Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 936 от 17.07.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 94/2024
Вид
Решение № 936
Подписан
17.07.2024
В сила
08.08.2024
Състав
Христо Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Пазарджик, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220100094 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл.128,т.2 КТ във вр. с чл.224 от КТ, от ищеца Ц. М. Д., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, бул.

**********, обл. Пазарджик чрез процесуалният представител адв. Ж. , срещу

Профилирана Математическа Гимназия „************“- гр.

Пазарджик, БУЛСТАТ- 112059018, с адрес- гр. Пазарджик, ул. „Сан Стефано“№1, представлявана от Директора Р. С..

В подадената искова молба се твърди, че по силата на трудов договор № 46 от 25.09.2006г. ищцата е работила при ответника на длъжност „старши учител“ по **********, с място на работа ПМГ „********“ Пазарджик, като със Заповед № 1584 от 31.05.2023г. на Директора на ПМГ „********“ Пазарджик е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ищцата е била освободена от заеманата длъжност. Сочи се, че до 31.05.2023г. минималната основната работна заплата за длъжността „старши учител“, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, която е получавана от работодателя е била в размер на 1568лв. месечно. В месечното БТВ съгласно нормативната уредба е включено 1 и възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите, което се заплаща допълнително в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че с анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, МОН и СРСНБП се договарят заплатите на педагогическите специалисти да бъдат увеличени с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023г. Този анекс е инкорпориран в нормативната база, чрез Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за длъжността „старши учител“ е предвидено минимален размер на основното месечно възнаграждение за длъжността „старши учител“ в размер на 1709лв., а съгласно § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, с който се увеличава/индексира минималния размер на основната месечната работна заплата на педагогическите специалисти, влиза в сила в от 01.01.2023г. С направеното изменение, законодателят е предал обратна сила на материалната правна норма и за работодателите, възниква задължението да изплатят със задна дата, считано от 01.01.2023г. формираната разлика във месечното брутно трудово възнаграждение.

Сочи се, че със заявление с вх. № 592/17.11.2023г. ищцата е поискала от Директора на ПМГ „********“ гр. Пазарджик, да изплати разликата във възнаграждението, след индексацията на основното месечно възнаграждение при педагогическите специалисти „старши учител“, тъй същото се дължи за срок от 5 месеца, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., тъй като ищцата попада в кръга лица, които имат право да получат увеличения размер на основната заплата, доколкото е полагала труд за сочения период. До датата на депозиране на настоящата претенция в съда, бившият работодател на ищцата не е заплатил разликата получена от индексацията в основното трудово възнаграждение възнаграждение, както и разликата в заплатата по допълнителните възнаграждения, които имат постоянен характер към работната й заплата. Твърди се, че не е заплатил и разликата при индексацията 2 по обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Съобразно гореизложеното се твърди, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, както и че тя попада в кръга лица, които имат право да получат разликата след индексацията от приетите изменения в Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г. Сочи се, че преди да бъде наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“, брутното й трудово възнаграждение е възлизало на 1818,60лв., същото е включвало основна заплата и клас прослужено време. След индексацията с 15 % същото следва да бъде увеличено на 2091,33лв. или индексацията е в размер на 272,79лв. Претендира се и обезщетение в размер на 786,36лв. за неизползван платен годишен отпуск, след индексацията на работната заплата.

Сочи се, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ответника е било начислено и изплатено неизползван платен годишен отпуск за 8 работни дни, но това обезщетение е изчислено на база сключения трудов договор, без да е взето предвид увеличения размер на основното трудово възнаграждение за длъжността ми, считано от 01.01.2023 г. Твърди се, че сумите по месеци са следните: За месец януари 2023г. се дължи сумата от 235,20 лв, представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт 1709 лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв. след индексацията по Нарбеда; За месец февруари 2023г. се дължи сумата от 235,20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв. след индексацията по Наредба; За месец март 2023г. се дължи сумата от 235,20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60лв. получавана към БТВ преди увеличението и 548,80лв. след индексацията по 3

Наредба; За месец април на 2023г. се дължи сумата от 235,20лв. представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв. след индексацията по Наредба; За месец май 2023г. се дължи сумата от 235,20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв след индексацията по Наредба; Поддържа се, че съгл. чл. 118, ал. 3 КТ не е необходимо ищцата да е подписала допълнително споразумение за увеличение на основното й трудово възнаграждение. Сочи се, че същата е полагала труд, както и останалите служители на същата длъжност, то на нея също се дължи разликата в увеличения размер на основното трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г.

