Решение № 156 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Й. К. Ч. като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20231100603508 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С протоколно определение № 9010 от 17.05.2023 г., по НЧД № 4900/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 94-ти състав, е определил на осъдения В. М. В. едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.

1 от НК, измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 2836/2020 г. по описа на СГС, по НОХД № 17197/2020 г. по описа на СРС и по НОХД № 12174/2019 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“, за срок от една година, и „глоба“, в размер на 500 (петстотин) лева, към което е присъединил, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, наказанието „глоба“, в размер на 700 (седемстотин) лева, наложена на осъдения В. по НОХД № 12174/2019 г. по описа на СРС. Постановил е, на основание чл. 25, ал. 4 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б. „в“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), определеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Приспаднал е, на основание чл.

25, ал. 2 от НК и чл. 59 от НК, от изтърпяване на определеното общо, най-тежко наказание, времето, през което осъденото лице е било задържано по делата в съвкупността – по реда на Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), с постановление на прокурор, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и/или „домашен арест“, както и изтърпяната част от наказанията по делата, включени в съвкупността.

Със същото определение СРС – НО, 94-ти състав, е определил на осъдения В. М. В. едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, измежду 1 наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 9150/2021 г. по описа на СРС – НО, 9-ти състав, по НОХД № 15672/2021 г. по описа на СРС – НО, 18-ти състав и по НОХД № 9150/2021 г. по описа на СРС – НО, 94-ти състав, а именно „лишаване от свобода“, за срок от три години, което е увеличил, на основание чл. 24 от НК, с една година и четири месеца, до размера от четири години и четири месеца „лишаване от свобода“, като е постановил така определеното общо и увеличено наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б. „в“ от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Приспаднал е, на основание чл. 59 от НК и чл. 25 от НК, при изтърпяване на така определеното общо, найтежко наказание времето, през което осъденият В. е бил задържан по делата в съвкупността – по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и/или „домашен арест“, както и изтърпяната част от наказанията по делата, включени в съвкупността.

Срещу посочения съдебен акт е подаден въззивен протест от прокурор при СРП.

Обобщено, в протеста се възразява срещу възприетия от първоинстанционния съд начин на групиране на осъжданията на осъдения В.. Сочи се, че при преценка на кумулационните групи не е съобразено правилото за най-благоприятно за осъдения съчетание от присъди.

Твърди се, че наказанието, наложено на осъдения по НОХД № 9150/2021 г. по описа на СРС – НО, 94-ти състав, следва да бъде групирано с тези, наложени на осъдения по НОХД № 2836/2020 г. по описа на СГС, по НОХД № 17197/2020 г. по описа на СРС и НОХД № 12174/2019 г. по описа на СРС, тъй като деянието – предмет на разглеждане по НОХД № 9150/2021 г. по описа на СРС – НО, 94-ти състав, е в съвкупност с тези, за които осъденият В. е осъден по тези дела. Застъпва се, че при този вариант на групиране определеното на осъдения общо, най-тежко наказание ще е в размер на една година „лишаване от свобода“, а не в размер на три години „лишаване от свобода“, както е приел първият съд, а евентуално определеното общо, най-тежко наказание ще може да се увеличи по реда на чл. 24 от НК с не повече от шест месеца „лишаване от свобода“. Изтъква се, че предвид обстоятелството, че наказанието по НОХД № 15672/2021 г. по описа на СРС – НО, 18-ти състав, е изтърпяно за времето от 10.02.2022 г. до 01.02.2023 г., ако това наказание бъде включено в първата кумулационна група, това ще доведе до по-ранното настъпване на условията за реабилитация на осъдения, а самата кумулационна група ще се отличи със сравнително висок стабилитет.

С протеста се възразява и срещу неприлагането на института на чл. 24 от НК по отношение на определеното общо, най-тежко наказание измежду осъжданията, включени в първата кумулационна група. Излага се, че при осъдения се наблюдава сериозно проявена престъпна упоритост при извършване на престъпления против личността и против транспортната сигурност, тъй като престъпленията, за които е осъден, са извършени в сравнително кратък период от време, от което е видно, че нито едно от предходните осъждания на В. не е оказало нужното предупредително и възпиращо въздействие спрямо същия. Предлага се определеното на осъдения общо и най-тежко наказание, измежду наложените му за престъпленията, включени в първата кумулационна група, да бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, до една година и четири месеца „лишаване от свобода“.

