Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 821 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6557/2022
Вид
Решение № 821
Подписан
16.05.2023
В сила
31.10.2023
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 184, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 81, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330206557 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0432-001472/19.10.2022 г. на Началник Първо РУ-Пловдив към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. В. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 184, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 81, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Аргументите от жалбата е свързват с различна фактическа обстановка, оттам липсата на нарушение, както и приложението на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. В пледоарията процесуалният му представител поддържа аргументите от жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което се изпраща преписката, като го оценява като законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 29.09.2022 г. около 23:15 ч. жалбоподателят Д. Д. и приятелят му А.В. управлявали собствените си мотоциклети. Жалбоподателят бил с мотоциклет „КТМ 640 ДЮК 2“ с рег. № ****, а приятелят му – „Бенели ТРК 502“. Бил сам на мотоциклета, докато В. возил неустановено по делото лице. Движели се в гр. Пловдив 1 по бул. „Никола Вапцаров“ в посока от изток към запад. Когато се намирали на кръстовището с ул. „Димитър Талев“, след като светофарната уредба бил в позволителен режим, жалбоподателят подал рязко газ на мотоциклета му, при което предната гума на превозното средство се изправила, и потегли в тази позиция. Той управлявал известно време на задна гума, когато установил, че има проблем с жилото на газта, тъй като бил вече освободил газта, но оборотите не намалявали. Затова преминал на свободна скорост, за да спрат да се поддържат оборотите, а жилото постепенно да се върне в изходна позиция. Пред него се движил приятелят му, който забелязал движението на задна гума, а по-късно и разбрал за възникналия проблем.

При потеглянето му непосредствено зад него се намирал полицейски патрул от Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, в който се намирал полицейския служител Д. К. на длъжност младши автоконтрольор. Той и колегата му забелязали демонстративното поведение на жалбоподателя и решили да го последва. Видели, че управлението на задна гума не е инцидентна проява, а водачът известно време управлявал по този начин. Когато приземил на две колела мотоциклета и продължил движението си, той се изравнил с намиращия се пред него В., така че двете ППС се намирали успоредно в една и съща лента за движение от пътното платно. При пристигането си на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ (т.е. № 132 от него) с ул. „Константин Геров“ жалбоподателят се наложило да спре, поради забранителен режим на светофарната уредба. Спирането му обаче било рязко и предизвикало значително повдигане на мотоциклета на предната гума, така че задната останала във въздуха.

Това също било забелязано от полицейските служители, които решили да спрат водачите и да има направят проверката. Включили сигнализацията, а К. слязъл от служебния автомобил минал между мотоциклетите и чрез завъртане на ключа загасил мотоциклета на жалбоподателя. При проверката установили, че това именно е Д. В. Д..

За установеното нарушение на място бил съставен АУАН серия GА бл. № 779342 от 29.09.2022 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 81, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят бланкетно е отразил, че има възражения. Актът бил разпечатан като в него при словесното изписване на нарушенията и в присъствието на свидетел очевидец, а в страни бил и приятелят му В., на когото също била извършена проверка и констатирано нарушение, което не е предмет на настоящото производство.

На следващия ден мотоциклета на жалбоподателя бил откаран в сервиз при П.М., който установил проблем с жилото на газта, изразяващ се в блокирането му в кожуха и оставане на мотоциклета в зададените обороти. Ремонтът бил извършен и повредата отстранена.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и глоба за нарушение на чл. 84, т. 1 от ЗДвП в размер на 30 лв. на основание чл. 81, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д.

К. – очевидец и актосъставител, П.М. и частично от показанията на свидетеля А.В., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, докладна записка рег. № 432р-22335/30.09.2022 г., протокол рег.

№ 432р-22822 от 07.10.2022 г., справка за нарушител/водач, писмо рег. № 432000-1162 от 24.01.2023 г. от Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, писмо изх. № 324 от 08.02.2023 г. на Община Пловдив, ОП „ОКТ“, оправомощителна заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР.

