Решение № 260489 от 30.11.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Русе, 30.11.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1198 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Община – гр.Русе с адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” № 6, представлявана от Кмета Пенчо Милков, твърди, че с решение № 124 от 20.06.2018г. постановено по в.гр.дело № 107/2018г. по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново било потвърдено решение № 6/05.01.2018г. по гр.дело

№ 522/2017г. по описа на РОС, с което Община Русе е осъдена да заплати на Йордан Сейковски обезщетение за вреди – претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на счупване на кости на дясната предмишница, поради непочистване от заледяване на сняг на тротоар общинска собственост, както следва:

10 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от 27.01.2017г. до окончателното й изплащане; 1 029.50 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.01.2017г. до окончателното й изплащане и 860.00 лева – адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Община Русе била осъдена да заплати също 591.18 лева – разноски по сметката на РОС и 860.00 лева – разноски за въззивната инстанция. В мотивите на съдебно решение № 124 от 20.06.2018г. постановено по в.гр.дело № 107/2018г. по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново, съдът приема, че безспорна се установява, че улицата и тротоарът към нея не са били почистени от изпълнителя – ответника по настоящия иск. Съдът приел, че е налице виновно бездействие на същия като не са били изпълнени поетите съгласно договора за обществена поръчка задължения. Посочва се, че като пряка и непосредствена последица от това виновно бездействие на изпълнителя е настъпила злополуката и причинените в резултат на нея вреди. На 10.07.2018г. Община Русе в изпълнение на постановеното съдебно решение изплатила на Йордан Сейковски сумата от 12 492.30 лева, а на РОС сумата от 591.18 лева. На 17.09.2018г. Община Русе е изплатила на адвокат Мария Рачева сумата от 1 720.00 лева разноски за процусуална представителство пред двете съдебни инстанции. Ищецът твърди и че е сключил договор за обществена поръчка № ЗОП-21 от 01.06.2015г. с предмет:

„Поддържане чистотата и проводимостта на дъждовните шахти, в т.ч. снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр.Русе в съответствие с договора, заданието за обществена поръчка и офертата.”. Срокът на договора е 5 годишен, счита от датата на подписване.

Изпълнителят по този договор „РПС – Русе Пъблик сървисиз” ЕООД е бил длъжен да извършва дейности по снегопочистване и зимно поддържане, които включват снегопочистване на пътната настилка и прилежащите участъци от сервитута на пътя – площади, тротоари, велоалеи, отбивки и др. Изпълнителят обаче не е изпълнил това поето задължение по чл.7/1/, т.2.2 и т.24 от договора. След като Община Русе е осъдена заради инцидент възникнал поради непочистен от сняг пътен участък, не може да се приеме тезата, че ответникът е изпълнил точно своите договорни задължения. В чл.15, ал.2 от договора за обществена поръчка е договорено, че ако в резултат от неизпълнение на задължение по договора от страна на изпълнителя, бъде заведен иск срещу възложителя от трета страна, изпълнителят ще възстанови на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/или разходи. С постановеното решение № 124 от 20.06.2018г., Апелативен съд – гр.Велико Търново приема, че натовареното със задълженията за снегопочистване дружество, а именно „РПС – Русе Пъблик сървисиз” ЕООД следва да отговаря за снегопочистването на процесния участък. Посочва се, че като пряка и непосредствена последица от виновното бездействие на ответното дружество е настъпила злополуката и причинените в резултат на нея вреди на Сейковски, за които Община Русе е била осъдена да заплати обезщетение. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 14 803.48 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заплащане на процесното обезщетение – 10.07.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.54 от ЗЗД.

Ответникът “РПС-Русе-Пъблик сървисиз” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Липник“ № 133А, представлявано от управителя Адриан Валериев Лазаров, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че в мотивите на влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 522/2017г. по описа на РОС е прието за безспорно установено, че Йордан Сейковски е паднал на тротоар, общинска собственост, разграфен и използван като паркинг на хотел „Миления”, от дружеството, стопанисващо хотела, където било имало паркирани коли. Съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № 4 на ОбС Русе за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда за провеждане на масови обществени прояви, опазване общественото и личното имущество и чистотата на територията на Община Русе, при снеговалеж и заледяване, всички административни ръководители на учрежденията, еднолични фирми, търговски дружества и домоуправители са задължени да организират своевременно и постоянно почистване на прилежащите им тротоари и работни площадки в района на обектите, за осигуряване на нормален работен процес и безопасно движение. В настоящия случай, от една страна, наличието на паркирани автомобили лишавало служителите на ответника от възможността да осъществят снегопочистване. От друга страна, по силата на чл.13, ал.1 от Наредба № 4 на ОбС Русе за поддържане и осигуряване на обществения ред, задължението за снегопочистване на паркинга е било на търговското дружество, което стопанисва хотела. Без значение в случая било дали последното е ползвало общинския тротоар, като паркинг на хотела, на някакво правно основание или без такова. Важен бил фактът, че по време на инцидента със Сейковски, общинският тротоар е бил паркинг на хотел „Миления”. Това, че Кметът на Община Русе не е издал заповедта предвидена в чл.13, ал.3 от цитираната наредба, не освобождава от отговорност визираните в ал.1 на чл.13 от наредбата лица да осигуряват постоянно почистване и поддържане на съответните райони в нормален и безопасен вид за предвижване на пешеходците. Да се приеме противното, означавало да се обезмисли съществуването на описаната нормативна уредба. Неизпълнението на задълженията по чл.13, ал.1 от Наредба № 4 от страна на търговското дружество, стопанисващо хотел „Миления”, както и бездействието на Кмета на Община Русе, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.13, ал.2 от Наредба № 4, представляват виновно противоправно поведение на всеки един от посочените правни субекти, довело до увреждането на Сейковски.

