Решение № 6 от 04.03.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Кнежа, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Г. Тодоров при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от П. Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20231430200266 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

П. Ц. С.,с ЕГН********** от с.Б.,обл.Вр., ул.“***“№* е предявил въззивна жалба против Наказателно постановление №22-0285-000599/05.10,2022г.на Началник РУ Кнежа в ОДМВР Плевен с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Въззивникът твърди,че не е получил по надлежния ред обжалваното НП , с което му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 50.00лв./петдесет лева/, за нарушение по чл.137А,ал.1 от ЗДвП и с което НП на осн. Наредба №13-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му били отнети 6 контролни точки. Той сочи,че в НП е отбелязано,че същото му е връчено при условията на чл.58,ал.2 от ЗАНН на 17.11.2022г.,но за обжалваното НП е узнал от връчената му на 20.11.2023г. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка,поради и което счита,че за него срокът за обжалване на същото следва да се счита от момента на узнаването му за него, а именно на 20.11.2023г.

Въззивникът описва ,че в конкретния случая с издадената ЗПАМ е отразено,че посоченото наказателно постановление е влязло в законна сила на 02.12.2022г.,но в същото няма отбелязване от АНО/административно-наказващия орган/ относно обстоятелството, че нарушителя не е открит на посочения от него адрес.

Според въззивника в административно наказателната преписка не е приложено известие за доставяне от Български пощи,на което да е отразена дата на получаване. Въззивникът счита,че установения от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления-чл.58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила -чл.64 от ЗАНН,като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения.Според него разпоредбата на чл.58,ал.1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления,а именно - срещу подпис, което в случая не е изпълнено. Въззивникът изтъква,че тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае в какво е обвинен и да му бъде осигурена възможност да обжалва издадения административен акт.

Въззивникът изтъква ,че освен срещу подпис, в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е 1 предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на издаденото наказателно постановление - ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес,а новият му адрес е неизвестен,наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Сочи се ,че съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,във вр.чл.180 от НПК призовките,съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето,за което е предназначена, или на пълнолетен член от семейството,а ако няма такъв на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед,когато поеме задължение да ги предаде, в случай че лицето за което е предназначена липсва.

Въззивникът сочи,че съгласно чл.58,ал.2 от ЗАНН когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес,а новият му не е известен, наказващият орган отбелязва това обстоятелство върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването,а тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен като се касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което за да се прояви фактическия състав по чл.58,ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е редовно връчване,е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес,но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Според въззивника за да се приложи чл.58,ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес,но в процесния случай изобщо не става ясно,както и липсват доказателства по какъв начин и къде съответния служител е оставил и въобще дали е оставил на посетения адрес уведомление за наличието на адресирана до лицето -санкционирания пощенска пратка.

Въззивникът счита,че не са налице данни каква информация се е съдържала в евентуално оставени уведомления и по-конкретно дали от същите става ясно,че се касае за писмо,съдържащо издадено наказателно постановление. Поради това той счита,че при това положение не може да се приеме,че е бил надлежно уведомен от служители,че следва да потърси пощенската си пратка. Според него в този случай не са били налице предпоставките за връчване по реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН, съответно извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната му пред съда жалба - подадена в срок е процесуално допустима. Въззивникът изтъква,че независимо от това,доколкото наказателното постановление изобщо не му е било връчено,то моментът на подаване на жалбата е без правно значение, тъй като срокът по чл. 59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното постановление.Въззивникът сочи,че живее преимуществено и целогодишно със семейството си /съпругата и сина ми/ на посочения в жалбата му адрес,който е и постоянния ми такъв от 2004г.и винаги има човек от домакинството в дома му,който да получи изпратените до него документи,но такива не са му връчвани,както лично, така и чрез член на семейството му. Според въззивника е безспорно обстоятелството,че на контролния орган е било по възможностите да установи постоянния му и настоящ адрес и издаденото от него Наказателно постановление да му бъде надлежно връчено, а не да се отразява, че връчването е станало при условията на чл.58,ал.2 от ЗАНН.

Предвид нова въззивникът иска от съда да приеме жалбата му за процесуално допустима и да разгледа спора по същество,

Според него след запознаване с изложените в АУАН и НП констатации в законоустановения преклузивен срок посочен в ЗАНН го обжалва пред съда и счита,че атакуваното НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материално- правните разпоредби, и административно-производствените правила.

Според въззивникът актът за установяване на административното нарушение ( АУАН), както и издаденото впоследствие НП не отговарят на изискванията на ЗАНН,относно необходимите реквизити относно съдържанието им като не сочи какво точно или кои точно липсват или са непълни.

Въззивникът счита,че допуснатите при издаване на АУАН и НП нарушения го лишават от 2 основното му право в производството да научи какво нарушение е извършил,както и защо наказващият орган приема това. Според въззивника изнесените в издадения АУАН,както и в НП констатации относно извършеното административно нарушение не отговарят на действителното положение, поради което не съм съгласен с тях при така изложената от контролния орган фактическа обстановка.

Въз основа на изложеното на основание чл.63,ал,1,изр.1 от /ЗАНН/Закона за административните нарушения и наказания,въззивникът иска от съда да ги призове на съд с въззиваемата страна, и след като се убеди в основателността на изложеното да постанови решение,с което да отмени обжалваното от него Наказателно постановление №22-0285000599/05,10,2022г. на Началник РУ Кнежа в ОДМВР-Плевен, като незаконосъобразно с произтичащите от това законови последици.

