Определение № 3609 от 19.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3609 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502832 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Обжалвано е определение Рег. №11854/17.09.2025г. постановено по гр. д.

№21909/24г. на Пловдивския районен съд, ІІІ- т и гр. с., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 59916/21.05.2025г., депозирана от адв. К. К. за изменение на Решение № 2402/16.05.2025г. постановено по гр. д. №21909/24г. в частта му за разноските, присъдени на адв. К. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Частният жалбоподател адвокат К. Й. К. счита, че посоченото в мотивите на обжалваното определение решение по дело С – 438/22 на СЕС не следва да се прилага от съдилищата до изработването на ясна и точна методика по определяне възнагражденията за положения адвокатски труд. Моли съда да отмени обжалваното определение, като приложи Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа.

Другата страна „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159 счита частната жалба за неоснователна и моли съда потвърди определението на районния съд.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С решението по делото съдът е уважил осъдителен иск за сумата 1 812.52лв. получена от ответното дружество при начална липса на основание, като плащането на сумата е безспорно установено, а ответната страна не е доказала наличие на основание за получената сума.

Като се има предвид утвърдената съдебна практика относно предмета на делото, което сочи към сравнително ниска фактическа и правна сложност на делото, както и невъзможността да се откаже прилагането на решение на СЕС по дело С-438/22г., налагат извода националният съд е длъжен да откаже да приложи не посоченото 1 решение не СЕС, националната правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, понеже тя противоречи на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормите от Наредбата №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Всичко това налага извода, че определеното възнаграждение в размер на 300 лв. е в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, поради което частната жалба против обжалваното определение е неоснователна ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №35331/13.10.25г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от адвокат К. Й. К. с адрес гр.

Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет.3, офис 4 против определение Рег.

№11854/17.09.2025г. постановено по гр. д. №21909/24г. на Пловдивския районен съд, ІІІ- т и гр. с., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 59916/21.05.2025г., депозирана от адв. К. К. за изменение на Решение № 2402/16.05.2025г. постановено по гр. д. №21909/24г. в частта му за разноските, присъдени на адв. К. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2