Решение № 260381 от 15.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260381 гр.Пловдив, 15.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ при секретаря Бояна

Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 3222/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 260037/16.10.2020г. по гр.д. № 2758/2019г., на Районен съд – Асеновград ІV гр.с., с което е осъдена Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр.София да заплати на Н.В.М. сумата от 1717,74 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 232,23 часа в периода: 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 193,99 лв. за периода 01.05.2017г.-10.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 11.12.2019г. до окончателното изплащане.

Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – прилагане на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като не е обсъдена връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а не обратното.

Сочи се практика на съдилищата в обратна посока на решението. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната стана.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.В.М.. Постъпила е молба от въззиваемия, с която се взема становище по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Предявен е иск от въззиваемият Н.М. с правна квалификация чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187 ал.5 т.2 и чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Безспорно е между страните, че ищецът Н.В.М. *** на длъжност „старши пожарникар“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ Садово към ПБЗН - Пловдив. В периода 10.12.2016г. - 10.12.2019г., същият е полагал нощен труд в размер на 1 688 часа, като след приравняването им на дневен труд с коефицент 1,143 се дължат още 1717,74 лв. допълнително възнаграждение и 194,28 лв. обезщетение за забава.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно е приложението на материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като не е обсъдена връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а не обратното.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00ч. с коефициент 1,143. Липсата на такова правило в Наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва.

Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в чл.187 ал.3, изр.4 от ЗМВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на труд между

22,00 и 6,00 ч. за работещите на смени служители на МВР и е доразвитие на правилото на чл.187 ал.1 от