Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 790 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1204/2023
Вид
Решение № 790
Подписан
13.06.2023
В сила
13.06.2023
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Бранимир В. В.ев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501204 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба депозирана от Л. В. Л. с ЕГН**********, чрез процесуалния и представител адв. Й. Д. против Решение №1349/28.03.2023г. постановено по гр.д.№960/2023г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с., с което е отхвърлена молбата на Л. В. Л., ЕГН **********, от гр. К., ул. ***, против ответниците К. А. Л., ЕГН ********** и А. К. Л., ЕГН **********, и двамата от гр. К., ул. ***, за защита срещу упражнено спрямо нея от ответниците на 16.01.2023г., домашно насилие.

С постановеният съдебен акт Л. В. Л., ЕГН

**********, е осъдена да заплати по сметка на Пловдивския районен съд държавна такса в размер на 25 лева , на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, а в полза на К. А. Л., ЕГН ********** е присъдена сумата от 600 лева, представляща съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционният съд акт, постановен в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, по съображения подробно изложени в същата. Моли се акта да бъде отменен, като въззивният съд постанови друг по същество, с който да уважи молбата 1 на молителя и наложи исканите мерки по Закона за защита от домашно насилие. Претендират се разноски, направени пред първата инстанция.

Въззиваемата страна К. А. Л., ЕГН ********** и А. К. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. М. Ч. оспорват жалбата и наведените в нея твърдения, молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно по съображения подробно изложени в отговора. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалба, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд – гр.Пловдив е образувано въз основа на молба от Л. В. Л., ЕГН **********, против К. А. Л., ЕГН ********** и А. К. Л., ЕГН **********. Молителката твърди, че ответникът К. Л. й е син, а вторият ответник – А. Л. й е внук. Тримата живеели в гр. К., ул. ***, като молителката обитавала първия етаж от къщата, построена на посочения адрес, а ответниците – втория етаж. На 16.01.2023 г, по обяд, молителката обядвала с нейна приятелка, която и гостувала, когато дошъл ответникът А. Л. с негов приятел. Попитала го „за какво си дошъл?“, на което „той й заявил, че иска да си вземе някои неща от етажа“. Дала му ключове за апартамента, тъй като последният не разполагал с такива. Ответникът с приятеля му се качили на втория етаж и започнали да изнасят вещи. Тъй като се забавили, молителката се качила на горния етаж и го попитала „дали ще свършва скоро“, като го помолила за това, защото се вдигал шум. А. Л. й заявил, „че когато си иска, тогава ще свърши.“ като започнал да я псува „на майка“ и да й се заканва, което принудило последната да повика СОТ чрез паник - бутон.

В този период от време дошъл и ответникът К. Л.. Л. излязла от жилището и се подпряла на стената. К. Л. отишъл при нея - хванал я за ухото и започнал да го стиска, започнал да я обижда „нещастници, боклуци, от сега нататък ще видите какво ще ви се случи – „ Ще ви унищожа“. Л. много се 2 изплашила. Когато решила да заключи жилището на втория етаж ,К. Л. й се нахвърлил с думите: „Какво заключваш. Тук всичко е мое, не разбра ли това.“ В този момент, дошли от СОТ-а. В резултат на това поведение на ответниците, молителката твърди, че изпитва страх за живота и здравето си.

Претендира да бъдат наложени спрямо ответниците, за срок определен от съда, мерките за защита по чл.5, ал.1 т.1, 2, 3 и 5 ЗЗДН. Тази твърдения са изложени от молителката и в депозираната от същата декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН.

Ответниците К. А. Л. и А. К. Л. оспорват изложеното в молбата за защита от домашно насилие. Заявяват, че страните са в родствени отношения, а именно, че молителката Л. Л. е майка на К. Л. и баба на А. Л., но оспорват всички, останали изложени в молбата за защита, обстоятелства, като възразяват, че същите не отговорят на действителното фактическо положение.

Твърдят, че не живеят в имота, обитаван от Л. Л., находящ се в гр. К., ул. ***, повече от две години. К. Л. живее със съпругата си в гр. Пловдив, а А. Л. – живее и работи в гр. София повече от четири години, като през този период контактите им с молителката са били силно ограничени. А. Л. е посещавал имота, находящ се в гр. К., ул. ***, изключително рядко – не повече от дватри пъти за няколко години и не разполагал с ключ от жилището. Твърди, че повече от четири години се установил в гр. София, където първоначално учил, а сега - живее и работи и там е мястото, където е съсредоточен личния му живот и приятелския кръг. К. Л. не контактувал с майка си Л. Л., заради негативното й отношение към него, породено от съществуващи конфликти между него и брат му В. Л.. Не оспорват, че на процесната дата – 16.01.2023 г. ответниците са посетили адреса, на който живее молителката – в гр. К., ул.

