Решение № 5182 от 29.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5182 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Ваня Н. И.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100500199 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по три въззивни жалби, депозирани от двете страни по делото срещу решенията (основно и допълнително) на СРС по гр.д. 82230/2017г.

Ищцата Б. обжалва основното решение в частта му, с която се отхвърля над размера от 2747,74 лева до пълния размер от 9991,00 лева предявения от нея иск по чл.

439 ГПК срещу Ц. Й. за недължимост на сумата 9991,00 лева – присъдена в полза на Й. като обезщетение за подобрения с влязло в сила решение по гр.д. 25052/2014г. на СРС.

Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност поради несъобразяване на СРС със всички събрани доказателства. Неправилно не бил взет предвид довод, че следва да се съобразява амортизация на подобренията от датата на тяхното извършване до въводът на ищцата в имота.

Обжалва и допълнителното решение, с което е отхвърлен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 2109,74 лева-представляваща присъдените по предходното дело разноски в полза на Й. с аргументи, че тази сума не се дължи поради недължимостта на главното вземане.

Ответника по исковете Й. обжалва основното решение в частта му с която е 1 уважен иска с доводи за недопустимост на иска и за неоснователност, както и се оспорват изводи, че по предишното дело е присъдена стойност на посочените в решението вещи (които не били трайно прикрепени, а били движими вещи) и че тези вещи са унищожени след приключването на предходното дело.

СГС след проверка на обжалваните решения намира същите за валидни, а допустими.

След преценка на твърденията и възраженията на страните и оплакванията в жалбите срещу основното решение, в частта му по иска за недължимост на сумата 9991 лева СГС намира и двете жалби за неоснователни.

Решението в посочената част е допустимо. Оплакванията на ответника за недопустимост на иска по чл. 439 ГПК за недължимост на сумата, присъдена в предходен процес, като обезщетение за подобрения са неоснователни. Вземане за подобрения се присъжда ако те съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в съответното исково производство. Ако впоследствие държателя продължи да ползва подобрения имот и преди въвода във владение на собственика на имота подобренията за които е присъдено обезщетение погинат, то това може да послужи като основание за иск по чл. 439 ГПК, тъй като се стига до липса на неоснователно обогатяване- идеята на присъждане на подобренията е, че те ще останат в полза на собственика на подобрения имот. В т. VI от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС е прието, че не може да се допусне подобрителя да получи и стойността на подобренията и да продължи да ги ползва.

В случая ищцата е навела твърдения, че след приключване на предходното дело и в периода 27.05.2025г до извършения срещу ответника от ЧСИ въвод на ищеца във владение на имота на 24.08.2017г, подобренията за които е присъдено обезщетение вече липсват, а някои от вещите, за които се сочи, че са присъдени като подобрения са липсвали или са повредени до степен на негодност. Въпрос по съществото на спора е за какво е присъдено обезщетение по предходното дело.

От приложеното към настоящото дело гр.д. 25052/2014г. на СРС се установява, че сумата 9991,00 лева е присъдена с влязлото в сила решение по това дело в полза на ответника по настоящото дело като обезщетение по чл. 59 ЗЗД за подобрения в имот собственост на ищцата по настоящото дело.

В решението на СРС по това дело не са изрично описани подобренията за които се присъжда обезщетение, като в мотивите е посочено, че се касае за довършителни работи в апартамента и е препратено към приета по това дело СТЕ относно стойността.

По настоящото дело е изслушана СТЕ, в която след съобразяване на протокола за въвод във владение от 2017г. и свидетелските показания се приема, че част от подобренията липсват и СТЕ ги е посочила на стр. 3, абз 1.

