Акт № 1870 от 12.11.2026, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- 462/2025
- Подписан
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 7 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 1870
Ямбол, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНКА ТОДОРОВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА административно дело № 20257280700462 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е на ново разглеждане след Решение № 11873/24.11.2025 г. по адм. дело № 3693/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение. С него е обезсилено Решение № 223/12.02.2025 г. по адм. дело № 192/2023 г. на Административен съд – Ямбол. ВАС е приел, че искът е разгледан срещу ненадлежен ответник – Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а не срещу Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Ямбол, която е самостоятелно юридическо лице (чл. 7 от Закона за БАБХ). Делото е върнато за изпълнение на чл. 205, ал. 2 АПК. С молба вх. № 266/02.02.2026 г. ищецът е насочил иска срещу ОДБХ – Ямбол, която е конституирана като ответник.
Ищецът Т. Х. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. в размер на 266 922,57 лв. (136 475,34 евро), заедно със законната лихва от подаването на исковата молба (10.07.2023 г.) до окончателното изплащане. Вредите са пропуснати ползи. Те се сочат като последица от Заповед № Я-3-702/10.10.2018 г. на директора на ОДБХ – Ямбол, отменена с Решение № 7606/17.06.2020 г. по адм. дело № 13004/2019 г. на ВАС. Със заповедта е заличена регистрацията на животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 8720-0355 в [населено място], собственост на бащата на ищеца Х. Д. Х. (починал на 29.09.2021 г.). Претенцията включва:
1. Неполучени субсидии по схемите за директни плащания и помощ de minimis – общо 108 647,68 лв.:за 2018 г. – 17 880,01 лв. (СЕПП – 5 344,60 лв.; СПП – 3 755,94 лв.; зелени плащания – 3 354,27 лв.; преходна национална помощ за 137 овце-майки – 5 425,20 лв.);за 2019 г. – 29 479,33 лв. (СЕПП – 7 171,05 лв.; СПП – 4 116,60 лв.; зелени плащания – 4 520,88 лв.; преходна национална помощ за 260 овце-майки – 9 770,80 лв.; de minimis – 3 900 лв.);за 2020 г. – 32 366 лв. (СЕПП – 8 170 лв.; СПП – 4 200 лв.; зелени плащания – 5 246 лв.; преходна национална помощ за 295 овце-майки – 10 325 лв.; de minimis – 4 425 лв.);за 2021 г. – 28 922,34 лв. (СЕПП – 5 927,85 лв.; СПП – 4 132,20 лв.; зелени плащания – 3 796,64 лв.; преходна национална помощ за 295 овце-майки – 12 115,65 лв.; de minimis – 2 950 лв.);Неполучени суми по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ за 2018–2021 г. – 13 989,82 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 1 и 7 089,67 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/08.08.2017 г.;Нереализирано овче мляко – общо 67 262,40 лв.: за стопанската 2018/2019 г. от 137 овце-майки – 13 316,40 лв.; за 2019/2020 г. от 260 овце-майки – 25 272 лв.; за 2020/2021 г. от 295 овце-майки – 28 674 лв. Изчисленията са при добив 0,9 л на ден за 90 дни и цена 1,20 лв. за литър.
2. Нереализирано агнешко месо – общо 69 940 лв.: за 2018/2019 г. от 90 агнета – 11 700 лв.; за 2019/2020 г. от 207 агнета – 26 910 лв.; за 2020/2021 г. от 241 агнета – 31 330 лв. Изчисленията са при средно живо тегло 26 кг и цена 5 лв. за килограм.
Ищецът претендира разноски по списък, представен в съдебно заседание на 06.02.2026 г. Със становище вх. № 2719/15.10.2026 г. пълномощникът му адв. К. Б. е поискала да бъде прието заключението по комплексната експертиза. Същевременно е поискала допълнителна експертиза за очакваното увеличение на стадото, нетната печалба от агнетата и количеството мляко за 2018–2022 г. Направила е възражение за прекомерност на разноските на ответника и за липса на доказателства за реалното им изплащане. В съдебно заседание на 16.10.2026 г. ищецът се явява лично. Той не е поддържал искането за допълнителна експертиза. Изрично е заявил, че няма искания за други доказателства, и е поискал да се приключи съдебното дирене. По същество не е изложил становище.
