Решение № 734 от 14.08.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 611/2023
- Вид
- Решение № 734
- Подписан
- 14.08.2024
- В сила
- 11.09.2024
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.429, ал.1, изр.1, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.492 · Граждански процесуален кодекс
- чл.495 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.6 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 734 гр. Бургас, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500611 по описа за 2023 година
Производството е по чл.463 ГПК вр. чл.495 от ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№ 2645/30.01.2023г. по описа на ЧСИ рег.№ 805, против разпределението по изп.д.№ 1388/2016г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, обективирано в протокол за разпределение по чл.495 от ГПК от 26.01.2023г.
Жалбата е подадена от С. С. В. от с.Кошарица, общ. Несебър, длъжник по изпълнителното дело.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпределение, като се иска същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ЧСИ Николова за извършване на ново разпределение.
На първо място са развити оплаквания, че разпределението е извършено на основание чл.495 от ГПК, който текст се отнася до хипотезата на заплащане на цената от взискател. Неправилно ЧСИ приел, че "Инвестланд" ЕООД е придобило вземанията на "Търговска банка Д" АД към длъжника по силата на договор за прехвърляне на вземания от 30.08.2022г., въпреки че това му качество на кредитор на жалбоподателя се оспорва от последния по т.д.№ 428/2022г. по описа на БОС поради нищожност на договора за цесия, което дело е висящо. Счита, че при това оспорване не е имало пречкало "Инвестланд" ЕООД да участва в публичната продан, но е следвало да заплати цената на осребрения имот, а разпределението следвало да бъде извършено по реда на чл.460 ГПК.
Второто оплакване на жалбоподателя е по отношение на дължимите такси по т.20 и т.26 от ТТР ЗЧСИ. Същият намира разпределението в тази му част за абсолютно неясно, понеже били посочени коефициенти, за които не било ясно как се изчисляват и каква е 1 формулата за тях. Таксата по т.20 ТТР ЗЧСИ за опис била събрана общо за 5 недвижими имота, а принудителното изпълнение било проведено само за един от тях. По тази причина жалбоподателят не следвало да отговаря за заплащането на таксите за останалите имоти. Не било ясно по каква методика е изчислена таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ. Ето защо счита, че не е ясно по какъв начин е формирана общата сума за такси към ЧСИ в размер на 5849,61 лв. с ДДС.
На следващо място се сочи, че при извършване на разпределението неправилно вземането на ЧСИ за такси и разноски било изведено преди останалите вземания, в това число и преди привилегированите вземания на взискателите по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Така допуснатото нарушение се отразило на размера на разпределените суми по отношение на хирографарните кредитори. Таксата за изготвяне на разпределението в размер на 36 лв. по т.13 от ТТР ЗЧСИ не следвало да се включва към необходимите такси за осъществяване на изпълнението върху продадения имот за разлика от таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ.
Останалите страни по делото- първоначалния взискател Н.Г. Н., присъединените взискатели- В. Т. С., „ИНВЕСТЛАНД“ ЕООД, Районен съд- Поморие, както и присъединените по право взискатели ТД на НАП- Бургас и Община Поморие, не са представили възражения, макар да са били уведомени за тази възможност.
ЧСИ Станимира Николова е представила мотивите си във връзка с жалбата /становище на л.18 и сл./, в които е изложена хронологията на изпълнителното производство. Приложен е заверен препис от изпълнителното дело. По съществото на жалбата се сочи, че разпределението е извършено в съответствие с изискванията на закона, като са развити подробни съображения в подкрепа на становището на ЧСИ за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя.
По допустимостта на производството:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна /длъжник по изпълнителното дело/, която има правен интерес да обжалва разпределението. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и ги прецени с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 1388/2016г. по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано по повод молба на взискателя Н.Г. Н., гражданка на Руската Федерация, въз основа на приложен изпълнителен лист № 290 от 13.09.2016г., издаден от ОС- Бургас въз основа на Решение № 79 от 28.06.2016г. по в.гр.д.№ 176/2016г. по описа на Апелативен съдБургас, с което е потвърдено Решение № 39 от 10.02.2016г. по гр.д.№ 2214/2014г. на БОС. С него частната жалбоподателка е осъдена да заплати на взискателя Н. Н. сумата от 25518 лв.