2

Не може да се обсъжда дали бойлер, климатикът и другите посочени като липсващи вещи действително имат характер на подобрения, защото при съобразяване препращането в решението на СРС по предходното дело към СТЕ по предишното дело относно сумата, с която е увеличена стойността на имота и видно от таблицатаприложена към тази СТЕ за определяне на тази сума, то се налага извод, че в предишното дело СРС е приел и е присъдил като подобрение равностойност на сифон в баня, проточен бойлер в кухненски бокс, стенна закачалка в коридор, шкаф за обувки, бойлер в баня, шкафове в кухненски бокс, климатик, вграден гардероб в спалня и след като решението му е влязло в сила този въпрос не може да се пререшава и не може да се уважи оплакването в жалбата на ответника, че в сумата присъдена по предишното дело не се включвала стойността на приетите от СРС като липсващи по настоящото дело вещи.

Преклудирани са оплакванията на ответника относно доказателствената стойност на протокола за въвод по отношение на наличното имущество в имота в който се извършва въвод. Този протокол представен с исковата молба, не е оспорван-в отговора изрично се сочи, че не се оспорват представените с исковата молба доказателства, не са правени насрещни твърдения, че съдържанието му не е отговаря на действителното положение. Оплаквания в тази насока едва във въззивна жалба са преклудирани. Отделно протокола за въвод е подписан от ответника без никакви възражения, с което той се е съгласил с констатациите в него. В протокола ясно са посочени намерените в имота вещи и няма констатации, че част от намереното е повредено, така че оплаквания срещу липсващи такива констатации са и безпредметни.

Неоснователни са оплакванията за допускане на нарушение на чл. 172 ГПК.

Свидетелката З. е в близка роднинска връзка и с двете страни по делото, при което не може да се счита, че е заинтересована при липса на други данни за заинтересованост извън роднинските връзки. Не съществуват твърдените противоречия в нейните показания, като репликите които се цитират са избирателно извадени. Това, че е казала, че няма електроуреди, но след въпрос е посочила, че е имало климатик и бойлер не дискредитира показанията . Предвид изминалия период от време от въвода на който е присъствала свидетелката до разпита е нормално да има известни първоначални неточности, като е нормално при въпрос за конкретна вещ свидетеля да се коригира. Няма и противоречие между показанията на св. З. и съдържанието на протокола за въвод. Както се посочи по-горе в този протокол не е отразявано от съдебния изпълнител техническо състояние на вещи и уреди, а само какво е налично в апартамента, което води и до извод, че не е извършвана проверка за функционалност.

Показанията на З. не са оборени и от показанията на св. И., който сам посочва, 3 че не е присъствал при въвода и не знае в какво състояние е бил апартамента. Сочи, че е помагал при изнасяне на ответника, което обаче явно е станало преди въвода.

Посочва, че климатика работел, защото ответника се топлел на него, но следва да се има предвид, че въвода е през Август 2017г. и няма логика някой да се топли в средата на летния сезон и не може да се приеме, че при въвода уредът е работил и са оборени показанията на З. (присъствала на въвода, което не е оспорено), че не е работил.

Предвид изложеното жалбата на ответника срещу основното решение е неоснователна.

Неоснователна е и тази на ищцата. СРС е уважил иска въз основа на събраните по делото доказателства (СТЕ и свидетели) по въпроса кои от присъдените по предходното дело подобрения към деня на въвода вече не са съществували. Обсъдил е свидетелските показания, както и приетата СТЕ пред него. Правилно е приел, че не може да се съобразява амортизация или изхабяване или повреди настъпили преди приключване на предходното дело. Некоректно се сочи в жалбата, че се твърдяла само амортизация след предишното дело. Макар да е навела твърдения, че в период след приключване на предишното дело до въвода подобренията са вече липсвали ищцата е искала в молбата си за експертиза да се преценява период на амортизация от тяхното извършване до въвода, което именно СРС е приел, че не следва да се съобразява. По делото не се доказва други присъдени преди подобрения (извън тези посочени от СРС) да са били унищожени (мазилки шпакловки, подови настилки, плочки, смесителни батерии и т.н). Видно от описа на ЧСИ подовите настилки са същите за каквито е присъдено обезщетение по предишното дело (ламинат, теракот). Св. З. също посочва, че подовите настилки не са били сменени след въвода, което сочи, че са били в добро състояние. Посочва, че е имало и плочки, като нищо не казва за тяхното състояние и не може да се приеме, че са били вече негодни и са станали такива от предходното дело до въвода. Нямало пердета и корнизи, но пък такива не са предходно присъждани. Стойност на осветителни тела и фасонки не са били присъждани като подобрения в предходното дело и показанията на З. в тази насока са неотносими.

