Решение № 183 от 01.07.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Е.П., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100745 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „Т...........” ЕАД, ЕИК......... със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я......... № 23Б, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ф.И. срещу ответника С. С.

Т., ЕГН ********** от гр.Е.П., Софийска област, ул. „В.......“ №....... за установяване вземането на ищеца за следните суми: 4036,53 лева главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 642,57 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 28.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 33,16 лева главница за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,27 лева лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 113/2023 г. по описа на РС Е.П..

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане постановено по ч.гр.д. № 113/2023 г. по описа на РС Е.П. на заявителя „Топлофикация – С.“ ЕАД е указано, че следва да предяви 1 иск относно вземанията си, с оглед на което в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск срещу ответника.

В исковата молба се сочи, че „Т...........“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В.В.М., ЕГН **********, но в хода на производството е установено, че В.В.М. е починала след депозиране на подаденото заявление, поради което в качеството на неин наследник по закон е конституиран ответника С. С. Т..

Ответника, като собственик на топлоснабден имот находящ се в гр.С., район С. ж.к. „Х.........“ бл....,вх..... ет.1 с абонатен № 229052 е битов клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2022 г. г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т...........“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.С., които се изготвят от „Т...........“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството. Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т...........“ ЕАД на потребители за битови нужди от гр.С., са одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.. В раздел IХ от Общите условия – 2

„Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен считано от датата на публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с приетите Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а. В конкретния случай в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката, собствениците в сградата, в която се намира имота на ответника са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Тахем сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1 т.2 от Закона за енергетиката сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Т...........“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника 3

С. С. Т., които в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва иска. В съдебно заседание се явява лично и прави изявление, че не оспорва иска, желае сключване на споразумение с ищеца. В хода на съдебното дирене представя споразумение с ищеца, както и доказателства за частично заплатени суми по исковите претенции.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 113/2023 г. по описа на РС Е.П., заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК е депозирано срещу длъжника В.В.М.. Тъй като длъжникът М.ва е починала след депозиране на заявлението в съда, съдът е конституирал на мястото на починалата страна наследника й С. С. М.в – неин син, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 195 от 20.03.2023 г. срещу ответника С.

С. М.в, за следните суми: 4036,53 лева главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 642,57 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 28.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 33,16 лева главница за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 7,27 лева лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г..

След съобщаване на издадената заповед за изпълнение на ответника Т., в срока по чл.414 от ГПК ответникът е депозирал писмено възражение пред Районен съд Е.П., с което оспорва вземането. В тази връзка съдът е указал на заявителя „Т...........“ ЕАД, че на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от уведомяването. Заявителят „Т...........“ ЕАД е предявил настоящия иск в указания срок.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147 том ХIV рег. № 32598 дело 2588/2008 г. видно от който В.В.М. е придобила собствеността по отношение на апартамент № 120 в гр.С., район С. ж.к. „Х.........“ бл....,вх..... ет.1.

В удостоверение издадено от район С. Столична община е отбелязано, 4 че изградения на територията на района жилищен комплекс „Х.........“ след 1976 г. е популярен сред населението като ж.к./кв. „С.“.

От справка НБД Население и удостоверение за наследници издадено от Община Е.П., е видно, че ответникът С. С. Т. е син на починалата В.В.М. и неин законен наследник.

Представен е договор № 504/26.09.2001 г. удостоверяващ, че между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост с административен адрес гр.С., район С. ж.к. „Х.........“ бл.18, вх.Е е сключен договор с предмет извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, за разпределение на разходите за топлинна енергия.

От протокол от Общо събрание на етажните собственици в гр.С., район С. ж.к. „Х.........“ бл.18, вх.Е и списък на собствениците към него е видно, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Б.Б.“ ООД.

С Догодор № Д-0-72/09.06.2020 г. „Т...........“ ЕАД и „Б.“ ООД са се договори изпълнителят „Б.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.С. при спазване на изискванията на Общите условия на договорите между „Т...........“ АД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с разрешение № ОУ-024/10.08.2007 г.

По делото са представени извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период, фактури, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т...........“ ЕАД.

Представено е споразумение от 25.01.2024 г. сключено между „Т...........“ ЕАД и С. С. Т., с което страните са договорили, че задължението на ответника възлиза в общ размер от 5436,68 лева, като заплащането на процесните вземания са разсрочени на шест равни месечни вноски всяка една по 634,28 лева платими на следните падежи: 25.02.2024 г.; на 25.03.2024 г.; на 25.04.2024 г.; на 25.05.2024 г.; на 25.06.2024 г. и на 25.07.2024 г..

Ответникът представя следните доказателства за заплатени суми на ищеца: касов бон за заплатена на 25.01.2024 г. сума в размер на 1631.00 лева, 5 платежно нареждане от 16.02.2024 г. за заплатена сума в размер на 634,28 лева и заплатена на 19.03.2024 г. сума в размер на 634,28 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим, тъй като е налице правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличието на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника. Разгледан по същество, съдът го намира за частично основателен по следните съображения:

По иска с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал, поради което за ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена.

Разпоредбите на Закона за енергетиката предвиждат с чл.150, ал.1, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към Министерския съвет. По смисъла на параграф 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката и съгласно чл.1, т.2 от Общите условия „битов клиент“ е лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода и/или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а потребител на енергия е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия за домакинството си. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.