/частична претенция от общо 182518 лв., представляващи левовата равностойност на 93320 евро/, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба17.12.2014г. до окончателното плащане, неуС. в размер на 503,61 лв. /частична претенция от общо 36503,61 лв./, както и 1299,72 лв.- деловодни разноски.
По искане на „Търговска банка Д“ АД, с постановление изх.№ 6500/28.03.2017г.
2 последната е присъединена като взискател по изпълнителното дело на основание чл.456, ал.2 от ГПК, въз основа на удостоверение от ЧСИ Делян Николов.
ЧСИ е наложил възбрана върху 11 недвижими имота на дължника. С протокол изх.№ 10087/16.05.2017г. е извършен опис на част от имотите. С протокол от 22.05.2017г. е приета оценката на имотите, определена от в.л.Ивайло Ненков.
По изпълнителното дело са предприети множество изпълнителни действия срещу отделни имоти на длъжника, като част от тях са осребрени и са извършени разпределения на постъпилите суми, които са влезли в сила.
По молба на В. Т. С., същата е присъединена като взискател по делото с постановление изх.№ 11705/12.05.2022г.
С обявление изх.№ 27230 от 4.10.2022г. ЧСИ Николова е насрочила публична продан на ПИ с идентификатор ***, ведно със сграда с идентификатор ***, за периода от 28.10.2022г. до 28.11.2022г., с отваряне на наддавателните предложения на 29.11.2022г.
На 24.11.2022г. е постъпила молба от „Инвестланд“ ЕООД за присъединяване като взискател по делото, на основание договор за цесия от 30.08.2022г., с който „Търговска банка Д“ АД е прехвърлила вземанията си на посоченото дружество. На 25.11.2022г. е изготвено постановление изх. № 34476 за конституиране на дружеството- цесионер като присъединен взискател по изпълнителното. С протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения за купувач на имота е обявено „Инвестланд“ ЕООД за сумата от 237156 лв.
На 4.01.2023г. по делото като взискател е присъединен РС- Поморие, съобразно удостоверение, издадено от ДСИ при РС- Поморие за образувано изпълнително дело № 26/2021г. въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 122/2005г. на РС- Поморие и присъединеното към него изп.д. № 776/2020г.
На 26.01.2023г. съдебният изпълнител е изготвил обжалваното разпределение, предявено на страните на същата дата.
В него като сума, подлежаща на разпределение е посочена сумата от 237 156 лв., дължима от обявения на основание чл.492 ГПК за купувач присъединен взискателцесионера „ИНВЕСТЛАНД“ ЕООД.
В обстоятелствената част на протокола за разпределение по чл.495 ГПК са изброени взискателите, както и конкретния вид и размер на вземанията им към длъжника. Посочен е и общият размер на вземането по изпълнителното дело, а именно- 1 536 578,74 лв. /без авансовите такси/. Посочено е и осребреното имущество- ПИ с идентификатор 57491,502.212, находящ се в гр.Поморие, с адрес ***, с площ от 269 кв.м., ведно с първи жилищен етаж и избата от построената в поземления имот двуетажна с изба жилищна сграда с идентификатор 57491,502.212.1.
Посочено е още, че подлежащата на разпределение сума е 237156 лв.
От нея са приспаднати сумата от 36 лв. с ДДС- такса по т.13 от ТТР ЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение, както и сумата от 5813,61 лв. с ДДС- такса по т.26 от тарифата.
3
Посочено е, че предвид общия размер на дълга /посочен по- горе/, определената за целия дълг такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ е 40741,88 лв. с ДДС, като от нея следва да се събере част, съответстваща на събраната сума /в този смисъл е и разпоредбата на забележка 1, изр.1 от ТТР ЗЧСИ/.