***. Вторият етаж от къщата, находяща се на посочения адрес, допреди няколко години фактически съставлявала семейното жилище на К. Л., което те обзавеждали в продължение на години. Мебелите, които са били на този етаж към посочената дата, са собственост на К. Л. и семейството му, но достъпа им до тях, както и до целия имот е бил ограничен по „разпореждане“ на настоящия собственик на етажа – В. Л. – брат на К. Л.. Ответниците твърдят, че не разполагат с ключове за имота, достъпът им до втория етаж и вещите им, находящи се на него е изцяло ограничен, поради което и се е наложило молителката да „дава ключове“ на А. Л., за да може да влезе на етажа на 16.01.2023 г. На посочената дата, А. Л., заедно с негов приятел от 3

София, отишли в имота, за да вземат някои мебели от етажа. Молителката му отключила, но не след дълго се върнала и му заявила, че трябва да си тръгва веднага, че много се бил забавил, а тя нямала време да се занимава с него и да го чака. По тази причина, А. се обадил на баща си К., за да го помоли да дойде и да му помогне за багажа, за да се оправи по-бързо, както пожелала баба му. К. се отзовал и като видял сина си, че е видимо разстроен от отношението на баба му и казал, „че няма право да се държи така с внука си, още повече, че е дошъл само, за да вземе някои вещи“, след което си тръгнали. Твърди се, че нито един от двамата ответниците, не е отправял заплахи към молителката, нито е имало актове на физическа агресия от тяхна страна към нея. Твърди се, че тъй като А. Л. бил много разстроен от отношението на баба му, това мотивирало К. Л. и съпругата му, да вземат решение да изнесат изцяло покъщнината си от имота, находящ се в гр. К., ул.

***.

Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата, като е приел, че безспорно се установява, че отношенията между молителката и сина й К. Л. са влошени по семейни причини, което се е пренесло и спрямо внука й А. Л., но по делото, няма доказателства, установяващи, че на 16.01.2023 г. ответниците са извършили спрямо молителката психическо и емоционално насилие, осъществено от А. Л., чрез псуване и заканване, а от страна на К. Л., чрез хващане молителката за ухото й и стискане му, отправяне на обиди, чрез закани: „Нещастници, боклуци, от сега нататък ще видите какво ще ви се случи. Ще ви унищожа!“, нахвърляне с думите: „Какво заключваш“. Тук всичко е мое, не разбра ли това!“ Твърдените от молителката на предизвикани от нея емоции на притеснение, страх и неприятни емоции, съдът е приел, че не представляват такива, причинени, вследствие на актове на упражнено физическо, психическо, емоционално насилие и ограничаване правото на личната й свобода, от страна на ответниците по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

Посочил е, че до гомяма степен, предизвиканите у Л. отрицателни емоции са следствие на породен в нея страх и притеснение от безспорно установените по делото влошени отношения, както между двамата братя, така и между молителката и синът й К. Л., вкл. и от реакцията на другия й син – настоящ собственик на къщата, доколкото ответниците са били лишени от ключ, който тя им е осигурила, за да изнасят мебели и вещи, находящи се на втория етаж.

Тези предизвикани емоции, решаващият съд е приел, че не представляват 4 последица от осъществен акт на домашно насилие.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Фактическата обстановка по делото е прецизно и пълно изложена от първоинстанционният съд, поради което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да я приповтаря, а на основание чл.272 ГПК, касаещо същата препраща към мотивите на районния съд.

Основният спор в настоящото производство се свежда до наличието или липсата на осъществено домашно насилие от ответниците спрямо молителката на 16.01.2023г, изразяващо се в отрицателно въздействие върху психичната и емоционална сфера на пострадалата, въз основа на което у същата да се е породил основателен страх за живота и здравето й.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Домашното насилие може да бъде установено при кумулативно наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо пострадалото лице и установен по своето естество, време и място на извършване и на второ място – наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от същия закон. Допълнително процесуално изискване е и молбата за защита да бъде подадена в едномесечен срок от твърдения насилствен акт – чл. 10, ал.1 ЗЗДН.

В процесната хипотеза е безспорно, че молителката е майка на ответника К. Л. и баба на ответника А. Л., което обуславя извода, че молбата за защита е подадена от процесуално легитимирано за това лице, съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда. Доколкото същата е подадена на 24.01.2023, а твърдения акт на домашно насилие е станал на 16.01.2023г, то преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е спазен.

За прецизност следва да бъде отбелязано, че изцяло в доказателствената 5 тежест на молителката е провеждането на главно и пълно доказване за установяване на изложеното в молбата и това изрично и е указано от първоинстанционния съд с доклада по делото. В случаят, молителката е твърдяла, че срещу нея е упражнен акт на домашно насилие изразяващ: се в псувни и закани от страна на внука и А., и в упражнено физическо насилие от страна на сина и К. Л., „ хванал я за ухото и започнал да го стиска“, обиди и закани - „нещастници, боклуци, от сега нататък ще видите какво ще ви се случи – ще ви унищожа“.

Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед само на основание на приложената декларация от молителя. Това обаче съвсем не означава, че посочените в нея твърдения, не могат да бъдат опровергавани, както и че молителят е освободен от доказателствената тежест да установи извършването на акта на домашно насилие.

Несъмнено е, че психичното насилие се изразява в заплахи, отправени обиди, поставяне на пострадалия в изолация и други подобни действия използвани като средство за неговата манипулация. Насилието по съществото си представлява такова поведение, което цели да постави дадено лице под контрол и в определена зависимост. В случая, няма доказателства, че с описаните в молбата действия – било то физически или психически, ответниците да са поставили молителката под контрол или в зависимост.