Определение № 16274 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16274 гр. С., 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110101685 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД, чрез юрисконсулт П.П /с пълномощно на л. 50 СРС/, срещу Н. Д. Ц..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Н. Д. Ц., чрез адвокат С. Й..

В отговора на исковата молба се навеждат възражения за недопустимост на исковите претенции поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответницата да отговаря по тях. Съдът счита, че тези възражения са неоснователни. Пасивната процесуална легитимация се очертава от фактическите твърдения на ищеца – в случая с исковата молба, уточнена с писмена молба от 24.04.2026 г., ищецът сочи, че ответницата, като наследник по закон на Н.Н.Ц, отговаря за задълженията за доставена топлинна енергия до собствен на посоченото физическо лице жилищен имот, възникнали приживе за него и съставляващи част от наследството му като съвкупност от активи и пасиви към момента на смъртта му – 28.08.2023 г. (момент, следващ процесния период). Преценка на тези твърдения на ищцовата страна съдът дължи с акта си по същество.

В исковата молба е направено искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане на „Д.“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Последният обосновава правния си интерес от искането с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Искането е основателно – направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен интерес от привличането на „Д.“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Р.Б, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Р.Б, валутата на Р.Б е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл.

11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Р.Б, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера 1 на претенциите, определен от съда в евро.

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2026 г., 13:35 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявените парични претенции, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Р.Б

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, „Д.“ ООД като трето лице-помагач на ищеца „Т.С” ЕАД.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1./ сумата от 475,10 евро, с левова равностойност 929,22 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия ди топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. Д., ****************, абонатен № *******, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата от 83,98 евро, с левова равностойност 164,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 23.10.2024 г., 3./ сумата от 15,41 евро, с левова равностойност 30,14 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ сумата от 4,02 евро, с левова равностойност 7,87 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 23.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68643/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба, уточнена с писмена молба от 24.04.2026 г. се навеждат твърдения, че Н.Н.Ц, в качеството си на собственик на процесния имот, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в исковия период, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.

Посочва се, че Н.Н.Ц не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената на потребената ТЕ и на предоставената услуга за дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Н.Н.Ц е починал на 28.08.2023 г. За възникналите приживе за него задължения отговорност носят наследниците му по закон, сред които е ответницата Н. Д. Ц.. За непогасените задължения в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е 2 постъпило писмено възражение от Н. Д. Ц.. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците,с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се, че приживе Н.Н.Ц се е разпоредил с правото си на собственост върху апартамент ***, находящ се в С., ж.к. Д., бл. *************, в полза на трето за спора лице, поради което се оспорва пасивната процесуална и материална отговорност на ответницата.

Възразява се за изтекла погасителна давност. Моли се за прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на предявените искове, и за присъждане на сторените разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) по исковете за главница: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ между ищеца и Н.Н.Ц, наследствената връзка между Н.Н.Ц и Н. Д. Ц., количеството на реално доставената от него по договора ТЕ за процесния период и размера на нейната цена; предоставяне на услугата дялово разпределение през процесния период, вземането за чиято цена в претендирания размер е възникнало в неговия патримониум; 2) по акцесорните искове: съществуването и размера на главните вземания, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

УКАЗВА на ответницата, че в нейна тежест, при установяване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач на страната на ищеца, да представи по делото, намиращите се у него документи, свързани с отчитането и разпределянето на ползваната ТЕ в процесния имот за процесния период, в срок до първото открито съдебно заседание.

ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 68643/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер на 200,00 евро, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на настоящото определение. НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Ж, с адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „О.К”, ***************9, моб.тел.: ************.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, доколкото по делото не се релевират възражения за извършени плащания в погашение на процесните задължения.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да 3 представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от ОИМ, на ответника – молба от 24.04.2026 г., а на третото лице-помагач – и препис от исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4