Същата „мисли“ че шкафовете в кухня били счупени, тоест не е сигурна, а те са били налични според описа на ЧСИ. Изнесеното от свидетелката не сочи на негодност на останалите присъдени по-рано довършителни дейности и според въззивния съд СРС правилно е приел, че не се дължи само стойността на онези които е установено, че липсват или не са работили.

Предвид изложеното основното решение по делото следва да се потвърди по същество.

Предвид частичната основателност на иска по отношение на несъществуването на „главното“ вземане следва да се приеме, че не се дължи и съответната част от разноските за предходното дело и искът за тяхната недължимост следва да се уважи до 4 размер на 580,22 лева или 296,66 евро. Допълнителното решение следователно подлежи на частична отмяна.

При този изход на спора във въззивна инстанция ищцата има право на разноски за първа инстанция в по-голям размер от присъдените с основното решение с оглед на частичното уважаване на иска за недължимост на съдебните разноски по предишното дело до размер на сумата от 580,22 лева или 296,66 евро. Претендирала е и доказва в първата инстанция адвокатски хонорар от 1500,00 лева, който е намален от СРС по възражение за прекомерност до 1000,00 лева, срещу което оплаквания в жалбата няма.

При общо уважени 28 % от интереса има право на 280 лева за адвокатски хонорар за първа инстанция или 143,16 евро, а са определени от СРС 227,07 лева или 116,10 евро.

За държавна такса има право на 135,53 лева или 69,29 евро. Общо има право на 415,53 лева или 212,46 евро, а са присъдени 336,98 лева или 172,30 евро. Следва да се присъдят още 40,16 евро разноски за първа инстанция.

Основното решение следва да се отмени в частта му по разноските присъдени на ответника над размера от 648,00 лева-съответни на 72 % общо отхвърлен интерес.

За въззивното дело при уважен интерес от 296,66 евро и обжалван интерес от 9353,00 лева или 4782,11 евро, тоест 6 %, ищцата има право на 17,95 лева или 9,18 евро за държавни такси. Претендирала е с въззивната жалба (приложена по в.гр.д.

5015/2021г. на СГС) и доказва 1000 лева хонорар за адвокат. Направено е възражение за прекомерност. Последното СГС намира неоснователно с оглед материалния интерес по делото и немалката фактическа и правна сложност на въззивното производство (проведени две заседание -едното по в.гр.д. 5015/21г, защита по нейна и по жалба на другата страна). Дължи се сумата от 30,68 евро.

Ответника претендира за въззив общо 1500 лева (в хода на гр.д. 5015/2021г. 500 и още 1000 по настоящото). Ответника обаче е ангажирал двама адвокати (К. М. и Ц.Г.) и с всеки от тях е подписал договор за правна помощ (л. 28-гръб от в.гр.д.

5015/2021г. с адвокат Г. за 500,00 лева и л. 21 от настоящото дело – с адвокат М. за 1000,00 лева). Има право на разноски само за един адвокат и СГС намира, че за възнаграждението платено на адвокат Г. не може да се ангажира отговорността на ищцата (в този смисъл Определение № 512 от 2.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 512/2017 г., III г. о., ГК; Определение № 436 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6923/2014 г., II г. о., ГК). Въззивната жалба на ответника е от адвокат М., който е подал и отговора от негово име на жалбата на ищцата приложен по в.гр.д. 5015/21г. на СГС и отговора постъпил по настоящото дело, а адвокат Г. единствено се е явила на заседанието по в.гр.д. 5015/21 г. Плащането в нейна полза е за втори адвокат и не следва да се дължи от ищцата. При отхвърлени 94 % от жалбата на ищцата ответника има право на 940.00 лева или 480,61 евро за адвокатски хонорар за въззивно производство, платен на 5 адвокат М..