Решение № 55 от 24.02.2026, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ботевград, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20251810100894 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима молба на В. К. П., ЕГН: **********, АДРЕС, срещу К. К. М., ЕГН: **********, АДРЕС, с правно основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН.

В исковата молба (ИМ) на В. К. П. се твърди, че: К. К. М. била призната за собственик на основание саморъчно завещание, оставено от И.В.Ч., ЕГН: **********, на 26.07.2021 г., на н. и. с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. от 08.08.2024 г., с адм. адр.: АДРЕС, ап. 14, представляващ обект, част от жилищна сграда с идентификатор № ***, разположена в имот с идентификатор ***, предназначения на процесния н. и.: жилище, апартамент, с площ 39.97 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същ. ет. – ***, ***, под обекта:

***, над обекта: няма, с прилежащи част: избено помещение № 14, както 4.64% ид. ч. от общ. ч. на сградата и от правото на строеж, по силата на което е построена сградата. В ИМ се развиват доводи, че завещанието било недействително, защото не било написано саморъчно от завещателя, нито подписано от него. Освен това били нарушени правилата на чл. 25, ал. 1 ЗН: завещанието не съдържало означение на датата, на която е било съставено и подписано, а и подписът не бил поставен след завещателните разпореждания. Всичко това водело до нищожност на завещателното разпореждане – чл. 42, б. „б“ ЗН. С оглед на изложеното В. К. П. моли Ботевградския районен съд (БРС) признае за нищожно саморъчно завещание, оставено от И.В.Ч., ЕГН: **********, на 26.07.2021 г.

Претендират се и разноски.

С Разпореждане 826/24.06.2025 г. БРС е указал на Виолетка К. П., че приема за разглеждане само установителния иск (УИ) по чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, като изрично не са приети за разглеждане „исканията“ й за: (1) „за прогласяване на ответницата за недостойна да наследява“, (2) за отмяна на издадения „КНА № 27, том втори, рег. № 1924, дело № 216 от 23.10.2024 г. нотариус Т.Ф.“, (3) за осъждане „да се върне имота“, както и (4) условното искане, ако съдът намери, че завещанието не е нищожно, „да го намали до размера на запазената част на ищцата“, а също и (5) „оспорването на съдържанието, 1 касателно посочените 20 000 лв.“. На Виолетка К. П. е указано, че може да образува нови производства с подобен предмет, след като уточни точно и ясно исканията, основанията и срещу кого се предявяват те.

В отговора на исковата молба (ОИМ) на К. К. М. се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Съображенията за това били следните: (1) Спазени били всички изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН. С оглед на изложеното моли БРС да остави без уважение УИ.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото е безспорно, че В. К. П. и К. К. М. са сестри. Майка им – И.В.Ч. е съставила саморъчно завещание на 26.07.2021 г., с което е изразила волята си гарсониерата й да се придобие след смъртта й от дъщеря й К. К. М., като е посочила, че на другата си дъщеря – В. К. П. – е била предала сумата от 20 000 лв. от продажбата на апартамента в бл.

50, вх. А, ап. 6. Датата в завещанието е поставена след завещателното разпореждане, а след датата – подпис.

На 18.10.2024 г. нотариус Т.Ф., № 408, р-н на д-е БРС, след като й е бил представен Акт за смърт № 216/19.05.2024 г. от Община Столична, район „Изгрев“, в присъствието на молителката К. К. М., е било отворено и прочетено същото завещание. Подир това нотариусът е издал Констативен нотариален акт за собственост на н. и. № 27, т. II, рег. № 1924 по нот. д. № 216/2024 г., с който е признал К. К. М. за собственик на н. и. въз основа на процесното завещание с идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. От 08.08.2024 г., с адрес на имота в АДРЕС, който обект се е намирал в самостоятелна пет етажна сграда с идентификатор № ***, предназначение на имота – жилищна сграда, много фамилна, разположена в имот с идентификатор ***. Същият н. и. е бил апартамент от 39.97 кв. м., при съседи със самостоятелни обекти в сградата: на същ. ет. – ***, ***, под обекта – ***, над обекта – няма.

Имотът е имал прилежащи част: избено помещение № 14, както и 4.64 % ид. ч. от общ. ч. и от правото на строеж върху земята. (От Нотариален акт за покупко-продажба № 42/02.09.2015 г., т. I, рег. № 1990 по нот. д. № 40/2015 г. на нотариус З.А., рег. № 319, р-н на д-е: БРС, е видно, че Иванка Василева Чолакова е придобила този за сумата от 4 000 лв.) От справка № 1042766/23.07.2025 г. на АВп досежно лицето И.В.Ч. за периода от 01.01.1991 г. до 23.07.2025 г. е видно, че към смъртта си тя не е притежавала други н. и.

