Решение № 1206 от 04.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300502548 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Неткредит“ ООД против Решение № 242/23.06.2025г., пост. по гр.д.№***, КРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. М. Б. сумата 648,86лв., представляваща дадена без основание сума на 03.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане и разноски.

Жалбоподателят „Неткредит“ ООД е останал недоволен от постановеното решение и поддържа, че същото е неправилно. Счита, че въпреки своевременно направеното искане за предоставяне на допънителен срок за становище по отношение на евентуално представени допълнителни доказателства, първоинстанционният съд не е уважил същото. Счита, че незаконосъобразно съдът не е приел представени от ответното дружество писмени доказателства, с което е нарушил правото му на защита.

Моли за отмяна на постановеното решение и за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна Е. Б., в който жалбата се оспорва.

Излага съображения, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални 1 нарушения, т.к. съдът е дал срок за становище, но жалбоподателят не е представил всички доказателства. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск от Е. Б. за връщане на платената без основание на Неткредит ООД сума от 648,86лв. – иск с пр. осн. чл.55 от ЗЗД. За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че при доказателствена тежест на ответника, същият не доказва основание за получаване на процесната сума.

Приел е за доказано, че същата сума действително е платена от ищцата на ответника и като е приложил нормата на чл.55 от ЗЗД е уважил иска.

Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е спорът относно съществуването на договорна връзка между страните, която да е основание за извършеното от въззиваемата страна плащане в полза на жалбоподателя.

От фактическа страна по делото се установява от представеното копие от разписка от Изи пей, че Е. Б. е превела на Нет кредит ООД сумата от 648,86лв. на 03.11.2020г.

Ответникът Нет кредит ООД нито в отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание е въвел твърдения относно основанието, на което е получил твърдяната като платена от ищцата сума. Не е представил в срок и доказателства за наличие на облигационна връзка помежду им. Едва за второто съдебно заседание страната излага твърдения за наличието на договорна връзка с ищцата и поддържа, че извършеното плащане е по този договор. Представеният такъв не е приет от първоинстанционния съд поради преклузията по чл.131, ал.2 и чл.134, ал.2 от ГПК.

При тази фактическа обстановка предявеният иск за връщане на даденото без основание се явява основателен и доказан. При доказателствена тежест на ответника, той не е установил основанието , на което е получил исковата сума. Безспорно се 2 доказва по делото, че тази сума е преведена и получена от ответното дружество. Така се доказва основанието на предявения иск – за връщане на платеното без основание по реда на чл.55 от ЗЗД. Платената сума подлежи на връщане. Ето защо предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На осн.чл.78 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА жалбоподателят ще следва да заплати на адв. К. К., пълномощник на въззиваемата страна сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие във въззивното производство.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 242/23.06.2025г., пост. по гр.д.№***, КРС.

ОСЪЖДА “Неткредит“ ООД, ЕИК 20153421, да заплати на адв. К. Й. К., АКПловдив, личен № ***, да оказана плавна помощ и съдействие на въззиваемата Е. М.

Б., сумата от 400лв., адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3