Същият счита,че за съществено нарушение на законовите норми при издаване на процесното НП и неправилната преценката на контролния орган относно извода му за приложимостта или неприложимостта на чл.28 от ЗАНН,поради което алтернативно прави искане за нова преценка от съда относно приложението на чл.28 от ЗАНН като приеме,че са налице законовите предпоставки за това.

Към жалбата са приложени следните писмени доказателства на страните :

1.Наказателно Постановление №22-0285-000599/05.10.2022г.на началник РУ в ОДМВР Плевен,РУ Кнежа;

2. АУАН Серия GA №753159/28.09.2022г.;

3.Докладна записка от 10.11.2022г.;

4.Картон на НП №22-0285-000599/05.10.2022г.,

5. АУАН GA №753159/28.09.2022г.;

6.Заверено копие от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.на М-р на МВР;

7.Справка АИС“Български документи за самоличност“ и др.

По делото се проведоха общо 4 бр. о.с.з. за периода от 02.07.2024г. до 28.01.2025г.,за които страните и свидетелите са били редовно призовани.

Въззивнникът лично и чрез процесуалния си представител адв.Д.Д. от АК-Плевен поддържа изцяло жалбата си на изложените в нея съображения и доводи.

Въззиваемият не се яви и не изпрати представител по делото.

В придружителното си писмо към въззивната жалба въззиваемата страна е изразила становище за потвърждаване на процесното НП по изложените в него съображения,а в случай на отмяна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,ако има такъв представител на въззивника.

По делото бяха разпитани свидетелите на въззиваемата страна: актосъставителя св.П. К. и св.Б. С.,както и свидетелите на въззивната страна И. И. и И. Св..

Видно от показанията на свидетелите П. К. и Б. С.,първия от които е актосъставител,а втората е свидетел,която била на практически стаж като студент от АМВР в РУ-Кнежа, при установяване на нарушението на посочените в АУАН дата и час през септември28.09.2022г. в 14:58ч. били спрели в гр.Кнежа на ул.“Димитър Бутански“№111 пред РУКнежа с посока на служебния автомобил към кръговото на гр.Кнежа, където осъществявали контрол по ЗДвП при което били спирани коли за проверка за изясняване на изрядността на водачите и на автомобилите. През това време по пътя с посока към кръговото на гр.Кнежа се задал управляван от въззивника лек автомобил „Фолксваген Голф“и след като бил забелязан от св.К.,че водачът е без поставен обезопасителен колан,което било възприето и от св.С. бил спрян за проверка от първия. Била извършена проверка от св.К. на документите и на автомобила при която св.С. присъствала като свидетел и на водача бил съставен АУАН от св.К. за управление на МПС без поставен обезопасителен колан и му било разяснено, ако има възражения да ги напише,но той не заявил такива.

3

Бяха изискани от АМВР документи относно установяване на стажа на св.С. в РУКнежа/копие от Заповед №4581-1282/29.07.2022г.на М-р на МВР като се установи ,че същата е била на стаж в деня на проверката в РУ Кнежа- 28.09.2022г.

Видно от показанията на свидетелите И. И. и И. Св.,същите казаха пред съда,че са се намират в близки служебни и приятелски отношения с въззивника и на съответната дата са пътували отделно от въззивника като се движили след него и видели,че той бил спрян пред РУ-Кнежа ,след което те го задминали и спрели да го изчакат на аварийни светлини малко по-надолу на около 10-12 метра. Свидетелят И. каза,че излязъл да изпуши цигара от колата,с която пътували „Фолксваген Пасат“като колегата му св.Св. останал в колата,поради това св.И. заяви,че виждал и чувал какво са говорили полицаите и въззивника.

Според св.И.,жалбоподателят страда от високо кръвно ,за което пиел хапчета и имал пристъпи на паник атаки като на тръгване от гр.Бяла Слатина твърди,че е видял въззивника да е бил с поставен обезопасителен колан,но след това разбрал от него,че понеже му прилошало бил свалил обезопасителния колан и е управлявал автомобила си без поставен такъв.Този свидетел каза,че знае,че въззивника С. има документ,който му позволява да управлява автомобил без поставен колан,но незнае дали е имал такъв по времето,когато го спрели полицаите за проверка пред РУ-Кнежа. Другият свидетел Св. каза,че е бил в колата докато са чакали С.,който бил спрян от полицейски служители и след това разбрал,че му е бил съставен акт за управление без поставен обезопасителен колан,който бил свалил защото му станало лошо.Това наложило на кръговото на гр.Кнежа, св.Св. да се качи да кара колата на въззивника С.,а последния се качил в колата на св.И..

С оглед изясняване на някои спорни моменти от показанията на разпитаните свидетели в насока: дали св.К. е бил униформен или цивилен,дали св.С. е спряла управлявания от въззивника лек автомобил при проверката и дали е присъствало някакво цивилно лице при извършването на проверката се проведоха очни ставки между свидетелите К. и С. от една страна и от друга свидетелите И. и Св., след които съдът счита,за изяснено,че: св.К. е бил униформен при проверката,спирането на управлявания от въззивника лек автомобил е извършено от св.К. и ако е имало цивилно лице наблизо до свидетелите при проверката това вероятно е бил Началника на РУ Кнежа,който често излизал там.