Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1416 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1315/2024
Вид
Решение № 1416
Подписан
02.12.2025
В сила
24.02.2026
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000501315 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 1950 от 04.04.2024г., постановено по гр. д. № 11872/2022 г., СГС, ГО, 7-и състав, е отменил по иск с правно осн. чл.227 ал.1 б. В от ЗЗД, предявен от В. А. Д. срещу В. П. И. и Ч. Д. Д. договора за дарение на недв. имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.***, ж.к.“***“, бл.*, ет.* състоящ се от две стаи, хол, столова, кухня и сервизни помещения с обща застроена площ от 86,23 кв.м., ведно с припадащите му се мазе №6 с площ от 5,39кв.м., ведно с 2,246% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, сключен на 25.09.1997г. с нот. акт № 134, т. LLXL нот.д.№ 27526/1997г. на Първи нотариус, София, между В.

А. Д. и Д. Ц. Д., от една страна като дарители и Л. Д. И.А и Ч. Д. Д., от друга страна като надарени, до размера на 1/2 ид. части от имота.

Със същото решение е прекратено производството по иска с правно осн. чл.227 ал.1 б. В от ЗЗД, предявен от В. А. Д. срещу В. П. И. и Ч. Д. Д. за отмяна на договора за дарение на недв. имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.***, ж.к.“***“, бл.*, ет.* състоящ се от две стаи, хол, 1 столова, кухня и сервизни помещения с обща застроена площ от 86,23 кв.м., ведно с припадащите му се мазе №6 с площ от 5,39кв.м., ведно с 2,246% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, сключен на 25.09.1997г. с нот. акт № 134, т. LLXL нот.д.№ 27526/1997г. на Първи нотариус, София, между В. А. Д. и Д. Ц. Д., от една страна като дарители и Л. Д. И.А и Ч. Д. Д., от друга страна като надарени, до размера на 1/2 ид. части от имота.

Постъпила е в срок въззивна жалба от В. П. И., подадена чрез назначения му особен представител адв. Е. Н., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен иска по чл.227 ал.1 б.В от ЗЗД срещу него, като неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения.

Твърди се, че по делото не е доказано твърдението ищцата, че са изпълнени предпоставките на чл.227 ал.1 б.В от ЗЗД: не е доказано, че ответникът В. П. И. е надлежно уведомен за исканата от ищцата месечна издръжка, не е доказано обстоятелството, че ищцата се нуждае от търсената издръжка, доколкото първоинстанционният съд неправилно е съобразил приетата ССчЕ.

Моли, обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск спрямо него, отхвърлен.

Въззиваемата страна В. А. Д. е подала в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Ответникът в първоинстанционното производство Ч. Д. Д., конституиран като въззиваема страна, не взема становище по жалбата.

В прекратителната му част, първоинстанциононто решение не е обжалвано.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва 2 да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр. д. № 11872/2022 г. по описа на СГС, ГО, I - 7-и състав, е образувано по искова молба на В. А. Д., с която ищцата е предявила против В. П. И. и Ч. Д. Д. иск с правно осн. чл.227 ал.1 б.В от ЗЗД за отмяна на дарението, извършено с нотариален акт № 134, т. LLXL нот.д.№ 27526/1997г. на Първи нотариус, София.

Видно от представеното удостоверение

8100/14.05.2021г., Д. Ц. Д. е починал на ********г. за наследници

№

Видно от представеното удостоверение за наследници

№1682/21.03.2022г., Л. Д. И.А е починала на 12.02.2022г. и е оставила сина си В. П. И. за свой единствен законен наследник.

Исковата молба, по която е образувано производство е подадена от В. А. Д. на 20.09.2022г. първоинстанционното

Видно от представения нот. акт № 134, т. LLXL нот.д.№ 27526/1997г. на Първи нотариус, София на 25.09.1997г., В. А. Д. и Д. Ц. Д. са дарили описания по-горе свой собствен недв. имот на Л. Д. И.А и Ч. Д. Д..

В исковата молба и в допълнителна уточняваща молба ищцата твърди, че тя и съпругът й Д. Ц. Д., понастоящем покойник, са сключили с наследодателката на първия ответник В. П. И., Л. Д. И.А, тяхна дъщеря и с втория ответник Ч. Д. Д., техен син, нот. акт № 134, т. LLXL нот.д.№ 27526/1997г. на Първи нотариус, София на 25.09.1997г., описания по-горе договор за дарение на недв. имот.

Ищцата твърди, че има влошено здравословно състояние и се нуждае 3 от издръжка. Твърди, че е поканила наследодателката на първия ответник и втория ответник с писмени покани да й заплащат необходимата й издръжка.

Наследодателката на първия ответник, и вторият ответник й отказали писмено.

Ищцата твърди, че с нотариална покана е поканила ответника В. П. И. да й заплаща необходимата й издръжка. Ответникът В. П. И. не е отговорил на поканата в определения му 10 дневен срок.

Ищцата твърди, че ответниците проявяват непризнателност към нея и моли съда да постанови решение, с което да отмени по съдебен ред посочения по-горе договор за дарение на недвижим имот.

Ответникът Ч. Д. Д. не оспорва иска.

Ответникът В. И. П., чрез назначения му особен представител, адв. Н. оспорва иска.

В първоинстанционното производство са събрани глрасни доказателства: разпитани са свид. М. А. Б.-С. и Ц. М. М., без родство състраните. Съдът кредитира изцяло показнията на свидетелите.