Ответникът ОДБХ – Ямбол, чрез адв. С. Й., оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не са доказани сигурни пропуснати ползи – няма данни, че продукцията е могла да бъде продадена. Ищецът е наследник и може да претендира само своята част от евентуалното вземане. По приетата експертиза от прихода от агнетата трябва да се приспаднат разходите за угояването им. Претендира разноски по списък, както и разноски на БАБХ от първоначалното разглеждане на делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол дава заключение, че искът е неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното. В съдебно заседание на 06.02.2026 г., по молба на ответника ОДБХ – Ямбол от 02.02.2026 г., са приети всички доказателства, събрани по адм. дело № 192/2023 г. на Административен съд – Ямбол, включително заключенията по съдебната ветеринарномедицинска и съдебно-икономическата експертиза. Те са приети с участието на надлежния ответник и съдът ги цени заедно с доказателствата, събрани в настоящото производство.
Животновъдният обект с ветеринарен регистрационен № 8720-0355 в [населено място], с капацитет 300 овце-майки и техните приплоди, е регистриран с удостоверение № 2645/20.12.2016 г. на името на Х. Д. Х.. При серологично изследване на проби от обекта с протокол № 17ЧДП/18.07.2018 г. на НДНИВМИ е установена чума по дребните преживни животни. Със Заповед № РД 11-1349/18.07.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ в обекта е обявено вторично огнище на болестта и е разпоредено умъртвяване на всички дребни преживни животни в него. Според чл. 47, ал. 7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) тази заповед не подлежи на обжалване. Жалбата на собственика срещу нея е оставена без разглеждане с Определение № 354/11.09.2018 г. по адм. дело № 212/2018 г. на Административен съд – Ямбол, оставено в сила от ВАС. Заповедта не е отменена.
В периода от 18.07.2018 г. до края на 2018 г. собственикът и ползвателите на обекта не са осигурили достъп на контролните органи за преглед и вземане на проби. Това е отразено в констативни протоколи от 18.07., 20.07., 31.07., 03.08. и 18.09.2018 г. На собственика е наложена и глоба. След това е издадена Заповед № Я-3-702/10.10.2018 г. на директора на ОДБХ – Ямбол на основание чл. 138, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗВМД. С нея е заличена регистрацията на обекта, обезсилено е удостоверението за регистрация и е разпоредено умъртвяване на животните. Заповедта е с предварително изпълнение по силата на закона (чл. 138, ал. 8 ЗВМД). Искането за спирането му е отхвърлено с Определение № 408/18.10.2018 г. по адм. дело № 256/2018 г. на Административен съд – Ямбол, оставено в сила от ВАС. Заповедта е отменена с Решение № 7606/17.06.2020 г., допълнено с Решение № 13014/21.10.2020 г. по адм. дело № 13004/2019 г. на ВАС. Умъртвяването не е извършено и обектът физически не е престанал да съществува. Според данните в интегрираната информационна система на БАБХ в него са отглеждани от 214 до 246 овце през 2019 и 2020 г. На 26.11.2021 г. обектът е регистриран отново, а на 25.07.2022 г. е издадено удостоверение за регистрация на името на ищеца.
Х. Х. е подал заявление за директни плащания за кампания 2018 г. По него ДФ „Земеделие“ не е издал акт за одобрение или отказ. За 2019, 2020 и 2021 г. той не е кандидатствал. По Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ е отказан с уведомително писмо от 27.11.2018 г., защото не е представил изискуеми документи и е имал публични задължения. Сключените договори за изкупуване на мляко и агнета и фактурите към тях са за периода преди издаването на заповедта (последната фактура е за май 2018 г.).
По делото са приети следните заключения и документи от предходното разглеждане:
Според съдебна ветеринарномедицинска експертиза на проф. Й. Н. Г. обектът е регистриран на 20.12.2016 г. за отглеждане на дребни преживни животни с млечно направление, с капацитет 300 овце-майки и техните приплоди. През ноември 2021 г. е регистриран отново, вече с месодайно направление. По данни от интегрираната информационна система на БАБХ в обекта са отглеждани: към 19.02.2018 г. – 215 овце, от които 137 млечни; към 19.02.2019 г. – 214, от които 157 млечни; към 19.12.2019 г. – 217; към 19.02.2020 г. – 240; към 19.12.2020 г. – 246. В системата няма данни за агнета. За кампания 2018 г. собственикът е кандидатствал пред ДФ „Земеделие“ със заявление с УИН 28/290518/89986 за 136 овце-майки. За 2019, 2020 и 2021 г. не е кандидатствал. Вещото лице е описало и проверките през 2018 г., при които на контролните органи не е осигурен достъп до животните. Съдът кредитира заключението, защото е обосновано и основано на официални данни.