Претендира се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., който се явява разликата, между заплатеното й възнаграждение за използван платен годишен отпуск и това, което следва да се изплати след индексацията, в размер на 786,60лв., ведно със мораторната лихва от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „********“, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да осъди Профилирана Математическа Гимназия „************“ гр. Пазарджик, п.к.4400, ул. „Сан Стефано“ № 1, представлявана от Директора - г- жа Р. С. да заплати сумата от 1364 лв., за срок от 5 месеца, ведно със мораторната лихва в размер 27,60лв., считано от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „********“ до окончателното изплащане, ведно със законната лихва от дата на подавана на ИМ в съда. Моли се съда да осъди ответника да заплати на ищцата и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 786,60лв., ведно с ведно със мораторната лихва в размер 24,60лв. от 17.11.2023г., считано от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред ПМГ „********“ до окончателното изплащане, ведно със законната лихва от 4 дата на подавана на ИМ в съда. Претендират се разноски. Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.

С Разпореждане №638 от 22.01.2024г. съдът е оставил без движение исковата молба като указал на ищцовата страна да отстрани част от нередовностите и да допълни същата. В законоустановените срокове това е било сторено, като е била подадена молба с вх.№ 2117 от 25.01.2024г. С тази молба е конкретизирана исковата претенция, като се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1364лв. за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г. ведно с мораторна лихва в размер на 27.60 лв., считано от 17.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се също така ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.

224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023г., в размер на 8 работни дни. Това обезщетение е в размер на 786,60 лв. ведно с мораторна лихва от 24,60 лв. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, посочена е банкова сметка по която да бъде заплатена сумата.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника с който се оспорва допустимостта и основателността на предявените искания, поради следните съображения: сочи се, че на 31.05.2023 г., със Заповед № 1584 на директора на ПМГ „ ************“, гр. Пазарджик, на г-жа Ц. Д. и било наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“, като се счита същото за обосновано и законосъобразно. Сочи се, че в заповедта са описани подробно допуснатите нарушения на трудовата дисциплина. Посочени са в раздел 1, съответно три нарушения по т.1 т.2 и т.3. За всяко нарушение са посочени нормативните разпоредби и документи, които нарушава, има съставени констативни протоколи и са изискани писмени обяснения от лицето. Сочи се, че в резултат на посочената Заповед № 1584 от 31.05.2023г., трудовите отношения между ПМГ „************", гр. Пазарджик, и г-жа Ц. Д., са били прекратени.

С Анекс от 10.08.2923г. към КТД от 06.12.2022 г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. , за нормиране и заплащане на труда, в сила 01.09.2023г., били увеличени считано от 01.01.2023г., индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Твърди се, че 5 във връзка с това, е получено от Регионалното управление на образованите /РУО/-Пазарджик. Писмо №РД-22-1296/ 28.09. 2023 год. Относно: Прилагане на Анекс №Д01-192/10.08.2923 г. към КТД от 06.12.2022 г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. , за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 , в сила от 01.09.2023 год., с което било представено Писмо №0513-185/27.09.2023 год., от д-р Е.Л.- заместник Министър на образованието и науката, касаещо въпроси свързани с горецитираните Анекс №Д01- 192/10.08.2923 г. към КТД от 06.12.2022 г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. В Писмо №0513-185/27.09.2023 год., от д-р Е.Л. заместник Министър на образованието и науката, изрично е посочено, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови отношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати, да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента увеличение на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в член 118. ал. 3 от Кодекса на труда. Твърди се, че след като в ПМГ „ ************“, гр. Пазарджик, е било получено заявление с вх. №592/17.11.2023 год. от г-жа Ц. Д., и е било отговорено, като е било изпратено Писмо с наш изх. №132/17.11.2023 г., към което са били приложени Писмо №РД-22-1296/ 28.09. 2023 год. на РУО-Пазарджик, Писмо №0513- 185/27.09.2023 год., на заместник Министър на образованието и науката, и Информация от адвокат Я.Я., която повтаря тезата на Министерството на образованието. Сочи се, че г-жа Ц. Д., е отказала да получи изпратеният отговор на нейното заявление, за което е представено пред съда, плик, неотворен, с обратна разписка с писмо с изх. №132/17.11.2023 г. до г-жа Ц. Д.. Твърди се, че ако го беше получила и се беше запознала със задължителното за ответника становище на Министерството на образованието и науката, е щяла да разбере, липсата на основания, към настоящия момент, да завежда настоящето дело и да предявява описаните в исковата молба искове. Сочи се, че Директорите на училища, нямат правно основание, както и свободата да не се съобразят с тези изисквания изрично посочени в писмото на д-р Е.Л.- заместник Министър на образованието и науката. Обратното, би било неизпълнение на нормите на КТ от тяхна страна.