2

Разпитан в съдебно заседание свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението и лично го е възприел. Подробно разказва за личните си и непосредствени възприятия по отношение на движението и поведението на жалбоподателя, включително движението на задна гума за продължително време, за движението в една лента за движение и повдигане на задната гума на мотоциклета на жалбоподателя. Показанията му съответстват на писмените доказателства по делото, а именно съставения протокол от 07.10.2022 г., който по съществото си представлява протокол за оглед на веществено доказателство. Въпреки опитите на съда да се сдобие с конкретните видеозаписи, такива не бяха открити за прилагането им по делото. Независимо от това, не са намират основания да не се прецени протокола като годно доказателствено средство, доколкото отговаря на изискванията на НПК. Протоколът е изготвен от комисия от две лица и подписан от тях. Същевременно това писмено доказателство с обсъжданото гласно напълно се покриват по отношение на девиантното поведение на жалбоподателя, доколкото протоколът също съдържа данни за двама мотоциклетиста, единият от които сам, а другият със спътник, за движение на задна гума (и то не веднъж, както се твърди в акта и постановлението) и за движение на двете превозни средства в една и съща лента за движение от платното. Затова съдът напълно оцени с доверие показанията на актосъставителя като непротиворечиви, последователни, подробни, логични, а оттам и достоверни за действително възникналата фактическа обстановка. Те се потвърждават и от изготвената докладна записка непосредствено след възприемане на нарушението.

Показанията на свидетеля П.М. съдът също оцени с доверие, доколкото не се откриват основания за дискредитирането на споделеното от него. Той твърди да е извършил ремонт на мотоциклета именно по повод на проблем с жилото на газта, при което оборотите стоят на същото положение дори и при отпускане на газта, т.е. при зададените обороти, като се изфорсира мотоциклета – „Мотоциклетът се изфорсира и остава в тези обороти, които са му зададени.“ Тези именно му показания дават основание на съда да ги приобщи към останалите доказателствени източници, тъй като съдържат съществен елемент от боравенето с приборите на мотоциклета за предмета на доказване по делото. Съгласно показанията на свидетеля при конкретния проблем мотоциклетът би останал в същите обороти, които първоначално са били зададени.

Следователно, ако той е бил изфорсиран, оборотите биха били достатъчно големи, за да се вдигне предната гума – „Напълно възможно е да се изправи на едно колело.“ От неговите показания може да се направи заключение, че възникването на проблема няма отношение към изправянето на мотоциклета на задна гума, доколкото последното е зависимо от газта, която се подава. Тоест жилото на газта може да се блокира и при помалка газ, която обаче не би вдигнала мотоциклета на една гума. Следователно предхождащото поведение на блокирането на жилото е това на водача на мотоциклета, който е дал достатъчно газ, че да вдигне предната му гума във въздуха, а самото блокиране няма отношение към възникване на такова поведение, не може да го предизвика и е съвместимо с него, както се прие от фактическа страна.

По отношение на показанията на свидетеля А.В. съдът не ги оцени с доверие единствено в частите, в които споделя, че мотоциклетът на жалбоподателя е стоял на една гума за малък период от време, че не са управлявали в една лента за движение, че е спрял плахо и бавно, както и че жалбоподателят е бил притеснен от възникналия технически проблем. В останалата му част показанията са последователни, непротиворечиви, логични, подробни и съответни на останалите гласни и писмени доказателства и най-вече относно движението на мотоциклета на жалбоподателя на задна гума. В дискредитираната им част съдът прецени, че показанията му не са логични, вътрешно противоречиви са и не са съответни на останалия събран 3 доказателствен масив. Те противоречат на показанията на К. и на протокола за оглед на веществени доказателства относно продължителността на движение на мотоциклета на задна гума. Нещо повече, посоченото от него поведение на жалбоподателя не отговаря на нормалната, обичайна и очакване реакция на водач в подобна ситуация, а именно при възникване на такъв проблем веднага и без забавяне да отбие управляваното от него ППС най-вдясно на пътното платно, да установи проблема и да не продължава движението си с него, доколкото представлява риск както за него, така и за останалите участници в движението. От друга страна, както вече се сподели, движението на задна гума няма отношение в установения проблем с мотора. Но въпреки това движението на двамата е продължило. Това дава в цялост основание на съда да изключи и показанията му за повдигане на задната гума на мотоциклета при спирането му, доколкото това обстоятелство няма връзка с проблема на мотоциклета, а не си твърди към момента на спирането му двигателят да е продължил да форсира, което не би следвало да е проблем да спре, ако изключи от скорост.

По отношение на писмата от Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив и ОП „ОКТ“ към община Пловдив, доколкото не съдържат данни, относими по делото, тъй като по съдържание сочат, че не разполагат с доказателства по делото, то и не следва да се обсъждат при оценката на доказателствата и формирането на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на гореизложеното и не се възприеха възраженията за осъществяване на различна фактическа обстановка от възприетата.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени те. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения и нарушението е записано коректно. Връчен му е при съставянето.