Съдебно-икономическа експертиза на А. Г. Т. (основно заключение вх. № 1835/17.10.2024 г. и допълнителни заключения вх. № 2107/20.11.2024 г. и вх. № 5/02.01.2025 г.). Вещото лице е посочило ставките по схемите за подпомагане за 2018–2021 г. Изчислило е сумите, които биха могли да бъдат получени при данните от ветеринарномедицинската експертиза и при данните от исковата молба. Изчислило е също в два варианта прихода от мляко и агнета при средни изкупни цени. По Мярка 14 е установило, че Х. Х. не е одобрен с уведомително писмо изх. № 01-283-85000/973/27.11.2018 г. поради непредставени изискуеми документи и наличие на публични задължения. Отказът е с действие за петгодишния ангажимент – до септември 2023 г. Съдът кредитира заключенията като обосновани аритметични изчисления. Те показват какви суми биха се получили при приетите допускания, но не установяват, че тези допускания биха се осъществили.
ДФ „Земеделие“ е представил заявленията на Х. Х. за 2016–2021 г. Относимо е само заявлението за кампания 2018 г. С писмо изх. № 02-6500/7716#1/24.01.2019 г. фондът е уведомил собственика, че обработката на заявленията за кампанията не е приключила. Акт за одобрение или отказ по него не е представен. О. Б. е представила договори за наем на пасища от 2016–2018 г. Те са прекратени със Заповед № 246/08.05.2019 г. на кмета. „Д.М.-2“ ЕООД е представило договори за изкупуване на овче мляко № 145/12.04.2017 г. (4500 л по 1,35 лв.) и № 96/03.04.2018 г. (2200 л по 1,25 лв., със срок до 02.04.2019 г.), както и фактури. Последната фактура е за май 2018 г. „Т.“ ЕООД е представило протокол за покупка на агнета за 3725 лв. от 29.03.2017 г.
По настоящото дело е изслушана комплексна съдебна ветеринарно-икономическа експертиза на вещите лица д-р В. К. и Т. А. (вх. № 1753/02.07.2026 г.). Според нея при работещ обект прирастът в агнета с тегло 28 кг би бил: за стопанската 2018/2019 г. – 90 агнета за 15 447,60 лв.; за 2019/2020 г. – 207 агнета за 37 442,16 лв.; за 2020/2021 г. – 241 агнета за 46 426,24 лв. Това са суми по пазарни цени без приспадане на разходите за угояване. Както изрично поясниха вещите лица, тези разходи не са извадени, защото въпросът е бил за прираста. Съдът кредитира заключението като обосновано в границите на поставената задача. По същество неговите данни съвпадат с допълнителното заключение на вещото лице Т. от предходното разглеждане (вх. № 2107/20.11.2024 г.), според което приходът от агнета е изчислен при същия брой животни (90, 207 и 241 агнета), също като брутен приход.
С молба вх. № 2873/28.10.2026 г., подадена след даване ход на делото по същество, процесуалният представител на ищеца сочи, че съдът не се е произнесъл по искането за допълнителна експертиза, направено със становище вх. № 2719/15.10.2026 г. Съдът намира, че не е налице основание за възобновяване на съдебното дирене. Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно на осн.чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК. Ищецът не е оспорил заключението по комплексната ветеринарно-икономическа експертиза и не е сочил непълнота или неяснота в него. В съдебното заседание на 16.10.2026 г. той се е явил лично и е бил запознат с депозираното от пълномощника му становище. Не е задал въпроси на вещите лица, поискал е заключението да бъде прието и изрично е заявил, че няма искания за други доказателства. С това искането не е поддържано. Отделно от това поставените в становището въпроси (брой агнета и количество мляко при продължена дейност, нетен доход и левова равностойност за 2018–2022 г.) касаят единствено размера на твърдените пропуснати ползи. Въпрос № 2 дори се основава изцяло на данните от Таблица № 2 на вече приетото заключение. Такава експертиза би дала още една прогноза за очакваното развитие на стадото, но не и доказателства, че продукция е добита и не е могла да бъде реализирана заради отменената заповед. Тъй като, както е изложено по-долу, искът е неоснователен по основание, размерът на вредата е ирелевантен и допълнителната експертиза не би довела до различен изход на спора.
Разпечатката съдържа 26 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70e0b5d5-bc45-4747-9fff-d6dad139d1c2