникът се явява „клиент“ респ. потребител на доставената до имота ел.енергия от ищеца поради което следва да заплати нейната цена.

Установи се, че доставеното количество ел.енергия в имота на ответника в периода от 09.12.2019 г. до 08.03.2020 г. е на обща стойност 193.16 лв. Тъй к а т о основанието за плащане е доставеното и потребено количество ел.енергия, то ответникът като потребител дължи заплащане на цената й. В чл.18 от Общите условия за продажба на ел.енергия е регламентирано задължението на потребителя да заплаща стойността на доставената и потребена ел.енергия веднъж месечно, като при неизпълнение на задължението, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден- чл.27, ал.1 от ОУ. От заключението на експертизата се установи, че претендираните вземания за главница, лихви за забава и законна лихва са платени на 21.10.2022 г. т.е. след подаване на исковата молба. Този факт съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на нормата на чл.235, ал.3 от ГПК. Предвид факта, че е извършено плащане в хода на настоящото производството, то претенциите за дължимост на сумите: 193.16 лева главница за незаплатена стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени в периода от 09.12.2019 г. до 08.03.2020 г., 19.03 лева обезщетение за забавено плащане на главницата от 26.02.2020 г. до 21.03.2021 г. и законна лихва върху главницата от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед №260728/23.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№955/2021 г. по описа на 4

РС-К. следва да бъдат отхвърлени, тъй като са погасени чрез плащане.