В първоинстанционното производство е допусната и приета ССчЕ, чието заключение настоящият съдебен състав изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Със същото е определен размера на средната месечната издръжка, необходима и достатъчна на ищцата за нормален и спокоен живот за периода месец септември 2021 г.- месец август 2022г.

От правна страна:

Съгл. разп. на чл. 227 ал.1 б.В от ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

За да бъде отменено дарението, извършено с процесния договор, то следва да бъдат изпълнени следните кумулативно изисквани предпоставки: 1.

Дарителят да е изпаднал в трайна нужда и да се нуждае от издръжка; 2.

Дарителят да е поискал издръжка от дарения; 3. Дареният да е отказал даването на изръжка.

С посочения нот. акт е бил сключен договор за дарение на процесния недв. имот. Страни по договора са ищцата В. А. Д. и съпругът й Д. Ц. Д. в 4 качеството им на дарители и Л. Д. И.А и Ч. Д. Д. Г. И.-С. в качеството им на дарени.

Дарителите са притежавали собствеността върху дарявания недв. имот в режим на СИО. СИО е бездялова, но при прекратяване на същата дяловете на съпрузите са равни. С извършване на дарението СИО е била прекратена, т.к. собствеността върху имота е преминала за надарените. Ищцата, към датата на предявяване на иска се легитимира като собственик на 1/2 ид.части от процесния недв. имот. Тя има право при наличие на определени предпоставки да претендира отмяна на дарението, което е извършила досежно 1/2 ид.части от процесния недв. имот.

Съгл. разп. на чл.227 ал.3 от ЗЗД искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението, в случая в едногодишен срок от пораждане необходимостта на ищцата от издръжка. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

По делото са представени доказателства за смъртта на Д. Ц. Д.: същият е починал на 11.05.2021г., искът е предявен на 20.09.2022г., т.е. не е спазен изисквания от разп. на чл.227 ал.3 от ЗЗД преклузивен срок, но съдът намира тези обстоятелства за ирелевантни за процеса, поради следното: от една страна ищцата не е заявила, че предявява иска и в качеството си на наследник на починалия си съпруг Д. Д., от друга страна не са заявени обстоятелства, че Д. Д. се е нуждаел от издръжка.

Предявеният иск за отмяна на дарението на процесния недв. имот до размера на 1/2 ид.части е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Искът е допустим и спрямо ответника В. П. И., който няма качеството на надарен по процесния договор за дарение, но е видно от представените и неоспорени писмени доказателства, че наследодателката на В. П. И., Л. Д.

И.А е била поканена преживе от ищцата, да й бъде осигурявана месечна издръжка в размер на 500 лв. и Л. Д. И.А й е отказала писмено исканата месечна издръжка.

Предвид събраните в първоинстанционото производство доказателства, съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан.

По делото са представени доказателства, че ищцата е изпаднала в 5 трайна нужда да получава издръжка. Съдът изцяло кредитира заключението на ССчЕ, със същото се доказва размера на необходимата на ищцата месечна издръжка за период от една година, включваща и получавана от ищцата пенсия, определена по КСО. Видно е, от заключението на ССчЕ, че ищцата има доходи по-ниски от приетия за необходим минимален размер за нейната месечна издръжка и че има материално състояние, невъзможно да й осигури тази издръжка. Действително, видно от представения нот. акт, ищцата притежава пожизнено запазено вещно право на ползване върху процесния недв. имот, но предвид размера и архитектурното разпределение на същия, тя не би могла да получава граждански плодове от имота, които да увеличават месечния й доход, каквото възражение е направено и с въззивната жалба Доказателствената тежест относно доказване на твърдяното от ищцата обстоятелство, че е изпаднала в нужда и се нуждае от месечна издръжка е изцяло за ищцовата страна. Съдът намира, че предвид свидетелските показания, заключението на ССчЕ, здравословното състояние на ищцата и напредналата й възраст е доказано обстоятелството, че ищцата е изпаднала в нужда и трайно се нуждае от допълнителната месечна издръжка в размер на 500 лв., която е поискала от надарените. Още повече, че експертизата е определила минималния размер на месечната издръжка за процесния период, а размера на необходимата месечна издръжка, която би дала възможност на ищцата да води спокоен и нормален живот.

Договорът за дарение е едностранен договор и в този смисъл е различен от договора за прехвърляне на собственост срещу поемане на задълженито за издръжка и гледане. Със сключването на договора за дарение не възниква задължение за надарените да осигурят на ищцата издръжка и грижи, съответно не възниква право за ищцата да претендира от отвеницата престиране на грижи и издръжка. Моралното задължение на ответниците като надарени, да се грижат и да осигуряват издръжка на дарителя си съществува, но то се превръща в правно задължение и съотв. в правнорелевантен ЮФ, относим към предявения иск, едва след покана от страна на ищцата към надарените да й бъде осигурена издръжка и доказване на нуждата й от такава издържка, след определяне размера на дължимата от ответницата издръжка и то само до размера на извършеното дарение ( съгл. наложилата се съд. практика по чл.290 от ГПК).

6

Ищцата като дарител може да иска от ответниците само и единствено парична издръжка, но не и грижи. Непризнателността на надарения е основание за отмяна на дарението, но само когато тази непризнателност се трансформира и изрази в отказ да бъде давана необходимата на дарителя месечна парична издръжка.