Решение № 1511 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2246/2024
- Вид
- Решение № 1511
- Подписан
- 13.12.2024
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, мл.с. Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1511 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502246 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Р. С. С., ЕГН:********** от с.***** чрез адв. П. П. против решение №289/21.05.2024 г., постановено по гр.д.№1834/ 2024 г. на районен съд-гр.Асеновград, 3 граждански състав, в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена исковата претенция по чл. 45 ЗЗД, предявена от починалия в хода на процеса С. А. С. и поддържана от Р. С. С. като наследник на починалия, за осъждането на Г.
Я. Й. с ЕГН:********** от с.***** да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на *****, в нарушение на нормалния начин на живот, в преживяване на стрес и уплаха, които вреди му били причинени на 17.11.2022 г. в село *****, общ. *** вследствие от нанесен му побой от ответника, за което последният е осъден със Споразумение по НОХД № 165/2023 г. по описа на РС – Асеновград, влязло в сила на 02.03.2023 г. Обжалва се решението за горницата над присъдения размер от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Присъденият размер от 8000 лв. счита за несправедлив, несъответен на претърпените от С. С. неимуществени вреди. Не са преценени правилно негативните последици от побоя, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, промяна на качеството му на живот и необходимостта от чужди грижи, трудности при хранене и при движене, световъртежи и социална изолация, крайно ниският размер на 1 обезщетението за причинена средна телесна повреда и още пет фрактури в **** област.
Неправилно съдът е приел, че физическите увреждания от деликта не са се отразили дълго във времето. Придружаващите заболявания на пострадалия не следва да се считат от съда за причина за обстоятелствата, допринесли за неизпълнението на физическа работа от С. С. за невръщането му на работа. Съдът не е отчел обстоятелствата от свидетелските показания на свидетелката В. за проблем със зрението, която установява, че очите му били пълни с кръв, световъртежи, причерняване пред очите, нестабилност в походката, които са довели до допълнителни травми от падания в дома му след инцидента. Лекуването било според свидетелката голямо и дълго. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, уважаване на иска в пълен размер, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2023 г. и присъждане на разноски.
Претендират се разноски.
Въззиваемият Г. Я. Й. с ЕГН:********** от с.***** - счита жалбата за неоснователна. Подава отговор на ВЖ, с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението на РС като правилно и законосъобразно, както и че исканият размер от 25 000 лв. е непосилен за заплащане от него, тъй като е назначен на работа на минимална заплата, има две малки деца и съпруга, която ги гледа и която не работи в момента, не разполага със средства нито с имоти, от които да се издържа, живее в имот на майка си и едва свързва двата края.
След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:
Иск с пр.осн. чл.45 ЗЗД.
Ищецът е предявил иск за осъждане на ответника да му заплати сумата 25000 лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от него вследствие на нанесения му побой на 17.11.2022 г. и причинените му счупване на *****, в нарушение на нормалния начин на живот, в преживяване на стрес и уплаха.
Ответникът е депозирал отговор с срока по чл.131 ГПК, с който оспорва претенцията по основание и размер .
Решението на РС в частта, с което е уважен предявения иск за сумата 8000 лв. - не е обжалвано от ответника и по отношение на него е влязло в сила.
От доказателствата по делото пред РС се установява следното:
За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е противоправно, претърпени вреди, техния вид и характер и наличие на причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се предполага.
С влязла в сила е осъден със Споразумение по НОХД № 165/2023 г. по описа на РС – Асеновград, влязло в сила на 02.03.2023 г. е прието, че ответникът е извършил виновно престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК за това, че на 17.11.2022 г. в с.***** е нанесъл 2 средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на ***** довело до счупване на *****, за което му било наложено наказание от 9 месеца пробация.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ето защо ПОС намира за доказано отразеното в присъдата и задължителната сила на мотивите към нея, че ответникът е извършил виновно и противоправно деянието, а именно, че на 17.11.2022 г. Г. Й. е нанесъл на С. С. средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на ***** довело до счупване на *****.
По делото е прието СМУ №1362/18.11.2022 г. и допйлнение към него от 28.11.2022 г., изпълнена от Д-р П. Т. в съдебна медицина при УМБАЛ“Св.Г.“ЕАД-гр.***, от което е видно, че при прегледа на С. С. е установил кръвонасядания по челото; клепачите на лявото око са оточни и кръвонаседнати с морало-синкав цвят и затварящи напълно очната цепка; клепачите на дясното око са оточни и кръвонаседнати с мораво-синкав цвят и незатварящи напълно очната цепка;, кожата в областта на корена на носа е оточна и кръвонаседната с мораво-синкав цвят, които е възможно по начин и време да се получени, както съобщава освидетелствания – че е бил удрян с юмручи и ритници по главата и тялото; при прегледа се установило също разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания и травматични отоци по *****, контузия на кръста, контузия на дясна лакътна става, при което му е било причинено болки и страдания с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. В доп. Към СМУ е казано, че от допълнително представената мед.докумнетазия се установил, че на Ст.С. е било причинени още и счупване в областта на дясан горна *****, които увреждания е възможно по начин и време да се получени, както съобщава освидетелствания.