Счита, че в настоящия случай е налице възлагане от страна на Община Русе на търговското дружество, стопанисващо хотел „Миления”, организирането и своевременно и постоянно снегопочистване на прилежащия на сградата тротоар, разграфен и използван като паркинг на хотела. При това възлагане отговорен, наред с изпълнителя на работата, остава и нейния възложител – Община Русе. Поради това счита, че липсва основание да се търси отговорност от ответното дружество. Ако не се сподели това становище от съда и се приеме, че ответникът следва да отговаря за причинените на Йордан Сейковски вреди, прави възражение за съпричиняване на увреждането от страна на търговското дружество, стопанисващо хотел „Миления” и от страна на Кмета на Община Русе, които следва да носят отговорност за бездействието си, представляващо виновно противоправно поведение на всеки от тях, довело до увреждането на Сейковски. Съпричиняването на вредоносния резултат е следствие от неизпълнението на задълженията по чл.13, ал.1 от Наредба № 4 от страна на дружеството, както и бездействието от страна на Кмета на Община Русе, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл.13, ал.2 от Наредба № 4. Доказаната по настоящото дело вина и на други лица за увреждането на пострадалия, следва да обоснове намаляване размера на изплатената като обезщетение за вреди сума, която е предмет на регресния иск, поне с 90%. Оспорва изцяло и акцесорния иск за лихвата за забава върху главницата, считано от датата на заплащане на обезщетението. До предявяването на иска ответникът не е бил уведомен от ищеца за извършените от него плащания по силата на влязлото в сила съдебно решение и не е бил поканен да възстанови на Община Русе платените суми. В случая се касае за безсрочно задължение и тъй като до предявяването на иска покана не е била отправяна до ответника, за този период не е налице изпадане в забава, респ. да се дължи обезщетение за такава в размер на законната лихва. По тази причина не е налице предпоставката на чл.84 от ЗЗД за дължимостта на лихва за забава. Твърди и че следва да бъде съобразена и действалата от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. разпоредба на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 124 от 20.06.2018г. постановено по в.гр.дело № 107/2018г. по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново било потвърдено решение № 6/05.01.2018г. по гр.дело

№ 522/2017г. по описа на РОС, с което Община Русе е осъдена да заплати на Йордан Сейковски обезщетение за вреди – претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на счупване на кости на дясната предмишница, поради непочистване от заледяване на сняг на тротоар общинска собственост, както следва: 10 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от 27.01.2017г. до окончателното й изплащане;

1 029.50 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.01.2017г. до окончателното й изплащане; 860.00 лева – адвокатско възнаграждение за първа инстанция; Община Русе била осъдена да заплати също 591.18 лева – разноски по сметката на РОС и 860.00 лева – разноски за въззивната инстанция. В мотивите на съдебно решение № 124 от 20.06.2018г. постановено по в.гр.дело № 107/2018г. по описа на Апелативен съд – гр.Велико Търново, съдът приема, че улицата и тротоарът към нея не са били почистени от изпълнителя – ответника по настоящия иск и че е налице виновно бездействие на същия като не са били изпълнени поетите съгласно договора за обществена поръчка задължения, а като пряка и непосредствена последица от това виновно бездействие на изпълнителя е настъпила злополуката и причинените в резултат на нея вреди. На 10.07.2018г.

Община Русе в изпълнение на постановеното съдебно решение изплатила на Йордан Сейковски сумата от 12 492.30 лева, а на РОС сумата от 591.18 лева и на 17.09.2018г. Община Русе е изплатила на адвокат Мария Рачева сумата от 1 720.00 лева разноски за процусуална представителство пред двете съдебни инстанции.

Ищецът е сключил договор за обществена поръчка № ЗОП-21 от 01.06.2015г. с предмет: „Поддържане чистотата и проводимостта на дъждовните шахти, в т.ч. снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр.Русе в съответствие с договора, заданието за обществена поръчка и офертата.” Срокът на договора е 5 годишен, считано от датата на подписване и изпълнителят по този договор „РПС – Русе Пъблик сървисиз” ЕООД е бил длъжен да извършва дейности по снегопочистване и зимно поддържане, които включват снегопочистване на пътната настилка и прилежащите участъци от сервитута на пътя – площади, тротоари, велоалеи, отбивки и др. В чл.15, ал.2 от договора за обществена поръчка е договорено, че ако в резултат от неизпълнение на задължение по договора от страна на изпълнителя, бъде заведен иск срещу възложителя от трета страна, изпълнителят ще възстанови на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/или разходи.