Решение № 141 от 12.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. С., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20215400500396 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 290/11.08.2021 г. по гр. д. № 150/2021 г. С. районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., да заплати на Б. К. М. сумата от 1 262, 42 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, за периода от 11.10.2019 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 71, 07 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд до 04.02.2021 г.; сумата от 531, 20 лева – представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, полагаеми се за 12-часови дежурства през периода от 01.02.2018 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 79, 62 лева – мораторна лихва, начислена до 04.02.2021 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС – С. сумата от 150, 50 лева ДТ и 120 лева възнаграждение за вещо лице.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ОБЛАСТНА 1

ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът първо е смесил недопустимо понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, а от друга страна е приел, че в процесния период е била налице празнота в уредбата на ЗМВР и подзаконовите актове по отношение приравняването на нощния към дневния труд и заплащането му като извънреден.

В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, като се прави извод, че по отношение на държавните служители – полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време, намират разпоредбите на ЗМВР. Прави се съпоставка между разпоредбите на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР и чл. 140 от КТ и се сочи, че КТ предвижда, че нощния труд не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд.

Прави се позоваване на регламента в чл. 187 ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР и издадени въз основа на тях цитирани наредби. Твърди се, че липсва празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите на НСОРЗ; разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно от спецификата на работата.

В жалбата се прави позоваване на разпоредбата на чл. 187 ал. 3 изречение последно от Закона за МВР /преди изменението с ДВ бр 60/2020 г./ – продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение; законодателят визира, че работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което според жалбоподателят означава, че е имал предвид, че трудът през нощта за тези служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е осем часа.

Твърди се, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период; следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа.Твърди се, че за държавните служители по ЗМВР когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по определения в наредба на министъра начин.

Твърди се във въззивната жалба, че от специалната уредба в ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, тъй като има специална уредба, която не предвижда преобразуване.

Прави се позоваване на измененията на ЗМВР с ДВ бр.

60/07.07.2020 г. – чл. 187 ал. 1 и ал. 4 – изрично е предвиден коефициент на преобразуване на нощния труд в дневен, равен на 1 /единица/, а не твърдения 1, 143, т.е. вече не е налице законодателна празнота.

Твърди се, че нормата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР, на която се е позовал районният съд, предоставя минималните стандарти за нощен труд, съдържащи се в чл. 140 ал. 3 и ал. 4 и чл. 140а от КТ, като напр. забраната определени категории лица да полагат нощен труд, задължението на работодателя да осигурява безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия, спазването на установения от КТ минимален стандарт за увеличено заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време, който е не по-малко от 0, 25 лв. Твърди се, че в този смисъл трудно би било да се приеме, че неправилно уважената от съда претенция на ищеца е визирана от законодателя в приложното поле на горната норма, при наличието на изрично правила, нормирани в ЗМВР, ясно разграничаващи 2 нощния от извънредния труд; тази специална разпоредба е императивна и не може да бъде дерогирана с подзаконов нормативен акт по аргумент на чл. 15 ал. 3 от ЗНА.

По отношение присъдената сума като равностойност на неосигурена храна, предвид разпоредбата на чл. 181 ал. 3 изр. първо от ЗМВР се твърди, че тази безплатна храна е с целево предназначение и самия закон не предвижда изплащането й в натура. Твърди се, че е налице съществена разлика между безплатната храна по ал. 1 на чл. 181 от ЗМВР и предпазната храна по ал. 3 на чл. 181 от ЗМВР – първата представлява допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна по ал. 3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента, същата губи своя смисъл. Твърди се, че от експертизата се установява, че дължимата според вещото лице сума е в размер на 345, 60 лева, представляваща левовата равностойност на неосигурената храна, както и 141, 60 лева парична сума за неосигурени ободряващи напитки – при математически сбор крайната сума не кореспондира с приетата от съда за дължима.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано и се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло; претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца.

В съдебно заседание за жалбоподателя главен юрисконсулт Н.Ш. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. О. оспорва въззивната жалба.

С. окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицай“ при РУ на МВР гр. З..

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 132 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 142 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение 3 върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 262, 42 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 71, 07 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.

Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.

Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.

31 ал. 2 от предходната наредба.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се 4 съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.