По- нататък в разпределението е посочено, че таксата по т.20 от ТТР към ЗЧСИ, за опис на 5 имота е в размер на 4447,80 лв., изчислена на база размера на оценката на имотите – 247100 лв. Подробно и детайлно е описан начина на определяне на таксата по т.20 за конкретния осребрен имот /общо 3074,40 лв./, като същия е онагледен с извършените от ЧСИ математически операции.
На основание чл.73, ал.4 от ГПК, след приспадане на таксата по т.20 ТТРЗЧСИ за процесния осребрен имот /3074,40 лв./ от таксата по т.26 за целия дълг /40741,88 лв./, е получена сумата от 37667,48 лв. Посредством разделянето й на целия размер на дълга по изпълнителното дело /1536578,74 лв./ е получен коефициент за определяне на частично дължимата такса по т.26 за събраната сума: 0,02451386253. Изчислен е размера на таксата по т.26 от ТТР, а именно- 5813,61 лв. с ДДС, както следва: подлежащата на разпределение сума от осребрения имот /237156 лв./ е умножена по посочения коефициент /0,02451386253/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателката, че начина на определяне на дължимите такси за опис по т.20 от ТТР, както и по т.26 ТТР е абсолютно неразбираем и е неясно как е получена дължимата такса към съдебния изпълнител в размер на 5849,61 лв. с ДДС.
Неоснователно е и оплакването, че таксата по т.20 ТТР ЗЧСИ е определена за пет имота, тъй като е видно, че посредством описаните по- горе изчисления ЧСИ е определила таксата по т.20 ТТР ЗЧСИ отделно за осребрения имот, като само таксата за опис на процесния имот е включена в разпределението.
Основателно е оплакването на жалбоподателката, че от подлежащата на разпределение сума съдебния изпълнител неправилно е извадил първо задълженията по т.20 и т.26 от ТТР ЗЧСИ към него и след това е пристъпил към същинското разпределение.
Въпреки горното, настоящият съдебен състав намира, че това нарушение не дава основание за отмяна на разпределението, понеже по никакъв начин не са нарушени правата на взискателите, чиито вземания се ползват с първата по ред привилегия и най- вече тези на първоначалния взискател Н. Н., индиция за което е обстоятелството, че същата не е подала жалба срещу разпределението за сторените от нея разноски в размер на 452,78 лв.
Съгласно т.3 от ТР №2/21 от 22.11.2022г. по тълк.д.№2/21г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. От мотивите на ВКС е видно, че това разрешение се отнася и за таксите по т.20 и т.26 ТТР, които се дължат от длъжника.
Следователно няма основание вземането на ЧСИ за тези такси да бъде изведено преди вземанията, ползващи се с първата по ред привилегия на чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД, както е 4 сторено в настоящия случай. Горните такси към ЧСИ подлежат на разпределение в хипотезата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Същото се касае и за таксата по т.13 от ТТР ЗЧСИ за изготвяне на разпределението. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че същата не необходима за осъществяването на конкретния способ. Тази такса, както и таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ несъмнено се дължат във връзка с реализирания изпълнителен способпринудително изпълнение върху недвижим имот на длъжника, дължи се от длъжника на основание чл.79, ал.2 ГПК, поради което според настоящия съдебен състав се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ТТР ЗЧСИ заедно с таксата по т.26 от Тарифата.
Неоснователно е оплакването на длъжника, че това нарушение се е отразило на размера на разпределените суми по отношение на хирографарните кредитори. ЧСИ е процедирал правилно като е приел, че сумата, предназначена за тяхното удовлетворяване /230600,37 лв./, се получава след приспадане на разноските към първоначалния взискател и таксите към ЧСИ, на задължението за местни данъци към Община Поморие /привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД/, както и задължението за публични задължения към НАП /привилегироване вземане по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД/.