Решение № 5424 от 25.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5424 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100506237 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 15.03.2021г., постановено по гр.дело №29081/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, са отхвърлени предявените от „Н.С. НА Т. -П. К.“, с ЕИК ****, срещу К. Й. Б., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на кантора №329, с идентификатор №***, находяща се на трети етаж в сградата на ЕС„Търговски дом”, северозападно изложение, с площ от 28.42 кв. м., при съседи: от две страни - коридор, двор и кантора **0, заедно с 510/231032 ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ, целия с площ от 2662 кв.м., съставляващ парцел V, от квартал 394 по плана на град София, местност „Центъра”; и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху ползваната от него реална част от кантора №329, с площ от 13 кв.м, находяща се на трети етаж, в сградата ЕС „Търговски дом” на ул.“***“ **, ****, град София; както и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6879 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на реална част от кантора №329, с площ от 13 кв.м, находяща се на трети етаж, в сградата ЕС „Търговски дом” на ул.“***“ **, ****, град София, за периода от м.април 2013г. до м.април 2018г. . С решението е осъден „Н.С. НА Т. -П. К.“, с ЕИК ****, да заплати на К. Й. Б., с ЕГН **********, основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1000 лв., сторени по делото разноски за реално платено адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - К. С. „Н.С. НА Т.-П.К.“ 1

/НС НА ТПК/, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Л. В., с която се обжалва изцяло решение от 15.03.2021г., постановено по гр.дело №29081/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.108 и чл.59 от ЗЗД. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правни и фактически доводи и съображения, изложени в исковата молба и писмената защита, както и не анализирал всички събрани по делото доказателства, предвид на което е направил необосновани и неправилни изводи, в резултат, на което е постановил неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Твърди се, че напълно погрешен и некореспондиращ на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че не са ангажирани от ищеца доказателства за възникнало право на собственост върху имота до 1999г.. Поддържа се, че на основание нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение №70, том I, рег.№2836, н.дело №304 от 30.08.1999г. на нотариус И.Д., с рег.№039 на НК, с район на действие СРС, издаден при обстоятелствена проверка, е признато на ищеца правото на собственост върху 8 броя кантори, включително процесната кантора №329, и при оспорване на приетото в акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна – в случая ответника, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване несъществуването на признатото от нотариуса право и да го обори, което не е сторил. Излага се, че от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се установява, че НС на ТПК е учреден като Общ съюз на трудово-производителните занаятчийски кооперации /ОСТПЗК/ с Указ на Президиума на Народното събрание №269/15.11.1950г. за отделяне на трудовопроизводителните кооперации от Централния кооперативен съюз /ЦКС/. Съгласно чл.5 от този Указ, имуществата на трудово-производителните кооперации се прехвърлят на ОСТПЗК като в него изрично е посочено, че протоколът за предаване и приемане на имуществото замества нотариален акт. През 1951г. с Указ на Президиума на Народното събрание №259/23.05.1951г. /обн. ДВ бр.43/29.05.1951г./ Фонд „ОЗИПС“ /“Общ занаятчийски професионален съюз“/ със всичките му права и задължения се прехвърля към ОСТПЗК. В същия смисъл е съдържанието и на Разпореждане №941/21.05.1951г. на МС, от което е видно, че всички активи и пасиви на бившия ОЗИПС се прехвърлят на ОСТПЗК. В изпълнение на Указа, 8 броя кантори, от които 7бр. № №329, 330, 331, 332, 333, 334, 335, находящи се на трети етаж и 1 кантора №429 на четвърти етаж в ЕС “Търговски дом“, ул.“***“ **, са прехвърлени на ОСТПЗК, по отношение на последния е допусната промяна в наименование - Централен съюз на ТПК от 1953г. /ЦС на ТПК/. При анализа на тези доказателства се поддържа, че ищецът упражнява фактическата власт върху канторите, бивша собственост на ОЗИПС, от 1951г. до 1971г., когато съгласно Решение №293/6 юни 1971г. на Политбюро на ЦК на БКП съществуващите два кооперативни съюза ЦКС и ЦС на ТПК са били принудително слети в единен кооперативен съюз с наименование ЦКС. Видно от приложения по делото Протокол №2 от 8 юни 1971г. на Управителните съвети на двата съюза, активите и пасивите на ЦС на ТПК се сливат с активите и пасивите на ЦКС и всички права и задължения на двата съюза след обединяването се поемат по правоприемство от ЦКС. Цялото имущество - имоти и парични средства на ЦС на ТПК, са преминали в ЦКС, в т.