В протеста се навеждат доводи, че мотивите на първоинстанционния съд, обусловили отказа му да извърши групиране на наказанията по предложения от СРП начин и да приложи института по чл. 24 от НК, са неясни и вътрешно противоречиви, което, според прокурора, депозирал протеста, обуславя извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се във фактическа липса на мотиви и нарушения на правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд.

Сочи се и че неправилно и в нарушение на постановките на Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, първоинстанционният съд е извършил ново групиране на наказанията, наложени на осъдения В. по присъдите, включени 2 в първата кумулационна група, тъй като същите вече са били групирани с влязло в сила на 13.04.2022 г. протоколно определение, постановено по НЧД № 15672/2021 г. по описа на СРС – НО, 18-ти състав.

Предлага се определението на СРС – НО, 94-ти състав да бъде изменено, като определеното на осъдения общо, най-тежко наказание измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове да бъде съобразено с принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание.

С подадения въззивен протест не се прави искане за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 17.11.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивния протест и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения В. М. В. и/или свидетели и изслушване на вещи лица. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и обстоятелството, че сборът от наложените на осъдения наказания по двете, очертани от първия съд, кумулационни групи, надвишава размера, посочен в разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК, въззивният съд прецени, че присъствието на осъденото лице в съдебното заседание е задължително.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на СГП поддържа протеста, по наведените в него съображения. Пледира за изменение на първостепенното определение и определяне на едно общо наказание, съобразно принципа формулиране на най-благоприятната за осъдения съвкупност.

Служебно назначеният защитник на осъдения В. – адв. Б. Б., САК, по съществото си се съгласява с изложените в частния протест доводи. Възразява единствено срещу приложението на чл. 24 от НК.

Осъденият В. М. В., в правото си на лична защита, заявява, че няма какво да добави, а в правото си на последна дума желае най-благоприятния за него вариант.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, оспорения съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови протестираното определение, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните писмени доказателствени средства – справка за съдимост, бюлетини за съдимост и определения за групиране на наказанията на осъденото лице (л. 5 – л. 8 и л. 29 – л. 67 от съдебното производство пред СРС), справка от НСлС, изх. № SIP – 4977/2023/04.05.2023 г. (л. 71 от съдебното производство) и справка от ГД „ИН“ – Министерство на правосъдието, изх. № И – 5372/15.05.2023 г. (л. 78 от съдебното производство). При постановяване на определението, първоинстанционният съд е обсъдил събраните пред него относими писмени доказателства и доказателствени средства.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният 3 съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по обем и категоричност, за да позволят еднозначни изводи по фактите.

Настоящият съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените във въззивния протест доводи, както и заявените от страните в публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по делото, която, досежно съдебните актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащи на групиране наказания, е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази насока, поради което и се споделя изцяло от въззивния съд.

Фактическата обстановка по делото е следната:

Спрямо осъдения В. М. В. има постановени осем влезли в сила съдебни актове, правилно обсъдени в мотивната част на атакувания съдебен акт, с два от които – постановените по НОХД № 1357/2020 г. и по НАХД № 1170/2020 г. – и двете по описа на СРС, е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. С останалите, постановени спрямо осъдения съдебни актове, са му налагани наказания „лишаване от свобода“, „пробация“ и „глоба“ за различни по вид престъпления, както следва:

– с протоколно определение от 23.10.2020 г., постановено по НОХД № 2836/2020 г. по описа на СГС – НО, 30-ти състав, влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение, по силата на което осъденият В. е признат за виновен в извършени на 23.04.2019 г. престъпление по чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е определено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което са му определени наказания „лишаване от свобода“, за срок от една година, и „глоба“, в размер на 500 (петстотин) лева, и престъпление по чл. 270, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, като на основание чл.

23, ал. 1 от НК на осъдения е наложено едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ измежду определените му за съвкупността от престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66 от НК, с изпитателен срок от три години, към което, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, е присъединено наказанието „глоба“, в размер на 500 (петстотин) лева;