Определение № 11083 от 28.08.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11083 гр. Варна, 28.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110101690 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е след като с Определение № 3968 от 30.07.2026 г.по в.гр.д.

№ 1623/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, делото е върнато за произнасяне по инкорпорирано във въззивна жалба с вх. № 42445/28.05.2026 г., депозирана от ответника Г. Р. Г., чрез адв. К. М., искане за изменение на Решение № 1870 от 15.05.2026 г. в частта за разноските.

Изложено е от молителя, че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, поради което се моли за редуцирането му по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Сочи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и съгласно практиката, възнаграждението следва да бъде в размер до 300 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от насрещната страна К. Г. Р., чрез адв.

Г. К., е постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователността на така направеното искане. Счита, че присъденото със съдебното решение адвокатско възнаграждение кореспондира с особеностите на производството и е в размер малко над предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 300 евро.

Съдът намира за процесуално допустима сезиралата го по чл. 248, ал. 1 от ГПК молба. Последната е депозирана от процесуално легитимирана страна в предвидения в посочената норма срок за това, предвид обективирането й във въззивната жалба. Искането се отнася до присъдените в полза на насрещната страна разноски, поради което представянето на списък по чл. 80 от ГПК от иницииралата настоящото производство страна не е процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на молбата, съобразно постановките на т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е по реда на ЗЗДН и е образувано по молба на К. Г. Р. срещу Г. Р. Г.. Постановено е Решение № 1870 от 15.05.2026 г., с което спрямо ответника са наложени мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1-4 и 6 ЗЗДН. Съобразно изхода от спора разноските по делото са възложени в тежест на Г. Р. Г., в т.ч. заплащането на адвокатско 1 възнаграждение в полза на молителката К. Р. в размер на 400 евро, като в мотивите на решението съдът изрично се е произнесъл по направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, приемайки същото за неоснователно.

Съдът намира, че не са налице основания за изменение на този извод по реда на чл. 248 ГПК.

Размерът на присъденото възнаграждение следва да се преценява с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител работа. В случая производството не се е ограничило до разглеждане на единичен и изолиран акт, а е включвало твърдения за продължително психическо насилие, конкретен инцидент, съдържащ както заплахи, така и опит за физическа саморазправа, както и необходимост от преценка на значителен обем писмени и гласни доказателства. По делото са били приобщени множество съобщения, съдебни актове от производства по Закона за здравето, данни за досъдебни производства и са били разпитани двама свидетели.

Съдът е извършил подробна преценка по доказателствата, включително е обсъдил противоречията в показанията на свидетеля на ответната страна, съпоставил ги е с останалия доказателствен материал и е изложил мотиви относно доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, писмените съобщения, свидетелските показания и приобщените съдебни актове. Налице е било и производство по издаване и действие на заповед за незабавна защита, както и необходимост от преценка на характера, интензитета и продължителността на установените актове на домашно насилие и на адекватността на поисканите мерки за защита. Тези обстоятелства обективно обосновават извода, че делото е с повишена фактическа и правна сложност.

Следователно не се установява основание да бъде променен вече направеният от съда извод, че сумата от 400 евро представлява разумно и съответстващо на действително положения труд адвокатско възнаграждение, при съобразяване с критериите, въведени с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438 на СЕС, поради което молбата за изменение на решението в частта разноските следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 42445/28.05.2026 г., депозирана от ответника Г. Р. Г., чрез адв. К. М., с искане за изменение на Решение № 1870 от 15.05.2026 г., постановено по гр.д.

№ 1690/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2