ч. 8 броя кантори, находящи се в сградата ЕС “Търговски дом“ на ул.“***“ **, вх.“А“, гр.София, вкл. процесната кантора №329. Същите кантори са върнати от ЦКС на ЦС на ТПК при отделяне на последния от ЦКС през 1988г. като ползването им от ЦКС е продължило по силата на сключените договори за наем до формалното подписване на протокол от 26.12.1995г.. В тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел А.В., с които първостепенният съд не се е съобразил. Сочи се, че наемател на процесната кантора №329 с ЦКС и след това с ЦС на ТПК е бил адвокат К. Б. - ответника по делото . Поддържа се, че 2 първоинстанционният съд не е обсъдил горните релевантни за правилното решаване на делото доказателства, с които е установено, че ЦКС е владял 8 броя кантори, в т.ч. процесната кантора №329 от м.март 1971г. до окончателното им връщане на ЦС на ТПК като това владение е присъединено към владението на ЦС на ТПК при обстоятелствената проверка, извършена от нотариус И.Д. при издаване на констативния нотариален акт №70, том I, рег.№2836, н.дело №304 от 30.08.1999г., с който се признава на НС на ТПК на основание давностно владение собствеността на 8 броя кантори, включително процесната кантора №329. Твърди се още, че основателен и доказан се явява и предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като ответникът след прекратяването на наемния договор с НС на ТПК през 1998г. е неустановил заплащането на наемна цена за процесната кантора, по отношение на която упражнява фактическата власт, поР. което дължи заплащане на претендираното обезщетение за исковия период в размер, определен в заключението на вещото лице в приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Допълнителни подробни аргументи са изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение като неправилно, незаконосъобразно и да постанови друго решение, с което да уважи предявените при условията на кумулативно съединяване искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД като основателни и доказани, с всички законови последици. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - К. Й. Б., с ЕГН **********, чрез своя процесуален представител адв.Р. Д., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на въззивната жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото факти и обстоятелства. Твърди се, че правилен и законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че твърденията на ищеца за придобиване на правото на собственост върху процесната кантора №329 на основание давностно владение са останали недоказани. Поддържа се, че от събраните по делото писмени доказателства не се установява до 30.08.1999г., датата на която е съставен констативния нотариален акт №70, том I, рег.№2836, н.дело №304/1999г. на нотариус И.Д., НС на ТПК да е придобил процесния имот на основание, годно да го направи собственик. Излага се още, че по делото е останал недоказан факта за предаване на владението на процесната кантора №329, с площ от 13 кв.м., от ЦС на ТПК /с ново наименование НС на ТПК/, на ЦКС през м.юни 1971г., когато е взето Решение №293/6 юни 1971г. на Политбюро на ЦК на БКП , съгласно което съществуващите два кооперативни съюза - ЦКС и ЦС на ТПК, е прието да се слеят в единен кооперативен съюз с наименование ЦКС, към който да премине цялото имущество - имоти и парични средства на ЦС на ТПК, в т.ч. и на процесната кантора №329. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от К. СЪЮЗ „НС на ТПК “ срещу К. Й. Б. при условията на субективно и обективно съединяване иск с правно основание на чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на кантора №329, с идентификатор №***, находяща се на трети етаж в сградата на ЕС„Търговски дом”, северозападно изложение, с площ от 28.42 кв. м., при съседи: от две страни - коридор, двор и кантора **0, заедно с 510/231032 ид.ч. от 3 общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ, целия с площ от 2662 кв.м., съставляващ парцел V, от квартал 394 по плана на град София, местност „Центъра”; и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху ползваната от него реална част от кантора №329, с площ от 13 кв.м, находяща се на трети етаж, в сградата ЕС „Търговски дом” на ул.“***“ **, ****, град София; както и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6879 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на реална част от кантора №329, с площ от 13 кв.м, находяща се на трети етаж, в сградата ЕС „Търговски дом” на ул.“***“ **, ****, град София, за периода от м.април 2013г. до м.април 2018г..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: