Решение № 18589 от 04.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18589 гр. София, 04.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110105799 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „К.“ ООД срещу Р. М. С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „К.“ ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 12.01.2024 г. срещу Р.

М. С. за заплащане на сумата от 500 лева, равняваща се на 255,65 евро, представляваща главница по Договор за паричен заем № OL00072869 от 29.12.2022 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 59,90 лева, равняваща се на 30,63 евро , представляваща мораторна лихва за периода от 29.01.2023 г. до 11.01.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2447/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК са предявени в срок установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 29.12.2022 г. в качеството си на К.дател , е сключил с ответника, в качеството му на К.получател, процесния Договор за паричен заем № OL00072869 от 29.12.2022 г. като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Излага, че по договора е предоставил на ответника кредит в размер 500 лв., със срок на кредита 30 дни, с падеж на задължението на 28.01.2023 г., а той поел задължение да върне заемната сума.

Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по договора. След настъпване на падежната дата ответникът не бил погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Моли съдът да установи вземанията, така както са 1 предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Р. М. С. чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. А. Н., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, в това число наличието на валиден договор за потребителски кредит, оспорва да е доказано съгласие на потребителя за сключване на договора, оспорва да е предоставена преддоговорната информация от страна на К.дателя, оспорва предаването на заемната сума от К.дателя на К.получателя, както и размера на вземането.

Оспорва представените като доказателства по делото разпечатки от електронна система и всички фактически твърдения на ищеца. Излага подробни съображения за недействителност на процесния договор поради противоречието му със ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР ищецът следва да докаже следните правопораждащи факти: 1/ сключването на валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние – договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия 2/ с к л юч е н чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора);

3/ К.рът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 4/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита – уговорен падеж; 5/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени и да е налице възможност на К.получателя да влияе върху договорното съдържание; 6/ валидна клауза за допълнителна услуга „експресно разглеждане“ срещу задължението на потребителя да заплати твърдяната такса; 7/ както и размера на претенцията.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за сключен договор за заем с твърдяното съдържание чрез средствата за комуникация от разстояние, че процесният договор е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР, в това число – за изпълнение на задълженията си за предоставяне на 2 преддоговорна информация по договора и за получаване на съгласие на К.получателя за сключване на договора за кредит, както и че не сочи доказателства да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит.

Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на който К.рът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК К.рът трябва да предостави на потребителя т. нар.

„стандартен европейски формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, К.рът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната 3 разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова услуга“, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.

4

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено възникването на облигационно правоотношение между ответника и ищеца по действителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Това е така, тъй като в процесната хипотеза ищецът не установи в хода на процеса по реда на пълното и главно доказване, че е предоставил на заемателя необходимата преддоговорна информация, нито, че е получил неговото съгласие за сключване на договора. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. Както се посочи, за доказване на електронни изявления се прилага специалният закон – ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.