(Притежаваният от нея друг н. и. с идентификатор ***, който тя е била придобила на 27.08.2015 г., по-късно е бил продаден – на 16.09.2015 г.) От допуснатата съдебно-почеркова експертиза (СПЕ) се установява както несъмнено, ч е : почеркът и подписът в саморъчното завещание са на И.В.Ч.. Вещото лице (ВЛ) е категорично в заключението си, тъй като резултатът е постигнат посредством съвкупност от общите (сложността на движенията на ръката, степента на формираност на писменодвигателния навик, размерът, свързаността, комуникативността, наклонът, натискът, разтегнатостта и др.) и частни (точка на използване на движението на ръката, форма, посока и размер на движението на ръката, характер на връзката на вертикалния щрих с конвулюционният елемент, точка на завършване на движението на ръката и пр.) идентификационни признаци.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с В. К. П., ЕГН: **********, АДРЕС, срещу К. К. М., ЕГН:

**********, АДРЕС, с правно основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, с който се иска да бъде прогласено за нищожно саморъчно завещание, оставено от И.В.Ч., ЕГН:

**********, на 26.07.2021 г., с което на К. К. М. е завещан н. и. с идентификатор № 2

*** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. от 08.08.2024 г., представляващ обект, част от жилищна сграда с идентификатор № ***, разположена в имот с идентификатор ***, предназначения на процесния н. и.: жилище, апартамент, с площ 39.97 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същ. ет. – ***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, с прилежащи част: избено помещение № 14, както 4.64% ид. ч. от общ. ч. на сградата и от правото на строеж, по силата на което е построена сградата, поради това че (1) завещанието не е било написано изцяло саморъчно от завещателя, (2) не съдържало означение на датата, на която е съставено, и (3) не било подписано от завещателя, най-сетне, поради това че (4) подписът не е бил поставен след завещателното разпореждане. Ответницата оспорва иска и твърди, че същият е неоснователен, тъй като били надлежно спазени всички изисквания на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 42, б. „б“ ЗН.

По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е указал на страните, че всички факти са спорни. Доказателствената тежест, за да се установи, че при извършването на завещанието са били спазени всички изисквания по чл. 25, ал. 1 ЗН, е разпределена върху ответницата, поради това че тя е страната, която се ползва от завещанието (с него й предоставен безвъзмездно н. и. в гр. Ботевград).

Съдът намира, че така предявеният отрицателен установителен иск (ОУИ) е неоснователен и следва да се остави изцяло без уважение. Доводите му за това са следните:

Саморъчното завещание е изцяло написано и подписано саморъчно от завещателя – И.В.Ч., съдържа означение на датата – на 26.07.2021 г. Подписът е поставен след завещателното разпореждане с „гарсониерата“ в полза на К. К. М.. Следователно, процесното саморъчно завещание е действително, тъй като не са били нарушени изискванията на чл. 42, б. „б“, пр.

2, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН. Доводите на ищцата в обратния смисъл са изцяло бланкетни и некореспондиращи с установените по-горе факти по делото.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ответницата срещу ищцата (чл. 78, ал. 3 ГПК) в размер на 461.84 евро за депозит за вещото лице по СПЕ. Искането за адвокатско възнаграждение в размер на 1 022.58 евро обаче следва да бъде частично уважено по възражение от ищцата за това (чл. 78, ал. 5 ГПК): Цената на иска (чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК) е 4 702.60 лв., при което възнаграждението, което се дължи на адвоката, е в размер на 770.26 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), или 393.83 евро. Доводите за това са следните: делото не представлява фактическа и правна сложност, проведени бяха само две о. с. з., като в едно е разпитано вещо лице, без да са били разпитвани свидетели в нито едно от с. з. В този смисъл ответницата има право на разноски в общ размер на 855.67 евро. съд

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН от В. К. П., ЕГН: **********, АДРЕС, срещу К. К. М., ЕГН:

**********, АДРЕС, с който се иска да бъде прогласено за нищожно саморъчно завещание, оставено от И.В.Ч., ЕГН: **********, на 26.07.2021 г., с което на К. К. М. е завещан н. и. с 3 идентификатор № *** по КККР на гр. Ботевград, одобрени със Заповед РД18-49/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. от 08.08.2024 г., представляващ обект, част от жилищна сграда с идентификатор № ***, разположена в имот с идентификатор ***, предназначения на процесния н. и.: жилище, апартамент, с площ 39.97 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същ. ет. – ***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, с прилежащи част: избено помещение № 14, както 4.64% ид. ч. от общ. ч. на сградата и от правото на строеж, по силата на което е построена сградата, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В. К. П. да плати на К. К. М. сумата от 855 (осемстотин петдесет и пет) евро и 67 цента, представляваща съдебно-деловодни разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________

4