Определение № 211 от 19.12.2022, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Разград, 19.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно наказателно дело № 20223300600307 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от Ю. Н. Й. от гр.

Разград против Определение № 184/20.09.2022 г., постановено в производството по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК по ЧНД № 534/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане жалбата на Й. против постановление от 08.08.2022 г. на Районна прокуратура Търговище, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 59/2021 г. на ОСлО към О кръжна прокуратура - Разград, водено за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, и е потвърдено постановлението в останалата му част.

В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение, като се поддържа, че жалбоподателят Ю. Й. имал качеството на пострадала по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, обсъжда се по същество разследвания по досъдебното производство случай, твърди се, че изводите на прокурора в прекратителното му постановление били немотивирани и в разрез със събраните доказателства. Инвокират се оплаквания за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ограничаване на правата на жалбоподателя в качеството му на пострадал.

Предявява се искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението на прокурора за 1 прекратяване на наказателното производство и делото да се върне за доразследване.

Окръжен съд - Разград след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от легитимирано лице, чиято жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК е била частично оставена без разглеждане и частично неуважена като неоснователна, и пред компетентен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 59/2021 г. на ОСлО към Окръжна прокуратура - Разград е било образувано за това, че на 09.09.2021 г. на кръстовището между ул. „В. Левски“ и ул. Дунав“ в гр. Разград, противозаконно е попречено на орган на властта – старши разследващ полицай в ОДМВР – Разград Ю. Й., да изпълни задълженията си, след като е било причинено пътно транспортно произшествие – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

След проведено подробно разследване, при което не се стигнало до привличане на конкретно лице в качеството на обвиняем за посоченото престъпление, с постановление от 08.08.2022 г. наблюдаващият производството прокурор при Районна прокуратура - Търговище го прекратил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК – поради липса на осъществено престъпление от общ характер, включително и такова по чл.

270, ал. 1 от НК.

Срещу прекратителното постановление в Районен съд – Разград постъпила жалба от Ю. Н. Й. с твърдения за незаконосъобразност на постановлението, за това, че жалбоподателят неправомерно не бил конституиран като пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК в досъдебното производство, и редица критики относно пълнотата и обективността на разследването и формулираните от прокурора правни изводи за липса на извършено престъпление от общ характер.

Районният съд счел жалбата срещу този акт за процесуално недопустима и неподлежаща на разглеждане по същество поради липса на 2 надлежна процесуална легитимация на жалбоподателя, който не обладавал качеството на пострадала по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, доколкото предмет на разследване в досъдебното производство е престъпление по чл.

270, ал. 1 от НК, от което отделни физически лица не могат да претърпят преки и непосредствени вреди. Доколкото в постановлението на прокурора са коментирани причинени на жалбоподателя телесни увреждания, изводите относно съставомерностт на които също са били атакувани с жалбата, първоинстанционния съд е приел в тази част жалбата за допустима, доколкото жалбоподателят би могъл да има качество пострадал от такова престъпление, и в тази й част я е разгледал по същество като неоснователна.

Определението на районния съд е обосновано и постановено при правилно приложение на закона.

Законодателят в разпоредбите на чл. 243, ал. 4 и ал. 7 от НПК изрично и изчерпателно е очертал кръга на лицата и субектите, активно легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, и ощетеното юридическо лице. Според чл. 74, ал. 1 от НПК пострадал е лицето, което претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Обосновано районният съд посочил, че предвиденото в чл. 270, ал. 1 от НК престъпление систематически е поставено в Глава VІІІ "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", Раздел І "Престъпления против реда на управлението" от особената част на НК. Описаното в чл. 270, ал. 1 от НК престъпление е на просто извършване, и за реализирането му не се изисква и не се предвижда настъпването на вреди или други общественоопасни последици, извън осъществяването на самото изпълнително деяние. Следователно от престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК не настъпват съставомерни, нито несъставомерни имуществени или неимуществени вреди за трети лица, поради което при такова престъпление изначално не възниква фигурата на пострадало физическо лице или на ощетено юридическо лице.

Престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК е посегателство срещу обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразно осъществяване на дейността на държавни органи, обществени организации и лица, натоварени с публични функции, откъдето произтича неговата обществена опасност и престъпен характер. Такова деяние обаче не е насочено срещу личността, 3 имуществото или правата на гражданите, поради което за тях при осъществявяне на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК не настъпват преки и непосредствени имуществени или неимуществени вреди.

В разглеждания контекст, при престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК жалбоподателят Ю. Й. като физическо лице няма качество на "пострадал" по смисъла на чл. 243, ал. 4 и ал. 7, във връзка с чл. 74, ал. 1 от НПК. Поради казаното той не разполага с право на жалба срещу актовете на органите на досъдебното производство, насочени към прекратяване на наказателното производство (аргумент за противното от чл. 75, ал. 1 от НПК). При отсъствие на надлежна активна процесуална легитимация, подадената от Ю.

Й. жалба срещу прекратителното постановление на прокурора се явява процесуално недопустима, защото изхожда от субект, комуто законът не е предоставил право на жалба.

По изложените дотук съображения постановлението на Районна прокуратура - Търговище за прекратяване на наказателното производство не може да бъде подложено на съдебен контрол по същество. За жалбоподателя продължава да е налична възможността да инициира предвидения в чл. 243, ал. 10 от НПК инстанционен прокурорски контрол относно правилността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Като е достигнал до същите правни изводи и е оставил жалбата на Ю. Й. частично без разглеждане, районният съд правилно е оценил доказателствата и точно е приложил закона, а постановеният от него съдебен акт следва да бъде потвърден в тази му част като обоснован и законосъобразен.

Правилно и законосъобразно е и определението на съда в частта му, с която постановлението за прекратяване е потвърдено относно несъставомерността на причинените на жалбоподателя леки телесни повреди, осъществяващи според заключението на съдебно медицинската експертиза медикобиологичния признак на леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК – болки и страдания.

Съгласно правната теория и константната съдебна практика телесните повреди са наказуеми само когато увреждането съставлява тежка или средна телесна повреда, независимо от това дали се касае за обикновена или професионална непредпазливост. Законодателят не е предвидил използването на наказателна репресия като реакция срещу непредпазливото причиняване на 4 лека телесна повреда. Умишленото причиняване на лека телесна повреда пък се преследва по частен ред с подаване на тъжба до съда. Предвид на това следва да се приеме, че причиняването на лека телесна повреда на жалбоподателя (умишлено или непредпазливо) не представлява престъпление от общ характер, поради което и законосъобразно, на основание по чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК прокурорът е го е прекратил и в тази част.

Що се касае до наведените доводи в жалбата, че били налице други престъпления, които прокуратурата би следвало да разследва, то съдът следва да посочи, че в настоящото производство е компетентен да се произнесе само досежно престъплението, за което е образувано и водено наказателното производство, като извън компетентността му е преценката за евентуално налични други престъпления, а още по - малко има правомощия да дава такива указания на прокурора. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, Решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, Решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, Решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, Решение № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на ВКС и др.

Предвид всичко изложено дотук атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

На основание чл. 243, ал. 8 от НПК Окръжен съд - Разград ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Определение № 184/20.09.2022 г. по ЧНД № 534/2022 г. по описа на Районен съд – Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5