Решение № 6051 от 04.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6051 гр. С., 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110114905 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу С. Д. В., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3073,65 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. (съгласно молба – уточнение от 09.11.2023 г.) за топлоснабден имот в гр. С........... с абонатен № 32007, сумата от 51,66 лв., цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.

02.2020 г. - м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от 09.12.2022 г. до окончателното им изплащане, сумата от 513,25 лв., мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 15.11.2022 г. и сумата от 10,87 лв., мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 31.03.2020 г. - 15.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.12.2022 г. по ч. гр. д. № 67376/2022 г. по описа на СРС, 161 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата (като собственик на процесния топлоснабден имот) въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение от „МХ Е.“ ООД, както и дължимата стойност на услуга дялово 1 разпределение. Счита, че ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери, тъй като съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот, поради което счита, че не е обвързана от общите условия на ищеца, съответно не е в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва, че вземането за цена на услуга дялово разпределение се дължи на ищеца.

По отношение за лихвата за забава за дялово разпределение счита, че същата не е дължима, доколкото не е получавала покана от ищеца, както и че не дължи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, доколкото режимът на забавата е уреден противоречиво в общите условия на ищеца. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 09.12.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. В. за следните суми: сумата от 3073,65 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г. за топлоснабден имот в гр. С........... с абонатен № 32007, сумата от 51,66 лв., цена на услугата дялово разпределение за периода м. 02.2020 г. - м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от 09.12.2022 г. до окончателното им изплащане, сумата от 513,25 лв., мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. 15.11.2022 г. и сумата от 10,87 лв., мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 31.03.2020 г. - 15.11.2022 г. С разпореждане от 17.12.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение като е присъдил общо сумата от 3125,31 лв., включваща главница за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия и сумата от общо 524,12 лв. – мораторна лихва върху главниците, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 72,99 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК в срок, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 80, том ХХV, дело № 4130/1988 г., от който се установява, че на 12.09.1988 г. Д.М.В. и съпругата му Е.А.

В. са прехвърлили на дъщеря си С. Д. В. процесния апартамент № 33, находящ се в гр. С., ул. „Х.“ № 16, вх. Б, ет. 7, състоящ се от две стаи, дневна-трапезария, кухня, баня и сервизни помещения, със застроена площ от 116,53 кв. м., заедно с избено помещение № 16 със 2 застроена площ от 10,35 кв. м. и таванско помещение № 1, със застроена площ от 12,39 кв. м., заедно с принадлежащите 2,869 % идеални части от сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, както и гараж № 9, находящ се на първия етаж в сградата на ул. „Х.“ № 16, вх. А, със застроена площ от 15,31 кв. м., заедно с принадлежащите му 0,371 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в замяна на което С. Д. В. е прехвърлила на родителите си Д.М.В. и Е.А. Велева свои собствени недвижими имоти, находящи се в сградата.

Представен и приет е протокол от проведено на 08.06.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ул. „Х.“ № 16, вх. Б, на което е взето решение да се сключи договор със „С. и Е.“ - „МХ Е.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и са избрани представители, които да сключат договор от името на етажната собственост.

По делото е приет Договор № 128-II от 19.06.2002 г., сключен между етажната собственост на адрес: гр. С., ул. „Х.“ № 16, вх. Б като възложител и „МХ Е.“ ООД, като герент на консорциум „С. и Е. - Б.“ като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Приети са и договор от 29.05.2018 г. и договор № Д -0-74/09.06.2020 г., сключени между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „МХ Е.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещно задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение

От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури, копия от фактури и извлечение от сметка за процесния период.

С оглед становището на ответната страна, че не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия, както и извършването на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и нейния размер за исковия период, по делото не са назначавани експертизи.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за 3 изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички претендирани суми, които в исковата молба и в уточнението от 09.11.2023 г. на ищеца съответстват на присъдените от заповедния съд.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до имота и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ответницата е да докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за дялово разпределение

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Спорно е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила 4 измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота.