Решение № 90 от 23.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000846 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260270/20.07.2021г., постановено по търг. д. №109/2020г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, Г.ф. е осъден да заплати на Д. Н. Д., ЕГН:********** сумата от 30 000лв. обезщетение за неимуществени вредипретърпени болки и страдания, възникнали вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило в гр. С.З., на 06.06.2018г. на ул. Г.С. до №68, причинени му от Й. СТ. Т. при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка: Ф., модел: Г., с английски регистрационен №...., за което е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието, която сума е част от вземането на Д. Н. Д. към Г.ф. в размер на общо 200 000лв.., от което преди завеждане на делото от страна на Г.ф. са погасени чрез плащане 90 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 30 000лв., считано от 25.10.2018г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото от 2 000лв. за адвокатски хонорар. Г.ф. е осъден да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд сумата от 1 200лв. държавна такса по уважения иск, както и сумата от 1 586лв. разноски за експертизи. Решението е постановено при 1 участието на Й.С. Т., с ЕГН **********, от село Е., в качеството на трето лице - помагач на страната на Г.ф..

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – Г.ф.. Счита, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства и възражения, и доводи на страните, което водело до липса на мотиви на решението по смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК.

Твърди се, че съдът неправилно е интрепретирал процесуалното поведение на ответника, приемайки, че Г.ф. признава изцяло фактите относно настъпването на ПТП-то, уврежданията на ищеца, възстановителния период, интензитета на търпените болки и страдания. Възразява се срещу наличието на предпоставките по чл.557 ал.1, т.2, б. Б от КЗ. Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл.172 от ГПК при преценката на гласните доказателства.

Счита, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определеният размер обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципите на справедливостта. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответник – жалбата Д. Н. Д., в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

2

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – Д.Д.Н., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.2 от КЗ, а именно: На 06.06.2018г., в гр. С.З., малко след 18:00ч., ищецът се намирал на югоизточния ъгъл на кръстовище, образувано от ул. „Г. М.“ и бул. „Г.С.“, като трябвало да пресече бул. „Г.С.“, за да отиде до личния си автомобил.

Въпреки че му предстояло да премине по пешеходна пътека тип „Зебра“, преди да започне да пресича пътното платно, се огледал в двете посоки.

Автомобил спрял да му даде път и той тръгнал да пресича в посока юг - север по пешеходната пътека и оттам няма спомен за случилото се. Вследствие на ПТП, ищецът получил множество сериозни травматични наранявания, изразяващи се: във фрактури на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, контузия на белия дроб, множествени счупвания на костите на лява подбедрица. Животът му бил в опасност, поради което бил откаран и приет за лечение в КАИЛ при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ С.З.. Свестил се четири дни по - късно в реанимацията на болницата и там разбрал, че при пресичането на пешеходната пътека, е бил блъснат от лек автомобил, както и че му била извършена животоспасяваща операция - остеокластична краниотомия и че костите на крака му са били наместени и в него е поставен тибиален пирон.

Ищецът бил изписан от болницата на 18.06.2018г.

На 25.07.2018г., във връзка с лечението на крака, ищецът бил приет в МБАЛ Медицински комплекс „Св. И.Р.“ С.З.. В болничното заведение се установило, че костта не може да зарасне, което наложило извършване на нова операция на подбедрицата, изразяваща се в открито наместване на фрактурата, тибия и фибула. Ищецът бил изписан от болницата на 31.07.2018г. На 04.02.2019г., във връзка съпътстващи ищеца след ПТП главоболия, световъртеж и фрактурата на черепа, бил приет за лечение в клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“, С.З.. Поради възникналия от ПТП черепен дефект, била извършена операция, при която на главата му била имплантирана титаниева пластина с размери 10х10см. На 24.06.2019г. във връзка с лечението на крака ищецът отново бил приет в МБАЛ Медицински комплекс „Св. И.Р.“ С.З.. При престоя му била извършена 3 нова операция, при която намиращите се импланти в крака му били отстранени. На 27.06.19г. бил изписан. Въведени са подробно обстоятелства относно негативните последици от ПТП-то в психологичен и във физически аспекст - причинените му увреждания нарушили нормалния начин на живот.

В хода на образувано досъдебно производство - №98/2018г. по описа на сектор ПП при КАТ С.З. и №2570/18г. по описа на РП Стара Загора се установило, че водачът на автомобила, който го е блъснал, е лицето Й. СТ. Т..

Същият бил привлечен към наказателна отговорност, признал се е за виновен и с определение на P C С.З. от 07.01.2020г., постановено по НОХД №3458/2019г. по описа на същия съд, му било наложено наказание за извършеното от него.

Във връзка с настъпилото ПТП и причинените му увреждания и тъй като от компетентните органи е установено, че към момента на произшествието, виновният водач е управлявал автомобил без сключена задължителна застраховка „ГО“, ищецът отправил съответно уведомление до Г.ф. С., с което направил искане за заплащане на обезщетение в размер на 150 000лв. По повод същото, на 25.07.2018г. в Г.ф. е образувана щета № 20210280/25.07.18г. Уточнено е, че лекият автомобил, с който е извършено ПТП - Ф., модел: Г., с английски регистрационен № ...., е закупен от Обединеното кралство, където е било обичайното му местопребиваване. Автомобилът е бил регистриран като собственост на С.Й. Т.. Целта на закупуването му е била същото да се транспортира до Република България, където да бъде пререгистрирано и ползвано от лицето, причинило процесното ПТП – Й.Т..

Автомобилът бил внесен на територията на Република България около 2 седмици преди настъпване на ПТП, като в рамките на 30-дневния период от вноса му в страната за същия не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Описана е в хронологична последователност разменената кореспонденция между ищеца и застрахователното дружество. С писмо на ГФ №24-01.38/13.02.2020г. ищецът бил уведомен, че във връзка претенцията му, с Решение от 13.02.2020г. на УС на ГФ, е одобрена сума за заплащане на обезщетение за получени от него конкретни увреждания подробно изброени в изпратеното до него писмо, които са оценени в размер на 90 000лв. Сумата била получена по банкова сметка на ищеца на 14.02.2020г., а след отправена покана до ГФ и на основание нормата на чл.496 КЗ, в полза на ищеца е изплатена и сумата от 11 950лв., представляваща 4 дължима лихва за забава върху размера на изплатената главница за периода 25.10.2018г. - 14.02.2020г.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000лв. представляващи част от обезщетение /оценено от него общо на стойност 200 000 лв. и от който размер ГФ е изплатил сумата от 90 000лв./ за причинените неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, възникнали вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2018г. /датата до която на осн. чл. 496 КЗ по образувана преписка - щета № 20 - 210280/25.07.18г., е следвало да има произнасяне от страна на ГФ, респективно извършване на плащане/ до окончателното изплащане на сумата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Г.ф. е оспорил така предявения иск. Възраженията по основателността на иска се поддържат и с въззивната жалба, посочени погоре.

С определение от 27.08.20г., на основание чл.219 ал.1 ГПК, по направено в отговора на ИМ искане, като трето лице помагач на страната на ответника - Г.ф., е конституиран причинителят на ПТП - Й.С. Т., ЕГН...., който не е изразил становище по делото.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Несъответстващо на данните по делото е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е интрепретирал процесуалното поведение на ответника, приемайки, че Г.ф. признава изцяло фактите относно настъпването на ПТП-то, уврежданията на ищеца, и наличието на предпоставките по чл.577 ал.1, т.2 от КЗ. С оглед неспорния факт, че Г.ф. е изплатил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 90 000лв., то безспорни се явяват и елементите от фактическия състав на чл.577 ал.1, т.2 от КЗ. Установено е обстоятелството, че вследствие ПТП, настъпило на 06.06.2018г., в гр. С.З., ищецът, в качеството си на пешеходец, пресичайки пешеходна пътека, е претърпял вреди – телесни увреждания, изразяващи се в кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, контузия на белия дроб, счупване на костите на лява подбедрица.

5

Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановеното определение по НОХД №3458/2019г. на ОС Стара Загора, с което по реда на чл.382 ал.7 от НПК е одобрена постигната в наказателното производство спогодба. Н алице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

По смисъла на гл.51-ва от КЗ Г.ф. е фонд за незастраховани МПС. При правилна преценка на данните по делото първоинстанционният съд е установил, че основанието за ангажиране отговорността на ответника се изважда от нормата на чл.577 ал.1, т.2, б. Б от КЗ. При цитираната хипотеза отговорността на Г.ф. се ангажира за изплащане на увредените лица обезщетения вследствие ПТП, предизвикано от незастраховано МПС, настъпило на територията на Република България от Моторно превозно средство, което се доставя РБ от друга държава членка и не е било формално регистрирано в РБ, при условие че събитието настъпва в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. ПТП-то е настъпило на територията на Република България, причинено виновно от Й. СТ. Т., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка: Ф., модел: Г., с английски регистрационен № ..... Съгласно съобщение от МВР - Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, по информация от ИНТЕРПОЛ Манчестър, горепосоченият автомобил Ф., модел: Г., с английски регистрационен № ...., с № на рама .... е бил регистриран във Великобритания, с последен собственик С. Т.. Към 06.06.2018г, за същия няма валидна застраховка, а автомобилът е със статут „постоянно изнесен“. Съгласно съобщение с изх.дата 15.04.2021г. от МВР-ГД „Национална полиция“ /л.130/, процесното МПС не е било регистрирано в Република България към 06.06.2018г. – датата на ПТП-то, а първата му регистрация в страната е от 10.07.2018г. Според показанията на свидетеля С.Й. Т. – баща на третото лице помагач, лекият автомобил е внесен в България през м.май 2018г. Няма основание показанията на този свидетел да не се кредитират като непредубедени. Съпоставимо с писмените данни следва да се приеме, че застрахователното събитие е настъпило в 30-дневния срок от приемането на МПС – т.е. – в хипотезата на чл.577 ал.1, т.2, б. Б от КЗ и безспорно – ПТП-то 6 е настъпило преди МПС да е формално регистрирано в Република България, което също е условие от цитираната разпоредба. Дори и застрахованото лице да не е извършило дължимите се регистрации в установените от административните актове срокове, то това ще доведе до административна отговорност на задълженото лице, но не може да се приеме като основание за неплащане на обезщетение от страна на фонда. Като краен резултат обаче – факт е, че за процесното МПС не е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, при което, ако не би била ангажирана отговорността на ответника при хипотезата на чл.577 ал.1, т.2, б. Б от КЗ, то биха били налице основанията за ангажиране на тази отговорност при хипотезата на чл.577 ал.1, т.2, б. А от КЗ.