От представените по делото Епикриза от УМБАЛ „Св.Г.“ЕАД, втора хирургична клиника /л.10 от д.РС/ е видно, че ищецът е постъпил за лечение на 20.11.2022 г. и е изписан на 23.11.2022 г. с диагноза: Травма на други **** органи, без открита рана в ****; счупване на костите на скулите и горната *****; Счупвания ва други ***** кости и кости на *****; От Епикриза от „Св.Г.“ЕАД, втора хирургична клиника /л.13 от д.РС/ е видно, че ищецът е постъпил за лечение на 23.11.2022 г. и е изписан на 25.11.2022 г. с диагноза: счупване на костите на скулите и горната *****, извършена е операция на 24.11.2022 г.
По делото е приета и СМЕ от 07.03.2024 г., изпълнена от д-р С. С.– неоспорена от страните, от която се установява, че причинените на ищеца увреждания, така, като са описани в приетата медицинска докуметация от болниците по **** хирургия и лицево*****на хирургия са в пряка причинна връзка с процесния инцидент от 17.11.2022 г. и са причинили значителни болки и страдания, които в рамките на 15-20 дни са станали тъпи, поносими; оздравителните процеси са завършили в рамките на 30-45 дни; в първите 30 дни е имал затрудния с храненето поради травмата на ***** и следоперативните грижи за зарастване на счупените малки кости на *****.
По делото е разпитана свидетелката Н. В. – бивша съпруга на пострадалия, която 3 установи, че е видяла С. веднага след побоя – бил обезобразен – целият бил надут и посинял, очите му били затворени, а като го питали, казвал: „тихо, че ме боли главата, много ме боли“; извикали линейка, но той не можел да върви; на другия ден бил още по-надут и по-посинял; когато бил в болница, пак им казла, че много го боли главата, че го боляло и отзад гърба, където бил ритан; докато имал синини С. не можел да се храни сам; в болницата за него се грижили майка му, синът му и дъщеря му, свидетелката му давала вода, хранил се само с кисело мляко; след като се прибрал от болницата, С. имал нужда някой да се грижи за него, защото имал световъртежи, залитал като се изплави, не можел да се харни само, ядял само пасирано; неможел да се върне на работа, имал замайване, причервявало му пред очите, не можел 15 минути да стои прав и търсил да легне, спрял да говори, страхувал се от извършителя на побоя, че щял даго гръмне с пушка, щял да му запали къщата, страхувал се да излезе навън, не ходил никъде, само повтарял, че вече нищо не може да направи за децата.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка като обективни и достоверни, тъй като свидетелката възпроизвежда своите непосредствени впечатления за казаното и са непротиворечащи на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
В тази фактическа обстановка могат да се направят следните изводи:
От събраните по делото доказателства съдът намира, че категорично се установи по делото извършеното деяние от Г. Й. спрямо С. С., неговата противоправонст и виновност, претърпените от пострадалия вреди, наличието на причинно-следствена връзка между поведението на извършителя и претърпените от ищцата вреди- искът е доказан по основание.
Преценявайки характера и степента на претърпените неимуществени вреди, както и тяхната продължителност, ПОС намира, че съгл. чл.52 ЗЗД на пострадалия следва да се присъди по справедливост сумата 25000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания за причинените вреди - причинената СТП– исковете са основателни и доказани в пълния предявен размер.
Не до същите изводи по отношение на размера на обезщетението на неимуществените вреди от деликта е достигнал районния съд, поради което и неговото решение следва да се отмени в отхвърлителната му част, в която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 8000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. и вместо него в тази част да се постанови друго, с което да се осъди въззиваемия да заплати на въззивницата като наследница на починалия ищец още 17000 лв. ведно със законната лихва от датата на поискване - подаване на ИМ – 26.9.2023 г. В необжалваната част – решението е влязло в сила.Следва да се отмени решението и в частта за разноските като се осъди въззиваемия да заплати на по сметка на РС-Асеновград платените от бюджета на съда 306 лв. за СМЕ, сумата 320 лв.-4%ДТ върху уважената в РС част на иска, а на ПОС – сумата 340 лв.- 2% върху уважената от ПОС част на иска /17000 лв./
4
С оглед изхода от спора следва да се присъдят разноски в полза на адв.П. П. – пълномощник на въззивницата за оказаната безплатна пр.помощ по чл.38 ЗАдв. в размер на 1930 лв. за настоящата инстанция във вр. С чл.7,ал.2,т.3 от НМРАВ №1/2004 г. при обжалваем интерес -17000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №289/21.05.2024 г., постановено по гр.д.№1834/ 2024 г. на районен съд-гр.Асеновград, 3 граждански състав, в отхвърлителната му част за разликата над 8000 лв до пълния предявен размер от 25000 лв. , както и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Я. Й. с ЕГН:********** от с.*****, общ. **** да заплати на Р. С. С., ЕГН:********** от с.***** сумата 17000 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.09.2023 г.- като обезщетение за причинени на С. А. С. неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на *****, в нарушение на нормалния начин на живот, в преживяване на стрес и уплаха, които вреди му били причинени на 17.11.2022 г. в село *****, общ. *** вследствие от нанесения му побой.
В необжалваната част за присъдените 8000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди -решението е влязло в сила.